Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Distant Star, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
Bobych

Издание:

Ан Ейвъри. Далечна звезда

ИК „Астрала“

История

  1. — Добавяне

Пролог

Вятърът бутна стареца през отворената врата, профуча след него със студено ридание и разбърка пламъците на дребните въглени в ръждясалия мангал. Човекът се обърна и блъсна с рамо тежката дървена врата, за да я затвори.

Книжата и картите на масата се разбъркаха от внезапния полъх, но младият мъж, който беше в стаята, не им обърна никакво внимание. Погледът му беше прикован във влезлия.

— Това беше фалшива следа — каза възрастният. Той се приближи до масата с тежка, тътреща се походка. — Съгледвачът, когото ти нае, се е върнал, но работата не си струваше парите. Онзи мъж не е бил брат ти.

За миг ярката светлина на свещите се отрази, студена и твърда, в леденосините очи на младия мъж. Юмрукът му удари по масата и книжата подскочиха.

— По дяволите, този изостанал свят!

Той се изправи внезапно и бутна назад стола си. Дървените крака изскърцаха по каменната настилка.

— Можех да разбера това сам още преди две седмици, ако просто се бях транспортирал там. Вместо това загубихме време и не научихме нищо само защото ти настоя да спазваме правилата на Службата за преоткриване на светове. Все още ли настояваш, че тези правила важат и за нас?

Възрастният мъж кимна, устните му се свиха в твърда, упорита линия.

— Правилата са добри, Джеръл. Прекалено много проблеми бяха предизвикани от хора, които използваха нашата технология в светове, които не са готови да я възприемат. Да не би да искаш да станеш свидетел на война като тази на Аргус преди двеста години, когато нашите хора кацнали и обявили на онези фермери, че са дошли да ги върнат в Империята?

— Това е било просто лош късмет — отсече Джеръл. — Никой не е знаел, че онези примитивни фермери притежават такива смъртоносни оръжия.

— Точно за това говоря. Знаеш толкова добре, колкото и аз, че Службата съществува с единствената цел да открива и тайно да изучава изгубени светове, да опознава хората и обществата им преди ние да осъществим Първия контакт.

Норваг погледна съсредоточено Джеръл. Той разбираше, че такъв абстрактен аргумент не може да има ефект, затова продължи:

— Службата за преоткриване има висок процент жертви въпреки мерките за сигурност. Брат ти и неговият партньор Данет знаеха рисковете, които ги очакваха. Ако сега нарушиш правилата на Службата, само ще ги изложим на по-голяма опасност. — Норваг замълча, после каза по-спокойно: — Освен това, Сантар не би одобрил нарушаването на закона заради него и ти добре знаеш това.

Джеръл се изопна, сякаш да протестира, после въздъхна и прокара пръсти през разбърканите къдрици на късо подстриганите си кестеняви коси.

— Ти си прав, както винаги. Поне що се отнася до брат ми. Той винаги е бил голям идеалист и никога не е проявявал здрав разум по отношение на практическите страни на живота.

— Защо не се върнем в Ануей? — започна да го увещава Норваг. — Във всеки свят най-доброто място за информация е винаги най-големият град, а и обещахме на Данет да го чакаме там. Ако някой може да намери Сантар, това е той. Тук е отдавна и знае пътищата в това общество по-добре от теб и мен.

Джеръл поклати глава.

— Сантар изчезна в Маткасен, не в Ануей, а ни останаха само няколко дни път до Маткасен.

— Ами ако някой те познае и разбере, че си брат на Сантар?

— Как? По сините очи? Това май е единственото, по което си приличаме — в гласа на Джеръл имаше нотка на съжаление. — Дори при условие, че сините очи са рядкост на тая планета, това не е достатъчно, за да направят връзка между нас. И ако някой го направи, това ще означава, че той има информация за Сантар, която аз също искам да знам.

За миг той потъна в мислите си, докато вниманието му не беше привлечено отново от Норваг, който се опитваше незабелязано да стопли ръцете си, като уж нехайно ги търкаше една в друга. После бързичко заобиколи масата и премести грубо скования стол до огъня.

— И ти не си по-разумен от Сантар, приятелю. Можеше да използваш термичен костюм и робот медик, вместо да страдаш в този адски студ.

Въпреки че говореше строго и неодобрително, в очите на Джеръл се четеше истинска загриженост.

— Седни, Норваг, и си стопли ръцете.

Норваг се поколеба, след това с благодарност се отпусна на стола и протегна ръце към огъня.

— Вярно е, вече не съм такъв, какъвто бях, а зимата е тежка за старите ми кости — усмихна се горчиво той. — Първата ми задача в Службата беше на планета много по-студена от тази, а аз дори не забелязвах какво е времето. Но това беше преди повече от осемдесет години.

— Осемдесет години… — промърмори Джеръл, втренчен в трептящите оранжеви пламъци. Норваг обаче не продължи и Джеръл се обърна към него. Веждите му бяха смръщени, а в очите му се четеше безпокойство.

— Ти си посетил дузина планети със Службата за преоткриване през първите шестдесет и пет от тези години и колко още с мен през последните петнадесет, приятелю? А Сантар изчезна при първата си задача в Службата, и то в свят, който изглежда като детска площадка в сравнение с много други.

Норваг погледна младия мъж.

— Не е необходимо опасността да идва в образа на седемдесеткубичен терзасиански скален гущер, за да е страшна, Джеръл. Ако ти си забравил пеещите паяци на Тарзус IV, аз не съм.

Устните на Джеръл се повдигнаха в невесела усмивка:

— Не съм забравил — широкото му рамо помръдна. — Но аз и ти преживяхме и скалния гущер, и паяците. Мисията на Сантар тук беше обикновено наблюдение и събиране на информация. Ти видя заповедта му — да изучи обществото и да направи извод дали хората тук могат да приемат Първия контакт, дали са готови да бъдат върнати в Империята. Проста задача и все пак компютърът на разузнавателния кораб изгуби следите му въпреки комуникационната невровръзка, имплантирана в черепа му.

— И ти все още вярваш, че той е жив — Норваг бавно, със съмнение поклати глава. — Ако Сантар беше ранен, в безсъзнание, даже умиращ, корабният му компютър би го върнал обратно с радарно излъчване. Освен ако сериозен удар в главата не е повредил комуникационната връзка.

— Компютърните записи показват само, че връзката е прекъсната преди шест месеца — каза Джеръл и с ожесточение започна нервно да тъпче с крака пред огъня. — Ако това не беше едноместен кораб, можеше… Има безброй възможни обяснения за провала!

— Възможни, може би, но нито едно вероятно, освен това, че самата невровръзка е била повредена или разрушена. И че това е могло да стане само ако…

— Щях да знам, ако той беше мъртъв, Норваг.

— Ти не си го виждал, откакто той постъпи в Службата, пък и почти през цялото време беше на разстояние половин галактика.

— Да, бях на половин галактика разстояние и все пак чувствах, че трябва да дойдем. Знаех това преди Данет да наруши нравилата на Службата, за да ни съобщи, че той е изчезнал — Джеръл внезапно спря да се разхожда. — Той е могъл да заповяда на невровръзката да се изключи.

Норваг изсумтя:

— Дори ти, който си въобразяваш, че някаква висша сила те закриля и бди над теб, никога не си помислял да изключиш невровръзката. Защо Сантар би го направил?

Джеръл отвори уста, за да протестира, но думите му замряха неизказани. Гневното напрежение бавно напусна лицето му и се смени с умора. Лицето му помръкна, раменете му се отпуснаха и той поклати неуверено глава.

— Не знам, Норваг. Просто не знам.

Болката, изписана на лицето на приятеля му, накара Норваг да каже успокояващо:

— Да, все пак това е една възможност.

Старецът се размърда на стола, за да пораздвижи вдървения си крак.

Разчувстван, Джеръл сложи ръка на рамото на спътника си.

— Ти имаш много прекрасни качества, приятелю, но не умееш да се преструваш. Знам, че мислиш, че Сантар е мъртъв.

Той леко стисна рамото на Норваг, после отдръпна ръката си.

— Не мога да престана да се надявам. Все още не. Освен теб, той е единственият в тази вселена, който значи нещо за мен.

Норваг замислено се вгледа в Джеръл, въздъхна и се обърна към огъня.

— Само ако имаше желание да се подчиниш на властта на Триумвирата…

Джеръл трепна:

— Да призная, че баща ми е бил предател? Да призная властта на тези трима дебели, корумпирани…

— Те са Триумвиратът. И твоят баща отказа да ги подкрепи по време на войната.

— Това не значи, че е бил предател.

— Според Триумвирата той е предател и според много други благородници — също. Ти и Сантар сте последните от фамилията Бен Хадар. Ще позволиш ли това име, което има няколко вековна история, да изчезне въобще заради грешката на баща ти?

— Той се бореше за нещо, в което вярваше.

— Това му струва живота и твоето наследство.

Джеръл пое дълбоко въздух:

— За живота му съжалявам. Наследството не означава нищо за мен.

— Но без него ти беше принуден да скиташ из галактиката през последните петнадесет години. Единственият ти дом беше корабът и нямаше никакви приятели, освен мен.

Джеръл се наежи.

— Но този живот ни направи богати — той замълча, след това добави със святкащи от гняв очи. — Веднъж ти ни нарече авантюристи. Това е не по-лошо прозвище от много други. Във всеки случай, по-добро от продажник или спекулант. Но ако този начин на живот не ти харесва вече, свободен си да си идеш.

Джеръл почака, но Норваг не каза нищо, само седна и се загледа в угасващия огън със замръзнало, каменно изражение.

— Защо не опиташ да се присъединиш отново към Службата за преоткриване, Норваг? — продължи с горчивина и тъжна ирония Джеръл. — Те са благородни господари. Погледни се! Шейсет и пет години забележителна и вярна служба и всичко, което биха ти дали, е пенсия, с която да живееш. Това и един крак, който не може да се стопли, защото те се подчиняваха на полицията за антиразследване, вместо да те спасят, когато се нуждаеше от помощ. Така, както отказаха да търсят брат ми.

— Аз сам поех този риск, когато се присъединих към Службата — Норваг се изправи в желанието си да опровергае разгневения младеж. — Каквато и цена да съм платил, аз знаех, че върша работа, която има смисъл. Сантар разбра важността й, а ти така и не можа.

Единственият отговор на Джеръл беше каменният му поглед и Норваг въздъхна.

— Съгласих се да се присъединя към теб, защото не исках синът на моя приятел да захвърли живота си, както направи баща му. Но за петнадесет години ти нито веднъж не ме послуша. Нито един път. И сега не искаш да ме послушаш.

С тежки накуцващи крачки Норваг прекоси стаята и с трясък отвори вратата. Леденият вятър се втурна и в миг прогони малкото топлина от огъня.

— Сантар е мъртъв, Джеръл, и твоята мисия е безсмислена.

Като не получи никакъв отговор, възрастният човек поклати тъжно глава и тихо напусна стаята. Когато дръпна вратата след себе си, един последен студен вихър на зимния вятър се завъртя в стаята, угаси мъждукащата свещ и се уви около единствения останал човек там. Джеръл, с поглед прикован в затворената врата, внезапно потръпна и се сви.