Читателски коментари

Не може да се преведе, трябва да се чете само на оригинал.

Ето и една строфа от тази поема, която е толкова красива, сякаш да подскаже, че за един поет, красота има навсякъде, а не е преведена — явно това е съкратения вариант:

Et ce monde rendait une étrange musique,

comme l’eau courante et le vent,

ou le grain qu’un vanneur d’un mouvement rythmique,

agite et tourne dans son van.

Тези, които знаят езика ще ме разберат.

Никога никакъв превод няма да се окаже успешен що се касае за творчеството на Baudelaire, особено за Цветята на злото и тази точно поема за часовника. Никога не ще усетим студената тръпка, която ни пролазва при прочита на това изключително произведение.За да вникнем в мисълта и се докоснем до чувствата на автора, трябва да владеем съвършено този език.

Разочарована съм много, но го очаквах. Не, това е предателство към поезията му!

Една книга е истински ценна, ако разстройва съзнанието, задава и провокира въпроси, разбива клиширания, установен ред.

Такава е тази книга, редом с есетата на Цвайг, които много от тях не намират превод на български език. Аз съм приятно изненадана , че намерих Клариса, защото тя е от по- малко популярните книги на този автор,по взискателна е, но човек излиза от нея променен.

Много силна книга, без патос, без излишна сантименталност, поставяща акцент върху самоосъзнаването на една личност.

Посоката е напред, към хуманното, към издигането , към морала.

Шиндлер, подобно на повечето опортюнисти, са забогатели благодарение на условията, създадени по време на нацистка Германия. Постепенно, ставаме свидетели на неговата промяна към доброто, към осъзнаване ужасът, в който човечеството бе изпаднало. Това осъзнаване се превръща в действие, независимо, че неговия принос към спасяването на евреите е твърде малко по численост.Това е най- важното,това е удивителното, което проличава в тази книга- надделяването и победата на високо моралните качества над първосигналното в човешката природа.Това за което тази творба заслужава да бъде прочетена,това е което ни вдъхва надеждата, че човечеството все още е способно да се възроди и да се отправи към светлината!

Не е лоша историята, но аз някак си не ги разбирам тия хора дето се влюбват от две срещи и се женят за седмици.

Книгата ми хареса. Напомня ми малко на Граф Монте Кристо.

Интересно четиво съдържащо някои абстрактни идеи. Това е първата книга на Мулдашев която чета и няма да се подвоумя да му дам 4 (от 5 възможни) звезди. Книгата е интересна с теориите си, някои от които ми дойдоха в повечко, като провокативните идеи си заслужават. Мулдашев разказва на общодостъпен език повтаряйки доста често някои аспекти на теориите си за да не обърка читателя. Като учен, и съответно академик, той анализира тези теории от различни ъгли като какви биха били техните потенциални недостатъци, и също, достоверноста на фактите доказващи (до известна степен) съответните твърдения.

Като цяло, Мулдашев стига до извода че трябва да има баланс между духовното ниво на съвременния човек и неговата амбиция за материалното, като дава примери с държави като Непал и Тибет където хората приотеризират душевното израстване пред материалните неща (липса на амбизия за по-добър материален живот) и в резултат на това живеят в мизерия. Основната идея за душевното израстване не е чужда, библията всячески проповядва това, това са добрите помисли — състраданието, любовта към ближния и т.н. Най-интересното нещо в книгата (поне за мен) е изпадането на човек в състояние на сомати. Да си призная за пръв път чух (прочетох) за подобно нещо. Мулдашев обаче прави една съществена грешка която поставя под въпрос истенността на идеите му. Както споменато в един от коментарите по долу, Мулдашев си противоречи като първо твърди че тялото и душата са близко свързани и че едно болно тяло не може да изпадне в състояние на сомати (дори душата да е чиста) а после приема че древните Египетски фараони може би са били в състояние на сомати но са умрели защото телата им са били изкарани от благоприятната среда. Като учен той трябва да знае че при мумифициране, органите (и понякога мозъка) се отделят от тялото и се балсамират отделно и тогава се пологат някъде до тялото. Тоест, фараона със сигурност е умрял при това положение и не може да изпадне в сомати както твърди той защото тялото не е живо. В този ред на мисли, лично на мен ми е трудно да приема теориите му за чиста монета защото първо — те са недоказуеми (няма доказателства за все още живи хора от предишна раса макар и в сомати). Второ — всички теории са базирани на принципа две и две трябва да е четири — Мулдашев развива тези теории от информация в различните книги на просветените (Блаватская, Рьорих и др.), библията, и разговорите си с различните духовници. Тази информация е използвана за основата на изграждането на неговите идеи. Както споменах по рано, ако той прави такава фрапантна грешка с фараоните — до колко аналитично са развити и другите му идеи/теории.

Като завършек, книгата е приятна за четене давайки различна перспектива за някои аспекти от живота.

Много приятна и лека за четене. Заслужава си да се прочете.

И аз така мисля ????

Уникална история! Държа ме будна цяла нощ, не можах да я оставя.

Чудесна книга.

Нелепо беше как всички изгубили зрението си и веднага започнаха да мислят и да извършват самоубийства. И патосът с който всичко беше предстсвен този зрителен апокалипсис, а да не говорим за британщината на книгата. Най-големият проблем в един момент беше загубата ма чая в 4.

Забелязвам доста коментари (3 от 18), че книгата е мудна и скучна. Аз си представях, че или е твърде описателна, като „Вино от глухарчета“ на Бредбъри например, или твърде философска, като „Дзен и изкуството…“ В действителност книгата си е доста динамична и увлекателна.

Много беше интересно! Препоръчвам книгата на читателите, които обичат приключенския жанр.

Единственото, което не ми хареса, бяха правописните грешки.

Това за мен е най-слабата книга от паредицата…. а поредицата прочетох на един дъх — една след друга..

Препоръчвам да се прочете от повече хола!

Доста алегории има тук. Ясно е, че става въпрос за Корейската война, за президента Труман (очилатото старче, играещо си с атомни бомби), за ген. Дъглас Макартър (най-големият бегач на света), но малкият господар, висок 7 педи, така и не се сетих кой е. Едно дете надали ще проумее смисъла и ще трябва някой по-голям да му обясни. Само дето има една малка подробност-че ген. Макартър, наречен от автора Раз Бой Ник, изпрати черните птици не защото така му се е приискало, а в отговор на северно-корейското нападение над Южна Корея. Та кои са истинските убийци на Пи Лен Це? И нима не е имало убити деца в Южна Корея от северно-корейската армия? За жалост покрай сухото гори и суровото. Сега знаем кой започна войната, но по времето, когато е писан разказът, нещата се преиначаваха и ни пълнеха главите с лъжи.

В известна степен съм разочарован от книгата.

Хубава история, чете се леко, но …както и в други книги на авторката много „претупан“ край.

Сериозно?? Бог пише книги? Бог не е ли един за всички хора?