Читателски коментари

Азимов не е велик стилист, но пък какъв само генератор на интересни идеи е!

„Самите богове“ ми е много любима история! Сливането на трима индивиди, носители на различен опит и наследени-предопределени черти, за да се получи цялостно като емоции и интелект, качествено ново същество, е представено чувствено, разстърсващо. А и самата интрига е много интересна и е разбираема и без дълбоки знания по физика.

Със съжаление трябва да отбележа,че е много по- зле от предишната(Вярност). Схващам , че този жанр романи са приказки за пораснали момичета, но това .… Е, прекалено е ..…

чааа

Прекрасна история за трудно спечелена любов .

„Няма значение каква е котката — дали е черна или бяла — важното е да хваща мишки“ е старата Американска поговорка.

Fenka23, не е заяждане, само да вметна, че това е китайска поговорка и всъщност сентенцията се приписва на Конфуций, значително по-късно цитиран от Дън Сяопин. Явно американците са откраднали и това и хората им вярват, че си е елемент от техния фолклор:).

Книжките не са връх на творческия гений, но не са и зле. Мен много ме дразнеше това вплитане на гръцката митология в американска среда обаче, много!

Не съм от хората, които ненавиждат Щатите — все пак оттам идва джазът, идват интересни писатели, кинорежисьори и съвременни мислители, но центърът на западната цивилизация е в Европа, а кой какво възприема, копира и разпространява е друга тема.

Fenka, с риск да се отклоня от темата искам да вметна нещо, относно тезиса ти, че САЩ е център на Западната цивилизация. Според мен център на една цивилизация се нарича народът, който е дал просветление и културен напредък на останалите. Слушай американската музика и си очаквай просветлението. Чети новините за поредната финансова пирамида, заловен сериен убиец, протести на негърските гета и т.н. и си очаквай културата. Какво е дал САЩ на цивилизацията, което не е дала Франция, Германия и Португалия например.

Почитател сьм на Азимов и не останах разочарован. Самият автор казва, че от всичките си творби, най-много се гордее точно сьс „Самите богове“ . Има защо!

П.П. А и не вьв всяка фантастична книга можеш да срещнеш толкова детайлно описание на секс между извьнземни. :)

Историята ми хареса, в повечето любовни романи мъжа е този който е настъпателен, самоуверен с опит и без задръжки, а жената е плаха, несигурна и срамежлива и въпреки това не може да му устои! Тук ролите са разменени имаше моменти където се смях от сърце, не блести кой знае с какъв сюжет, но се забавлявах доста докато четях! Препоръчвам!

По-краткият вариант е цензуриран, доколкото зная. По-късно излезе пълната версия. Може и да разводнява историята, но я допълва, според мен.

Преводът на пълния вариант, ако не греша, е на Агоп Мелконян. И двата превода си имат своите достойнства. Понеже първо съм чела кратката версия, аз също предпочитам този превод, мисля, че е на Милан Асадуров, но може и да греша, а в момента книгите не са ми под ръка да проверя.

Не бих застанала зад твърдението, че това е най-доброто на братя Стругацки, но е много добро. Аз лично смятам за по-добри „Бръмбар в мравуняка“ и " Времето на дъжда". Но възприемането на литературна творба е много субективен акт.

Лека нощ notman.

Спи спокоен. Успя да излееш предвидения си за деня порой от негативизъм.

Все още обаче вярвам, че въпреки същества като теб, Читанката е място където хора четат, препоръчват и изказват мнението си свободно. И това е литературен, а не политически форум.

А стаскировците отдавна са направили своя дебют в изкуството, своите малки революции и вярват в красивото ново, в утрото на надеждата. Вярват, че човечеството не е съставено само от грозота и безпомощност и продължават да създават един нереален свят за други такива като тях.

Що се отнася за грешките, за тази работа си имат редактори.

Мир тебе, notman.

За книгата с две думи:

Всички умряха, а останалите умряха…

Туй то.

Изключително слаба книга. Не си заслужава прочита.

Имам издание със заглавие Охлюв по стръмното и е с по-хубав превод.

Прочетете Охлюв по склона (макар че преводът не е както на варианта Охлюв по стръмното) Там сюжетът е по-развит…

И да не забравяме… Carthago delenda est!

Камилке

Жанрът, който така възхваляваш, дори и да ти изглежда гендерно фиксиран, не се харесва от много хора — включително и от много жени.

От цялата наша полемика със Stas Kirov лесно могат да се изведат две отлични новини — една за него, една за мен (мир да има).

По-горе моят събеседник изрази надеждата си никога да не се сблъска с написаното. Добрата новина за него е, че, поне що се отнася до „На брега“, по никакъв начин не се е сблъскал с написаното. По някакъв много елегантен начин е успял тотално да се размине с посланието на текста, без да допусне и най-малката колизия.

Добрата новина за мен е, че стаскировците по всички земни кълбета никога няма да пренаписват каквото и да било, ще продължат под творби, които са прочели, но не са разбрали, да публикуват коментари (критика, ти да видиш!), изпълнени с толкова много грешки, че даже и школата в Симеоново да изглежда твърде амбициозна цел за тях.

Към онези, които още не са прочели книгата: прочетете я! „На брега“ не е амбициозна творба, която се занимава с търсенето на вина или вменяването ѝ някому. Това е просто разказ за един възможен (по онова време) свършек на човешкия вид. В предговора пише, че е предупреждение. Нищо подобно! Невил Шут просто разказва за човечеството, което е отворило червената картонена кутийка.

В интерес на истината съм съгласна с коментар 5. Книги, които създават добро настроение, много романтика, опърничави девойки (май всички сме искали да бъдем такива), красавец, влюбен и т.н. Това са приказки за възрастни, не претендират да бъдат качени в Пантеона на Мъжете. Бойни изкуства, жените се въргалят в краката им. Някъде другаде го писах, но истината е, че тези романи са за отмора. Да се потопите в напълно нереален свят, пълен с реални чувства. И се чувствате добре. Не е необходимо да оценявате защо кой — това са литерарни герои. има мзалък проблем — преводите не са лоши, но печатните грешки са прекалено много.

Подозренията ти драги notman са твърде далеч от истината…

Не само се докоснахме, а и проникнахме едни в други.

Ти обаче за пореден път се прояви съвсем предсказуемо смесвайки политиката с изкуството.

Няма смисъл да споменавам, че в предния си коментар дадох за пример точно други двама автори с ангросаксонски произход, та даже с авиационни уклони…

Що се отнася до изброените от теб личности, творци и философи съм имал възможността да ги изучавам на родния им език в родината им, което е малко по-различно от сградата, дето сега е Нов Български мисля…

(изключвам мрачния нидерландец)

Тук обаче ти не си проникнал твърде дълбоко, защото не си видял, че тези тримата поставят човека и забележи, неговата борба на първо място!

Това обаче сигурно не ви го преподават в Симеоново.

Аз предпочитам Реноар, Верди и Щайнер, което ни праща в два напълно противоположни лагера.

Изкуството трябва да носи надежда и красота за човека, а не само провокации, пък били те разтърсващи! Иначе ще се казва естество, а от него си имаме достатъчно…

Подозирам, Stas Kirov, че си се допирал до предложените от мен приказни заглавия само по тангентата, без прилагането на особено голям натиск. Евентуално през руските преводи. До други книжа, повеляващи „англосаксите“ да бъдат обвинявани и заклеймявани при всеки удобен случай, вероятно си се допирал повечко. Оттам и определението ти „сган“ за хора, които завършват живота (не по собствено желание) със стил.

Ако Йеронимус Бош, Вагнер и Ницше бяха живи, възпитаниците на АОНСУ щяха да ги уредят с по чашка радиоактивен чай, защото не излъчват достатъчно позитивно настроение. Светлото бъдеще не търпи тъмни краски! Ако ни свитнат с атомна бомба, ще се налочим с лосион и победа будет за нами!

Тук наоколо има и сборник с австралийски разкази — вземи, та прочети и тях, ако че познаваш британците толкова добре, хъ-хъ. Малко разширяване на мирогледа няма да те убие, не им вярвай на ония от АОНСУ.

Книгата ми достави истинска наслада, нямам търпение за следващите части. Написана е много увлекателно — като започнеш, и не ти се иска да спираш…

Колкото до сюжета — на мен ми харесват подобни „разпилени“ повествования с повече от един главен герой. Началото е обещаващо. Искрено се моля и надявам книгите да са доста повече от три.

Забележки нямам, само благодарности и комплименти към автора. И бих искал да го попитам — кога да очакваме продължението?

За мен книгата е малко неразбираема но пък е едно от нещата който ни разказват за миналото