Читателски коментари

Книгата е страхотна! Започнах да я чета и не спрях до края и. Все имаше нещо, което авторката остатавяше в загадка, и така продължавах следващата глава за да го науча, докато стигнах епилог.

Много наивни и дразнещи мисли на главната героиня, диалозите също, някак не се усеща дълбочина в сюжета. Да, бързо се чете, но накрая остава чувството за загубено време !

Хареса ми! Определено има надграждане в сравнение с предходните книги от поредицата.

А какви ли още изненади ни е подготвил автора? Лично аз съм любопитен да разбера!

Напред към следващата. ;)

Прекрасна! Една от любимите ми!

Само дето България днес изживява шок от миналото! Докато Запада толкова бързо се променя,че едва смогва — шокиран — да следва себе си,нормалните българи са шокирани от настойчивите опити миналото да се завърне!

Явно руснаците си имат добра категоризация, кажеш ли „Социално-философска фантастика“ ще разбера, че човек като мен интересуващ се повече от точните науки и далеч не толкова заинтересован от социалните директно ще знае, че подобно произведение е малко вероятно да му бъде интересно. Авторите ми бяха препоръчани от позната, която обича руска литература. Доверих и се на сляпо, защото същата ми препоръча „Многоръкият бог на далайна“ — която е наистина уникална книга. В нея също има социални и философски въпроси — за връзката между божественото и човешкото, за проклятието да си създател, за неблагодарността, за това по колко различни начини човек може да си изгради държавата, така че да живее зле и т.н. Така че реално не съм против философията, но когато тя e представена по интересен и увлекателен начин.

Съжалявам за допълнителното разводняване на темата и за намесата във вашия клон на дискусията, но трябва да внеса едно пояснение: арогантността е черта на характера и вид поведение, което корелира с желанието за съперничество и доминация. Често срещан пример за арогантно поведение е отношението между политици от съперничещи си партии. Арогантността не е знак за ниска интелигентност и поне аз със сигурност не бих си позволил да обвиня който и да било в този форум в ниска интелигентност.

Иронията от своя страна е изразно средство, което по никакъв начин не си противоречи с арогантността, напротив — би могло да я подпомогне. Първият отговор на читателя е добър пример за ирония от една страна и от друга за грубо и арогантно поведение, неприемливо за този форум. Същото поведение личи и от отговорите му в други теми и то не е израз на ниска интелигентност, а на агресивно съперничество и желание за доминиране.

За мен по-разбираема оценка е единицата на Марчев, отколкото това средно аритметично. И нещо очевидно — Марчев никого не обижда, дори авторите, които не харесва, просто ги е поставил в „черния си списък“. Всеки си слага мнение, един вид се опитва да си наложи своето, но нали и ние читателите това търсим, за да се ориентираме за нещо непознато. Докато госпожата иска да закрие дискусията, като слага средно аритметично на Стругацки, защото не е Пратчет.

На мен „Хищните вещи на века“ не ми беше скучна, просто зависи кой какво търси, във време, в което „философ“ е станала обидна дума за някои. Поне за четящите не трябва да е. Докато „дървен философ“ определено си е обида, мек синоним е „неправилен“ или „грешен“ философ.

И относно „стила НФ“, вероятно иска да каже жанра НФ, дали авторите са я издали с такъв етикет, за да кандидатстват за „Хюго“ или нещо друго, или проблема е само дотам на кой рафт вкъщи ще си я сложат Пешо и Веска? И като излизат извън рамките на жанра, губят точки? А „1984“ какво е? Между другото в руските електронни библиотеки си има раздел „Социално-философска фантастика“ и още няколко вида фантастика, но не смятам, че е задължително определението да е точно.

Става за лятна отпуска. :)

Цялата трилогия е невероятна.

Прочетете я.

Препоръчвам я горещо!

Цялата трилогия е невероятна.

Прочетох я на един дъх.

Препоръчвам я горещо.

Цялата трилогия е невероятно.

Препоръчвам.

любимата ми книга от тази серия! Без излишни драми и неразбрани чуства — само наслада и добро настроение.

Като гледам каква полемика е настанала се прежалих да се регистрирам за да ви кажа две-три неща:

Първо относно поведението в този форум: @nmarchev, @един читател — литературен чалгаджия и дървен философ-уфолог — това ли е впечатлението, което искате да оставите? Самия факт, че четете и че сте стигнали до тук показва, че нито един от вас не е това, но четейки какво пишете именно това остава като впечатление. Тук сме анонимни, но навън подобно поведение би ви докарало редица проблеми и вероятно го прави без да го осъзнавате. Има едно много важно умение в спора — да се насочи критиката към тема или предмет и да се избегнат личните нападки. Ако ви кажат „Гошо е висок“ и не сте съгласни можете да отговорите „Гошо е 170, което е дори под средното за мъжете в страната“ или пък „Ти, кво разбираш от височина, дето гледаш на Гошо отдолу“ — първото би могло да доведе до аргументи и съгласие, ще бъде и полезно на останалите, които се интересуват дали Гошо е висок, а второто гарантирано ще предизвика ескалация и поредица от обиди.

Сега за книгата — тя определено е стойностна, но и скучна. Тоест и двамата сте прави. Да има смисъл извън развлекателното и да бъде развлекателна са две различни неща. Стругацки определено не си падат по това да правят книгите си развлекателни. Динамика, напрегнато действие, напрежение — това не е техния стил. Не всеки автор може и не всеки автор иска да съчетае и двете. Не всеки е Пратчет. Аз оценявам и двата аспекта и затова средното аритметично на 6 и 2 е 4.

И нещо за смия стил — казва се научна фантастика. Научна докато философията все още е в шизофренната позиция да не знае дали е наука или изкуство. Фантастиката обикновено набляга повече на технологията, отколкото на философията. Жул Верн, който е бащата на този стил е известен най-вече с предсказаното технологично развитие. Нормално е търсейки този стил да имаш очакване за по-технологични и не чак толкова философски произведения. Нормално е да не харесваш Стругацки и това не дава право на останалите да те поставят едно ниво надолу. Но е нормално и първо да заподозреш себе си, че не си разбрал вместо да оцениш с едно.

И тъй като написах много, сигурно съм пропуснала някоя запетая — ако някой иска да ме яде за това има една песен на Обратен Ефект — FB хейър, поздравявам го с нея, защото няма да му отговоря :)

Много интересна. Абсолютно неочакван край.

Заслужава си да бъде прочетена!

Като почитател на Стругацки, изкушавам се да се включа в дискусията. Любител съм и на жанра антиутопия, а „Хищните вещи“ си е точен пример за жанра. Такива книги четат хора, които се опитват да познаят и какво е утопията — идеалното общество, или се вълнуват за бъдещето на човечеството. Това е жанра, който остава най-интересното разклонение за възрастния любител на НФ като мен, на когото е минало през ръцете почти от всичко. Прочел съм над 10 романа или повести на братята /предимно като студент/, и си имам предпочитания повече към някои от тях, например „Милиард години до свършека на света“. Ако някоя ми хареса по-малко, логичен извод е, че не съм я разбрал напълно /например „Охлюв на склона“/. Този читател с единицата, който беше захапан, освен че не може да препише правилно името на авторите, не знае, че „Дори насън не виждаме покой“ е обемист сборник от четири независими известни романа, за които му е рано да се захване. Който почитател на НФ харесва Артър Кларк и Станислав Лем например, не може да пренебрегне Стругацки. И последно да си призная, че и аз имам непрочетени книги от Стругацки, попадали ми, а „Обреченият град“ дори я имам вкъщи. С две думи авторите си искат сериозно четене /с елементи на размисъл/.

Не само от Азимов :)

За този обем това е най-доброто което съм чел изобщо!

Сладка и забавна книга, прочетох я с удоволствие!

Изглежда готина книга !