Читателски коментари

НАЙ.големият злодей разбира се е Хитлер. Около 40 милиона живота са отнети през Втората световна война и от двете воюващи страни. По чия вина беше разпалена тя? На Хитлер и кликата му.

Много удовлетворена останах от факта, че я прочетох! Приятно и разтоварващо четиво.Толкова бях завладяна от историята на Джени и Стив, че чак стоях будна до 3 часа, за да я приключа. Искрено препоръчвам на любителите на леките, любовни романи!

Ще се чете, обикновено не чета коментари, но сега отворих и се уплаших от правописа в един от коментарите :) Аз съм от поколението под 30, но имах страхотна учителка по БЕЛ, жива и здрава да е! Научи ме не само да пиша, но и да обичам литературата… А сега сядам да чета, като приключа ще кажа дали ми е харесала книгата. По принцип харесвам авторката, която до днес ми беше позната само като Даяна Палмър.

Изключително красива трилогия за смисъла на човешкия живот, за решенията ни, за последиците от тях, за отраженията им в различните нива на съществуване и за всичко онова, което ни дефинира като човешки същества. В това повествование има поле за размисли както за младежите, така и за зрелите хора.

Не е никак лошо, особено като за първа книга! Историята си има своя собствена вселена и като цяло избягва обичайните клишета на жанра!

Имам някои критики, основно по езика — използвани са доста модерни думи и изрази, също чуждици, вероятно наследство от „геймърската“ страна на автора, като това донякъде нарушава атмосферата.

Но най-важното е, че притежава това, което искаме от всяка книга — интересна е, кара те да обърнеш следващата страница и да видиш какво се крие там!

ако направят постановка задължително ще я гледам

Най-любимата книга от жанра, чела съм я десетки пъти.

На четвърта глава съм и съвсем не зная как да продължа. Не ме задържа, мъча се с тази книга.

Прекрасна история, драматична с много напрегнат сюжет и голяма рамантична любов! Напълни ми душата! Удоволствие беше за мен докато я четях! Оценка 6 от 6

Хубава книжка. На пръв поглед нищо особено не са сюжетите на Аманда, бих казала повечето са клише, но са изключително приятно поднесени истории, които доставят удоволствие. И тази не прави изключение.

Не че се заяждам, но предходният коментар може да се счита за спойлер.

Липсата на хепиенд е едно от пренебрегваните достойнства на книгата. Цялата концепция на романа би се сринала ако накрая ex machina пристигне един хепиенд и ти развали вкуса за два-три дни напред.

Иначе не смятам, че целта на книгата е да предсказва бъдещето или да отразява случващото се към 1949 в СССР. Това би било една прекалено посредствена цел. Според мен, целта на тази, а и на всяка уважавана от мен книга, е да проведе възможно най-задълбочено изследване върху човешката природа. Приликите с настоящето се дължат, пак според мен, на простия факт, че хората управляващи от малки фирмички до държави и интернационални корпорации са длъжни да познават човешката природа, на индивидуално и колективно равнище, за да я експлоатират възможно най-ефективно. Иначе казано, по същата логика може и Фройд да бъде обявен за пророк, защото и той е анализирал човешките слабости, които сега се експлоатират от всички, а не само опоменатото по-горе американско правителство.

Образа на Буров е представен тенденциозно просташки и наблягащ на интимни пикантерии, което е обяснимо единствено с времето по което е стенографирана и издадена книгата. Определено целта е била да се отнеме от достойнството и да се принизини образа на Буров, за да няма нищо свято освен идеалите на партията.

Въпреки това, отделяйки плявата от зърното, си заслужава книгата да бъде прочетена.

Книгата е много хубава. История за надеждата. Много, много емоционална. Стегнат изказ, бързо се чете, добър превод.

Препоръчвам горещо.

Една от най-любимите ми книги. Много тежка. Може би поради факта , че съм преживяла подобна драма лично. Най-добре разбираш такива събития,ако сам си ги преживял . Затова ми е толкова близка като усещане. И не само, авторката пише много добре.

Това е нашата любома приказка,с която ни запозна нашата майка и ни заведе няколко пъти да гледаме анимационния филм,който искаме да гледаме и днес,тъй като е анимационен шедьовър.По-добра анимация до днес не сме гледали и няма.

Оценка 4 от 6

Забавно, леко четиво.

Колко кратко, просто, гениално… Просто шедьовър, ако това не те натъжи, значи си от камък…

….. А аа..аз не знам какво да кажа…

Сега е 21:53 току що прочетох книгата и….че никога няма да изпитам тези чувства отново.

Тази жажда за свобода, това желание… нее ПОТРЕБНОСТ за любов. Никога, никога, никога не спирайте да обичате!!! Книгите са любов. Както каза Лена „Ромео и Жулиета“ не е предупреждение, а пример, пример за всеотдайност.

Надявам се на още подобни книги и светът никога да не прибегне до лекуване на amore deliria nervosa!!! ^-^

Една книга, написана в далечната 1890 година, но силно напомняща за живота през 2015-та. Книга, в която няма толкова действие, но пък толкова жестокост и празнота. Книга, която разкрива ’тайните’ на обществото не през 19-ти, а разказва проблемите на обществото през 21-ви век.

Историята преминава през три персонажа — Базил, Дориан и Лорд Хенри — извадки от обществото по това време. Различни характери, но толкова запълващи един кръг от човешки качества и недостатъци.

Базил рисува портрет, който обрича съдбата на Дориан. Дориан заменя душата си в името на това да запази вечна младостта и красотата си. Един портрет, съхраняващ всички тайни на Дориан, всички прегрешения, всички сторени злини.

Да живееш с гордост във величие, в злато, но в самота и суета. Да не робуваш на общественото мнение, да живееш в пълна свобода, но в и абсолютно робство. Свободата да гледаш всички от високо, да рушиш съдби на невинни хора, и робството на собствената ти съвест. Съвестта, живееща в мълчание, но винаги успяваща да пропълзи на повърхността и да търси своето.

Суета, празнота, жестокост и любопитството да опиташ всичко ново. Да продадеш всичко, за да имаш свободата да вървиш по повърхността на най-тънкия лед — нищетата на душата ти. Това сме и ние днес. Хора, страдащи от презадоволеност. Хора, постоянно търсещи новото, по-красивото, по-доброто. Хора, следващи обществото и вървящи зад опашката на стадото. Стадото…

По-скоро е леко криминале. Оценка 4.5