Читателски коментари

в сравнение с други книги на авторката ми дайде малко скучна, но въпреки това си заслужава да се прочете.

@един читател

Да, така е. Арогантността не е приятна и често корелира с невисока интелигентност. Но все си мисля, че не е добре да съдим за умствения багаж по вкусовите предпочитания (било то литературни, музикални или филмови). Познавам хора, които четат предимно за НЛО и илюминати, и въпреки това са страхотни капацитети в областите си. Познавам хора, които пишат неграмотно, и въпреки това последното, което би казал за тях, като ги поопознаеш, е, че са неинтелигентни. Просто хората мислят по различен начин, впечатляват се от различни неща и отдават значение на различни неща…

Но все тая. Темата тук наистина е „Хищните вещи на века“ и както вече споменах, тази повест много слабо ме впечатли, когато я четох навремето. Може би причината е, че я четох в неподходяща възраст (бях на около 15). Или пък това, че вече бях вдигнал летвата много високо със сборника „Неуговорени срещи“, съдържащ „Пикник край пътя“ и „Милиард години до свършека на света“, които, както и ти сам казваш, са стилово много различни от „Хищните вещи на века“. Но фактът е, че едвам дочетох тази книга и после дълго време не посегнах към Братята. Споменът, който имам днес от „Хищните вещи на века“ , е (spoiler alert) за едно криминале в някакво хедонистично-утопично общество, където най-висшето благо е да се надрусаш с наркотик, създаващ фалшива реалност. Съгласен съм, че темата е актуална и пророческа. Единственият проблем е, че не е супер оригинална и вече е разглеждана по-убедително от други автори. Хедонистичната утопия в „Прекрасният нов свят“, а фалшивата реалност — в творчеството на Ф. Дик и по специално „Трите стигми на Палмър Елдрич“.

Не казвам, че „Хищните вещи на века“ е лоша книга, може би ако днес седна да я препрочета ще имам съвсем друго мнение. Но напълно разбирам хората, които не са запленени. Смятам, че АБС имат много по-добра и оригинална антиутопия в сметката си. И това е „Обреченият град“ — едно забележително философско откровение, което удивлява със символизма си и една от малкото книги, които периодично препрочитам. От моя гледна точка най-доброто на Стругацки — мнение, което странно за мен, се споделя от малцина.

@emko8

До известна степен си прав. Не е редно човек да се подиграва на умствено ограничени индивиди, точно както не бива да се присмива на инвалиди. Защото те не са виновни за състоянието си. Все пак, nmarchev не е в състояние дори да направи разлика между „арогантност“ и „сарказъм“… За информация — „арогантност“ означава да раздаваш оценки и да изказваш мнение за произведения, които не си в състояние да схванеш. А „сарказъм“ е, когато хиперболизираш гледната точка на арогантния невежа и чрез reductio ad absurdum демонстрираш неговата некомпетентност. Но, от друга страна — ако една хърба 50 кила с мокри дрехи влезе във фитнес зала и започне да обяснява на нацепените батки какви грешки правел Арнолд Шварценегер при тренировките си и защо той нямало да следва системата му — вероятно също би си спечелил нещо повече от снизходителна усмивка, нали? ;)

Относно обсъждания роман — ИМХО, това е най-силното произведение на братя Стругацки. Точно както „Малки богове“ за мен е най-дълбоката книга на Тери Пратчет — под забавната фабула за приключенията на един млад послушник се крие трактат за същността на религията като социален феномен. Да, в „Хищните вещи на века“ липсва онази проекция на чистата руска душевност, която прави „Пикник край пътя“ толкова въздействаща. Липсва тънката ирония на „Ниичаво“. Липсва динамичният сюжет на цикъла за Максим Камерер. Но с този роман авторите си спечелват място в плеядата на екзистенциалистите. Тръгвайки в точно противоположна посока — докато Камю разглежда състоянието на човек, лишен от всичко в живота си и губещ илюзиите си пред лицето на смъртта, братя Стругацки изследват психиката на съвършено задоволения индивид, който в крайна сметка достига до осъзнаванвето на същия екзистенциален абсурд.

Да не говорим, че романът се оказва пророчески в не по-малка степен от „От Земята до Луната“ и „Капитан Немо“ на Жул Верн или цикъла „Шок от бъдещето“ / „Третата вълна“ / „Трусове във властта“ на Алвин Тофлър. Написан през 1964 година, той невероятно точно пресъздава действителността, която можем да наблюдаваме след половин век във всяко курортно селище — и като форми на забавление, и като психология на масите… За изкушения читател отделен интерес би представлявало разглеждането на елегантния начин, по който братята заобикалят съветската цензура и прокарват в романа си идеята за т.нар. „технотронно общество“, до което ще достигнат както капитализма, така и социализма под влияние на науно-техническия прогрес. Теория, напълно противоречаща на социалистическата парадигма за неизбежността на класовата борба и революцията като единствена възможност за промяна на обществения строй.

Романите и повестите на АБС без съмнение са скучни за читатели на остоковеното конвейерно фентъзи. Те не са за развлечение и не залъгват със санирани и фризирани морални избори — те предлагат философски послания и са интелектуална провокация от парадигматично друг порядък.

Какъв порядък — не се наемам да го обясня на особа, която в пореден постинг изписва фамилията на Аркадий и Борис с крещящо безграмотие. Но пък им раздава единици…

Цялото това словоблудство от човек, който чете за европейски халифати, риптили и кемтрейлс? Леле …

Вчера започнах поредицата… е не мога да спра да чета. Сега започвам третата книга…

Зи ми е най- интересен от всички, още от самото начало и мисля, че няма да ме разочарова!

Оценка 1 си говори сама за себе си. От последните 240 книги, а знам бройката, защото това е откакто си взех Киндъла, това е единствената книга, която прекъснах по средата. Тя не ме грабна с нищо. Докато четях ми беше скучно и на следващата страница не ставаше по-интересно. Сигурно е имала дълбок смисъл, който съм пропуснал от скука или защо не съм стигнал достатъчно напред. Може би е трябвало още една страница за да ми стане по-инетересно и да я изчета. Може би ми е повлияло и това, че уцелвам втора книга на Стругатски която не ми харесва. Може би настина съм ги захапал от грешната страна, като се замисля и на Зелазни има две които не ми допаднаха, а аз него го харесвам.

Но оценката ми е напълно искрена и като гледам дори ти като човек харесващ тези автори не смяташ тази книга за особено добра.

Да разбирам, че ще предизвикам недоволство сред почитателите, но и аз очаквам аргументирани отговори, а не споменаване на Путин ни в клин, ни в ръкав. Все пак в тези коментари се очаква нивото на интелигентност да е доста над това на коментарите на руските тролове в новинарските сайтове.

А за 6-тиците, мисля че си в грешка. Ако искаш да накараш хората да четат книгите които харесваш сложи им коментар. 6-тицата се изхабява, ако се употребява много. Тук 5+ е стандартно и не говори достатъчно. На мен повече информация ми носят оценките в imdb, където 7 от 10 е вече висока оценка.

Уважавам мнението ти и правото да харесваш, каквото си харесваш, и да не харесваш в случая тази книга. Прекрасно е, че хората имат различни вкусове — иначе би било пълна скука. Но позволи ми да отбележа нещо. Само не го приемай като забележка или препоръка, просто споделям мнението си.

Когато поставяш оценка „1“ на някакво произведение е очаквано да предизвикаш гнева на читателите, които намират въпросното произведение за доста стойностно. Защото оценка „1“ означава пълен боклук. А когато въпросното произведение, което си оценил като боклук, е издадено в многохиляден тираж и е създадено от добили международна известност автори, признати и от литературната критика, то това произведение не може да бъде наречено пълен боклук по чисто обективни критерии. Разбирам, че в случая оценката „1“ е твоята субективна оценка, която си в пълното си право да поставиш. Но все пак би било много хубаво, ако можеш да я обосновеш с някакви несубективни критерии, така че тя да има смисъл и за останалите читатели тук. „Не ми допада, край — 1!“ не е реален аргумент. Имай предвид, че много хора тук (включително аз до известна степен) се влияят от оценката при избора си на четиво и разчитат тя да бъде максимално обективна.

Та поради тази причина единствените оценки, които аз поставям, са шестици, с които се стремя да компенсирам по моему несправедливо дадени единици. В действителност много малко от тях са истински шестици, ако се ръководя от субективната си оценка. А когато някоя книга не ми допадне, не праскам единица, а пиша коментар, в който споделям какво не ми е харесало, като се опитвам да обоснова мнението си. Но както и да е, на добър час и благодаря за препоръката на книга!

Прекрасна!

Траксас е доста леко и наистина много приятно четиво, изгълтва се за една вечер, така както се гледа филм на Марвел — отиваш с правилните очаквания и се връщаш щастлив. Пратчет също се чете леко, но можеш ли да му кажеш „чалга“?

Онзи умник който бърка чувството за хумор с арогантност (виж му и другите мнения) и на който ми е под достойнството да отговарям явно разбира много от философия и много я харесва. Аз пък не обичам философията и не ми доставя удоволствие да я чета — означава ли обаче това, че не я разбирам? Може би да, може би не — вие тук няма как да прецените. От по-задълбочените автори бих предпочел Азимов, макар „Битката за Фондацията“ да ми дойде малко тежичко четиво, но все пак интересно. Малко оценки си дал за да видя какво харесваш, но виж „фентъзи залитането“ леко грешно преведено като „Малазанска книга на мъртвите“, може би ще ти хареса.

Невероятен роман! Не знам за кой път го препрочитам и не ми омръзва :)

Поредицата, поне в първите ѝ три части, е обилна на обем, но слаба на идеи. Суперлативите в по-горнити коментари се дължат, най-вероятно, на крехката възраст на написалите ги — за детска литература е все пак на прилично ниво…

Не всеки може да пише като Толкин.

Страхотна книга.

Още от първо четене ми харесва ????

Много ми хареса! Една от най-интересните книги, които съм чела. Може би е трябвало да се спомене дали бащата в крайна сметка е разбрал за случилото се с детенцето.

Много ми хареса! Четете — не се колебайте!

През цялото време бях под напрежение….определено бих препоръчала книгата. Четейки имаше моменти в които се питах какво бих направила в определени ситуации , дали бих направила същия избор ….. Понякога се връщам и прочитам определени моменти от книгата и после си ги анализирам.

Книгата е за хора, любители на силните емоции. Има динамика, романтична и емоционална любов, страст, изобщо- всичко, което харесваме в стила на Нора Робъртс. Четете и се наслаждавайте!

Наистина страхотна!!! Благодаря на екипа.

много приятна за четене — препоръчвам !

Страхотна поредица, невероятно интересни и завладяващи книги. Прочетох ги с нетърпение, а когато четях откъсите от дневника направо настръхвах!