Читателски коментари

Имах по-големи очаквания за сюжета.Давам оценка 3.Стори ми се банална и предвидима.

Приятна и лека история сюжета е предсказуем никакви изненади, не ме впечатли, но става за разтоварване след тежък работен ден!

Интересен сюжет, от средата е започнал да препуска през събитията, трябва да се прочете на английски за да видя какъв точно е стила му, в този превод на места усещах сухота и телеграфичност.

Четох и „Хиляди сияйни слънца“ и малко се разочаровах, все пак това потвърди максимата, че всеки автор има само една истинска история — неговият живот.

Като се смесят политика, история, фентъзи, криминале, фолкор и още не знам си какво и става каша и половина. Губи се идеята, сюжета на цялата история. Езика на атора също дразни. С интерес започнах първата книга, но за жалост тази няма да я дочета, нито пък останалите от поредицата.

Ако не се получава, тук ги има и трите:

http://www.rulit.me/tag/science-fiction/noshchna-syanka-get-389374.html

http://www.rulit.me/tag/science-fiction/knigata-na-zhivota-get-389373.html

https://drive.google.com/file/d/0B_INq0vjuuOERFF5YUJBdzRwbEU/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/0B_INq0vjuuOEdmdyMjUybzlucEk/view?usp=sharing

Xrysssy, сигурно става дума за права на издателството, нещо такова.

Тук ти оставям линк за 2 и 3 книга:), няма вируси, това е моят гугъл диск.

Разкошна книга! Невероятна история.

Защо книгата е забранена? И защо чак 2019 година?!?

Айде едно малко по-различно мнение от обичайните хвалебствени такива. Във философията на Айн Ранд има добри елементи. Имам чувството обаче, съдейки по хората, които наблюдавам, издигащи я на пиадестал, че тази книга е вредна ако се чете от разни тъпигьоси и хора, които мама и тати не са ги обичали и/или са израснали в среда, в която са ги тъпкали и малтретирали. Тия същите маниаци после порастват и намират Айн Ранд, която се превръща в техен Бог — превръщайки се в социопати, манипулатори и хора, които фалшифицират всякакви емоции — само и само да експлоатират и да тъпчат околните, печелейки само дивиденти за себе си.

Ти като си израстнал в среда, в която нямаш читави близки хора, много ясно, че тогава всякакви добродетелни качества като алтруизъм (дума с доста широка интерпретация) и прочие ще са ти чужди като концепция и ще проектираш собствените си недъзи върху другите. Ама нали всеки има право на изказ, включително и аз в момента.

Та, да си имате едно наум преди да четете пасквилите на Айн Ранд от по 10000000 страници. Само дето е вероятно, че ще си изгубите времето, освен ако не сте някой като гореописаните. По-добре се насочете към Сун Дзъ, Марк Аврелий или дори Макиавели примерно. А не на разни мислителки като Айн Ранд, страдащи от недостиг на секс.

А това, че е взимала помощи под фалшиво име да не го коментираме. Това само показва колко си противоречи въпросната във възгледите. Та така…

Ако трябва да опиша трилогията с една дума, тя ще бъде: Шедьовър! Просто невероятна, чете се на един дъх, а след като я прочетох, всякакви други подобни романи ми се струваха безинтересни. Тези които не са я чели да я прочетат, няма да съжаляват!

Именно затова, atman, когато говорим за книга или автор, някак по-коректно е да кажем „На мен не ми харесва.“, а не да използваме квалификации и да слагаме в кавички нечий труд.

Ако по някакъв начин съм обидил някого или съм натрапил вижданията си, се извинявам.

Сетих се за една притча:

Пчелата и мухата прелетели над една поляна. На другият край срещнали калинката.

— Какво видяхте, докато идвахте насам — попитала и ги тя.

— О, това е вълшебно — възторжено се отзовала пчелата. — Толкова красиви цветове! Такива прекрасни аромати! Направо рай!

— Хм… — замечтано казала мухата — Честно казано, аз цветя не забелязах, но си нямаш представа, какво голямо, прясно и сочно лайно има точно по средата…

Извод: Всеки оценява книгите, пречупвайки ги през собственият си мироглед и няма как да бъде иначе. Нека не натрапваме собствените си виждания на останалите.

Книгата наистина се чете на един дъх. Много ми хареса и съм напълно съгласна с коментара на galia. Препоръчвам я.

Уважаеми Теофан, отговорът Ви само ме изпълва още по-силно с убеждението, че съм прав.

„Упреците“ ми не са нито упреци,нито са конкретно и само към Вас, вие бяхте просто повод. Разбира се, имате право на собствен прочит, разсъждения, вкус и всичко в който ред искате. Както го имам и аз и всеки друг читател. Литературата обаче, е много повече от това нечии деца да искат да приличат на някого и ако това е единственото което търсите в нея — морализъм и да учите децата си, то сигурно поне половината стойностни книги на света биха получили същата оценка от Вас. Спокойно можете да дадете на децата си да прочетат само една две весели и силно морални книги за целият им живот. И после ги бранете от всички лоши и не достатъчно високо морални книги на света. Мнението ми не е високо за литературният ви вкус, но това си е мое мнение, основано на едно изказване. Аз съм непознат, който не ви познава и определено не целя да Ви засегна. За литературните ви знания не знам нищо, нито ме вълнуват. Човек може да изчете и 20 000 книги и пак нищо от тях да не достигне до него. Лично аз намирам за много добре ако човек да научи децата си да мислят самостоятелно. И ако не ги лъже. А не ако им създава морал според собствените си разбирания. Примерно.

Всичко, което сте изписал за текста и това, че Вие не можете да разберете защо му е на автора един или друг епизод, са неща които ми е смешно да коментирам и няма.

Всичко най-добро Ви пожелавам, и най-вече — един ден да оцените добрата литература не само според тесните си представи си за морал, а според истинските й качества.

Книгата е много интересна.Оценка 5.В началото ми беше доста объркана,но след това св чете на един дъх.

Тъжна, но много истинска. Препоръчвам!

Велик и неразбран. Надникнал в бъдещето.

Този автор никак не ми допада.Дадох му втори шанс,но не смятам да се връщам към него повече.

Книгата е слабо оценена. Според мен напълно си заслужава да се прочете.

Много ми хареса.