Читателски коментари от Костадин Бояджиев

Поредната невероятна книга на Кон Игълдън. Чудесно показва, както гледната точка на „освободителите“, така и на „отмъстителите“. Историята се пише от победителите, но истината се крие в перспективата.

Една от малкото преведени на български книги, която разбираемо показва докъде се е развила генетиката, и по- специално разбирането на ДНК.

Интересен сюжет.

Добра книга, описваща един от най-противоречивите римски императори, чието име е останало в историята, като нарицателно за охоолен живот и разврат. От самата книга силно впечатление ми направи „смърта на Агрипина“ и начина, по който е представен Сенека.

Прекрасна книга за Александър Македонски, човекът, на който се е възхищавал дори и Цезар.

Поредната прекрасно написана книга. Някои от историите са изключително пленяващо поднесени, като е нормално да се очаква, и края да е поднесен като кулминационен момент. Предвид способностите на автора, се очаква края на книгата да е нещо впечатляващо, лично аз останах разочарован в това отношение. Важен елемент, за който автора не е дал обяснение е многопластовата личност на Брут, която видно по от официално изучаваната история, съчетава живота на двама човека Марк Юний Брут и Марк Юний Брут Старши. Така авторът е пропуснал още един от мотивите на Брут, а именно спекулацията с това, че Брут вероятно е син на Цезар, и ако приемем това за истина, то Клеопатра и Цезарион, окончателно слагат край на евентуалните възможни амбиции на Брут.

Страхотна книга, и съм задължен отново да отбележа, че искрено съжалявам, че не е екранизирана в мини сериал, щото истината е, че това е начина тя да стигне до масовата аудитория.

Много добре написана книга (също, като първата от поредицата). Има обаче един дразнещ аспект, а именно това, че автора не се придържа към фактологията, а тя за древните римляни е доста прецизно описана в извори и пр. И докато в първата част донякъде можеше читателя да „стисне зъби“, и да приеме смъртта на Марий по описания начин, то във втората част, твърде много неща се разминават. Катон от честен и почтен човек е представен едва ли не, като изчадие. Помпей от привърженик на Сула е представен едва ли не, като човек на Марий. Още повече че ако се придържаме към автобиографията на Цезар, то е резонно да се опишат роднинските връзки м-у него и Марий (макар и некоректно описани), но да се пропусне и сродяването със Сула е меко казано некоректно. А в случая не само, че не са описани роднинските връзки със Сула, но и Сула едва ли не се подсказва, че съсипва Цезар.

Прекрасно написана книга. Не знам само защо досега не е филмирана от филмовите студиа, всяка глава е все едно отделна серия на късомертажен филм. Прекрасно четиво.

Очаквах повече. Анализът на лудостта на отделните личности е твърде повърхностен, дори в болшинството случаи, трудно можем да говорим за анализ, по-скоро за повърхностни умозаключения. За пример - на Тиберий с лека ръка е пришито умствено разтройство, но на майка му Ливия, която мнозина историци описват, като социопат, жена, която е имала колекция от отрови, които пак според историците е обичала често да използва, убила не един свой близък роднина. Жена, за която се счита, че е неформалният управляващ в Рим, то тя е представена, като майка, направила нужното, синът и да наследи властта в империята. В заключени, ако книгата попадне в ръцете на читател с нищожни познания по история, то може би ще му бъде полезна, но в противен случай, по-добре да се потърси друго четиво.

От край време историята се ползва за политически цели, а научният елемент остава на заден план. Конкретно относно фактологията в българската история, то не веднъж ми е правило впечатление, че родните историци се опират главно на български источници, и при разминаване на фактите са склонни да дават превес на факти от наши литературни произведения, пред факти от официални документи и кореспонденция от чуждестранни източници. Относно произходът на нашата нация, то в наше време, лесно може да се изясни въпроса с помощта на ДНК анализ, и ако не е станало, то рано или късно ще стане, ама да не се окаже, че след това, ще трябва да пренапишем голяма част от историята си.

Очаквах да има информация за самите опити (тестове, резултати и пр.). Авторът основно е наблегнал, на това, че институциите в САЩ „заобикалят закона“ или просто не се съобразяват с него.

Дали ни харесва или не, то явно отстрани така изглежда историята ни. Големите победи на войската ни в голяма част от случаите е просто грабеж от мирното население и безсмислено разрушаване на това що други са градили с кръв, и пот. От малък съм се чудил, как така с лека ръка пренебрегваме факта за унищожението на 52 болярски рода, от човек, който дължи почти всичко що той и близките му са получили, именно на тези родове. А ако се върнем назад във времето и кажем на Кирил и Методий, че еди ден ще станат незаобиколими личности в нашата история и, че ще честваме празници в тяхна чест, то просто сигурно са щели да ни помислят за луди. Пародираме Македонците за тяхният прочит на историята, ама ние явно не сме много по- различни.

Една от личностите, които считам, че е задължителна за изучаване в училищата, и подобно на Василий Ян, следва да се покаже, тези „велики победи“, на необразования, но безкрайно хитър, подъл и безскруполен предводител, докъде могат да доведът светът. Задължително следва да се изучава, защото буквално утрешният ден, може да ни донесе „новият Чингис хан“, който да ни върне в средновековието (в добрият случай).

Романът дава добър поглед на този исторически период. Видно е, че автора се е придържал към официалната историческа линия, като същевременно поддържа интереса на читателя по интересен начин.

Очаквах повече.

Книгата е много приятна за четене. Историческата обстановка е добре представена.

Много приятно четиво. Наистина ви пренася в древен Рим.

Много полезна книга, особено за подрастващите, доста би могла да им обогати културата.

разсъждения х (малко цинизъм + много истина) = Ницше