Читателски коментари от ganiva

Хубава история с оригинален сюжет. Нора Робъртс е най-добрата писателка за мен в романтичния жанр.

Една от най-добрите трилогии на Нора Робъртс. Препоръчвам и трите книги, страхотни са.

И този роман на Нора Робъртс е страхотен, чете се на един дъх. Преди две години го филмираха, но книгата определено е много по-добра. Препоръчвам я.

Един от най-любимите ми романи на Нора Робъртс, страхотна разказвачка е тази писателка. Препоръчвам ви тази книга, няма да съжалявате. По нея преди две години направиха и филм, който е доста сполучлив.

Кларита, Натали, честита баба Марта и на вас! Честита да е и на всички читатели и фенове на Читанката. Наистина, покрай добрите пожелания по случай хубавия празник да си пожелаем и повече толерантност във взаимоотношенията ни, че нещо се позагуби като стойност това качество.

Ще прочета тази книга и после ще я коментирам, за да не спамя повече под нея.

(Съжалявам, коментарът ми нещо се прецака и го повтарям, ама като няма бутон за редактиране…)

Има една приказка „Нерде шат, нерде Багдад“.

Кларита е прочела „Воалът на нощта“, книгата й е харесала и тя е написала одобрителен коментар. Потребителят шщан й препоръчва „Идиот“ на Достоевски.

Абе, хора, какво ви става? Нека всеки да си чете това, което му душата иска.

Под книгите на Достоевски да не би някой да препоръчва Нора Робъртс например? Защо някой си имащ се за нещо по- от другите започва да дава акъл какво да се чете и какво не? Или ако някой не хареса нещо, веднага го оплюват като тъп и прост, щото видите ли, не бил разбрал книгата.

Боже, боже, цели двама души са определили това посредствено книжле като шедьовър (гласували са с 6). Направо не е за вярване. Както и да е, книгата е много слаба — слаб, на моменти дори глупав сюжет, слаби и неубедителни герои, никаква интрига и изобщо развитието на любовната история е толкова неправдоподобно, че няма накъде повече.

Господине с коня, само като ти чета ника и си представям що за човек си, та нищо чудно да ти харесват такива извращения. Не аз, драги, а ти изглежда си изпаднал в свещен бяс от моя коментар, та веднага си се разписал под мен.

Аз просто си изказах мнението, това е право на всеки потребител в читанката, нали?

Обаче, очевидно твоята еснафска душичка не е изтраяла, а е рипнала, та викнала. Какво чета аз и какво не, си е лично мой избор, но в никакъв случай не е бълвоч. Напротив, това, което ти харесваш, си е очевиден бълвоч. Впрочем, пише го в повечето коментари, но си харесал да ядеш моите кокали. Недей, не си ми нито на възрастта (сигурна съм), нито на нивото, нито на възпитанието ми.

И да, отново ще препоръчам да не се чете тая гадост, ако и да не намесвам Бог, щом не ти е угодно.

В заключение, признак на ниско възпитание е да обиждаш някого, който има противно на твоето мнение.

Отвратително, гнусно и гадно!!!

Прочетох коментарите и полюбопитствах да видя що е туй чудо. Но съм крайно отвратена. Това нещо (в никакъв случай не бих го нарекла художествено произведение) би могло да се хареса само на ненормалници и извратеняци.

Elzin, не че е нещо лично, но да наречеш тази гнусотия „велика книга“ и да я оцениш като шедьовър… Резонно изниква въпросът: Ти нормален ли си?

Нито видях някакви достойнства в тая гадост, нито някакви поуки, нищо. Ама ако ще да я е писал най-най-великият поет или писател. Нито съм моралистка, нито ме е страх, че да ме изненадва действителният живот (според коментара пак на Elzin).

Моят съвет е: ЗА БОГА, НЕ ЧЕТЕТЕ ТАЗИ ГАДОСТ!!!

Определено книгата е много добра, препоръчвам я.

Не познавах творчеството на Мерил Сойър, докато не открих този сайт, но сега смело мога да заявя, че вече е една от любимите ми писателки.

Огромни благодарности на хората, направили и поддържащи сайта и на тези, които сканират книгите и ни доставят такава радост и удоволствие да четем каквото ни душа иска, тъй като едва ли някой може да купи всичко, което го интересува.

Ех, някои по-възрастни потребители сигурно помнят, когато книгите струваха по лев и нещо или два и нещо до три лева. Тогава що книги съм купувала и чела, ама сега…

За съжаление, това е най-плоският роман на Джейн Ан Кренц, който съм чела. Много глупаво написан, много нелогичен и страшно скучен. Абсолютно разочарование за тази писателка.

Наистина много свежа и приятна книга, с голяма доза хумор, която прочетох на един дъх и на моменти доста се посмях.

Не ми стана ясно обаче защо е категоризирана като първа книга от серия „Госпъл“, след като в уикипедията този роман е даден като единичен (тоест, не е в никаква серия).

Рейчъл Гибсън е млада писателка, първият й роман излиза през 1998 г. и има издадени 17 романа (но само два издадени у нас). Родена е в Бойзи, столицата на Айдахо, и вероятно затова така добре описва живота и природата в този щат.

Миналата година излезе друг неин роман на български — Влюбен до безумие, също страхотна любовна история в малко градче в Айдахо, също с голяма доза хумор и силни страсти, обаче не го очаквайте скоро в читанката.

Надявам се, че тепърва ще издават тази писателка в България, тъй като стилът й на писане е страхотен и неповторим.

Една от най-хубавите книги от серията Арлекин, която съм чела, препоръчвам я. А Даяна Палмър (псевдоним на Сюзън Кайл!) е една от любимите ми писателки. Почти няма нещо нейно, което да не ми е харесало.

Абе, чудя се на такива истории — той я прелъстил и изоставил, защото решил, че така ще е най-добре за нея; след осем години се явява, за да купи част от фермата й, за да й помогне финансово, но не предприема нищо на личния фронт; минават още три години и тогава изведнъж той решава, че достатъчно е чакал и предприема офанзива за спечелването й. Тя, разбира се, цели 11 години седи самотна и все така влюбена в него, без никакви приятели, без гаджета, без секс и това в най-хубавите й години — от 18 до 29 г. Море, ще седя самотна като кукувица да чакам някого цели 11 години… Да не съм луда? Ама какъвто ще да е мъжът, да има да взема, че ще го чакам. А той — през цялото време я обичал, ама чакал (и той май не знае какво е чакал) и 11 години се почесвал по… !? Американска му работа!

Иначе книжката не е идеално лоша, става за четене, като изключим твърде претупания й край.

Много сладка и смешна на моменти история, която прочетох с удоволствие и се посмях добре. Леко четиво за приятно прекарване на няколко часа свободно време.

Много приятна и нежна история, много емоционална. Хареса ми.

Хубава книга, добре разказана, хареса ми.

Мога направо да копирам коментара на Magi74 — също я имам, откакто е издадена и съм я препрочитала много пъти. Страхотна книга — препоръчвам я!

Нелошо като идея за сюжет, но доста посредствено написана книга. Но за убиване на времето става.

Ето една книга, чийто сюжет тотално ме изненада, обаче приятно. Реших да я прочета, прочитайки коментара на Des и я започнах от любопитство, но не можах да я оставя, докато не я прочетох.

Резюмето малко навежда на фентъзи и е доста неясно според мен, но всъщност става въпрос за пришълец от много напреднала цивилизация, който идва от космоса на изостанала в цивилизовано отношение планета (все едно по времето на прабългарите), за да търси брат си, който е изчезнал тук, а намира голямата, истинска любов в лицето на една изключителна жена.

Зя някои това може да му прозвучи като „тюрлю гювеч“, но за мен смесицата от нещо като исторически романс и фантастика се оказа много освежаваща. Изобщо, писателката е показала страхотно въображение и е написала една наистина великолепна книга. Препоръчвам я.