Мат Ридли
Геномът (1) (Автобиография на един биологичен вид в 23 глави)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Genome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
lucho3k (2019)

Издание:

Автор: Мат Ридли

Заглавие: Геномът

Преводач: Вихра Йомтова

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: Сиела софт енд пъблишинг АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: научнопопулярен текст

Националност: английска

Печатница: СИЕЛА

Главен редактор: Ваня Томова

Редактор: Лъчезар Карагьозов

Технически редактор: Божидар Стоянов

ISBN: 978-954-28-0638-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8429

История

  1. — Добавяне

Предговор

Когато започнах да пиша тази книга, човешкият геном все още беше до голяма степен неизследвана територия. Около 8000 човешки гени бяха вече грубо картирани и някои от най-интересните от тях са споменати в тази книга, но стремителното ускорение към разчитане на целия геном все още предстоеше. Сега, само малко повече от година по-късно, гигантската задача е практически изпълнена. Учени от целия свят успяха да дешифрират целия човешки геном, записаха съдържанието му и го разпространиха по Интернет — който иска, нека чете. Днес можете да намерите в Интернет почти пълни инструкции за това как се изгражда и управлява човешкото тяло.

Революцията беше бурна. В началото на 1998 г. финансираните от държавата и от обществени организации учени, които участваха в проекта „Човешки Геном“, все още смятаха, че ще са им необходими поне още седем години, за да разчетат целия човешки геном, след като до този момент бяха разгадали едва 10% от него. В този момент неочаквано беше поставен нов залог. Крейг Вентър, буен и нетърпелив учен, който сега работи в частния сектор, обяви, че основава компания, която ще свърши работата до 2001 г., при това само за част от цената, за по-малко от 200 милиона лири.

Вентър е отправял подобни заплахи и по-рано и има навика да ги изпълнява. През 1991 г. беше изобретил бърз начин за откриване на човешки гени, в момент когато всички смятаха, че това е невъзможно. По-късно, през 1995 г., той получи унищожителен отговор на опита си да получи правителствен грант за картирането на един цял бактериален геном, използвайки нова, ускорена методика. Тази методика никога няма да доведе до резултати, решиха чиновниците. Писмото им се получава, когато работата е вече почти приключена.

Излиза, че само глупак би се обзаложил с Вентър за трети път. Състезанието започна. Общественият проект беше реорганизиран и рефокусиран. Беше осигурено допълнително финансиране и целта беше до юни 2000 г. да има предварителен вариант на целия геном. Скоро Вентър си постави същия краен срок.

На 26 юни 2000 г. президентът Бил Клинтън в Белия дом и Тони Блеър на Даунинг Стрийт едновременно обявиха, че предварителният вариант на генома е готов. Това е забележителен момент в човешката история: за първи път, откак съществува живот на Земята, един биологичен вид разчита собствената си рецепта за изграждане. Защото човешкият геном не е нищо друго, освен набор от инструкции за конструиране и управляване на човешкото тяло. Както се опитвам да покажа в тази книга, в генома са скрити хиляди гени и милиони други последователности, които представляват съкровищница от философски тайни. Повечето от изследванията на човешките гени са мотивирани от спешната необходимост да се намерят лекарства за болести, придобити по наследство, както и за често срещани заболявания, като рака и сърдечните заболявания, които по някакъв начин се подпомагат от гени. Вече знаем, че лечението на рака не би било възможно, ако не разберем ролята на раковите гени и на потискащите рака гени при развитието на туморите.

И все пак генетиката е нещо много по-всеобхватно от медицината. Както съм се опитал да покажа, геномът съдържа тайни послания както от далечното, така и от близкото минало — от времето, когато сме били едноклетъчни създания, но също така и от времето, когато сме възприели културни умения, такива като млекопреработването. Геномът съдържа ключове и към древни философски загадки, като например дали и как действията ни са предопределени и какво е това странно чувство, наречено „свободна воля“.

Завършването на проекта за генома не е променило съществено картината, но постепенно добавя нови хоризонти към темите, които разглеждам в тази книга. Докато пишех, съзнавах, че светът бързо се променя; познанията в областта на генетиката нарастват взривообразно в научната литература. Можех само да хвърля бегъл поглед върху разгорилите се вълнуващи дискусии. Много прозрения все още принадлежат на бъдещето. Струва ми се, че науката е по-скоро търсене на нови загадки, отколкото подреждане на стари факти. Не се съмнявам, че през следващите няколко години ни очакват смайващи изненади. За пръв път осъзнаваме колко малко познаваме самите себе си.

Това, което не можех да предвидя, е бурното навлизане на споровете свързани с генетиката в обществените медии. Развихриха се противоречия около генетично изменените организми и нараснаха предположения и теории относно клонирането и генното инженерство. Обществото настоява за правото да бъде чуто. Съвсем основателно то не желае да остави взимането на решения само на експертите. Повечето генетици обаче са прекалено заети с търсенето на парченца интелектуално злато в лабораториите, за да отделят време и да обяснят науката си на обществото. Така участта да се поднесат тайнствените истории за гените по-скоро в занимателен, отколкото в образователен вид се пада на популяризаторите, т.е. на хора като мен.

Аз съм оптимист. Както става ясно в тази книга, аз съм убеден, че знанието е благословия, а не проклятие. Това особено силно се отнася до знанието в областта на генетиката. Да се разбере молекулната природа на рака, да се диагностицира и предотврати болестта на Алцхаймер, да се разкрият тайните на човешката история, да могат да се реконструират организмите, населявали пре-Камбрийските морета — всичко това ми изглежда огромно щастие. Вярно е, че генетиката крие заплаха за нови опасности — неравни застрахователни възможности, нови форми на биологична война, неочаквани странични ефекти от генното инженерство. Повечето от тези опасности обаче или лесно могат да се предотвратят, или пък принадлежат на далечното бъдеще. Затова не мога да се присъединя нито към модния песимизъм по отношение на науката, нито ми харесва мисълта за един свят, загърбил науката и безкрайната борба с нови и нови форми на невежеството.

Мат Ридли

Юли, 2000