Читателски коментари от ganiva

За един прочит става, но не е нищо особено.

Един от най-хубавите арлекини, които съм чела. Много ми хареса.

Приятна книжка.

Нелоша книжка, приятна е за убиване на времето.

Досега бях чела няколко книги, в които героинята от наше време пропада назад във времето, среща голямата любов и остава там, в еди кой си век завинаги. Честно, изобщо не съм почитателка на такъв тип романи. Този, обаче, го изчетох с удоволствие, макар че пак има връщане в миналото и няма да крия, че финалът много повече ми допадна. Наистина, увлекателна книга и с финал по мой вкус.

Става за един прочит, но не е нищо особено.

Честно казано, чела съм по-интересни романи от тази писателка. Тази ми беше малко безинтересна, но става за един прочит.

Жестока, невероятна книга! Просто те грабва още с пролога и не те пуска до самия край. Горещо я препоръчвам.

Не е лоша, за един прочит става.

Много сладка книга, хареса ми и я прочетох на един дъх.

Много добра, много човешка книга, препоръчвам я.

Симпатично и приятно за четене книжле, хареса ми.

Много хубава книга, препоръчвам я. Дано се качат и други книги на Мерил Сойър, ще ги прочета с удоволствие.

Страхотна книга! Прочетох я на един дъх и я препоръчвам горещо.

Това е вторият роман на тази писателка, която прочетох (другата е „И розите имат бодли“). Не знам колко още романа е написала госпожата, но тия двата като сюжет и детайли са почти едно към едно с леки вариации в детайлите. Чак пък толкова ли не можа да измисли някакъв друг сюжет? Много скромно и нещастно момиче англичанка и много богат доктор холандец, който е толкова студен и резервиран, че накрая като казва на героинята, че е влюбен в нея и иска да се оженят, оставаш като гръмнат и се чудиш откъде ти е дошло. Тя има котка, той има куче. И т.н. и т.н. Прочетете една от двете книги, другата не ви трябва — почти същата е. Съжалявам, но явно дамата е с доста бедно въображение и не бих казала, че ще захвана трети неин роман.

Хубава книжка, макар краят й да е малко претупан. Все пак я прочетох с интерес.

Magi, споделям напълно мнението ти. Книгата е много добра, аз също я прочетох на един дъх. И също споделям мнението, че едната гола амбиция не може да осмисли живота ти, ако нямаш до себе си любим човек, който да те подкрепя и да споделя триумфа ти от постигнатото.

Първо, не разбрах защо е цопнато толкова несполучливо българско заглавие на книгата, нямащо нищо общо със сюжета (виж, английското съответства на сюжета) и второ, самата книга не е нищо особено. Чак се чудя, че била препоръчана от Нора Робъртс (както пише на корицата на книгата). Вероятно и затова очакванията ми бяха доста по-големи, но спокойно можех да мина и без да я чета.

Честно казано, и за мен това е най-слабата книга от поредицата. Сякаш е смукана от пръстите, макар че имаше моменти, на които доста се посмях. А че Лили беше доста досадна на моменти, както се казва в предния коментар, си е абсолютно вярно. Но така решила писателката, така написала.

Като цяло цялата поредица е много добра.

Само да добавя, че така и не разбрах защо книгата е преведена „Ваялид“, след като името на героинята е Вайълет. Също както и „Лаура“, а всъщност името е Лоръл!!! Изобщо съм изумена от неграмотността на преводачите и изобилието от правописни и пунктуационни грешки в цялата поредица.