Читателски коментари

Цитат от Михайловски:

„…всяка ненавременна свобода е лъжесвобода…“

С тази мисъл Михайловски казва, че освобождението от „турско робство“ е било преждевременно…

Азимов с неговия гимназиален стил на писане не може да бъде сравняван с Ле Гуин. А Магьосникът е просто разкошна книга.

Стоян Михайловски не съм виждала да се изучава въобще. Едно време за пръв път се запознах с него покрай Ботев и Каравелов. Бяха години, в които все още „Политическа зима“ беше част от учебната програма по литература. Въобще, има една поредица от автори и произведения (литературни, публицистични и сатирични), които би следвало да се изучават, вместо да минават „под ножа“ на „политиката на деня“.

Хареса ми много, историята е добре разказана, силни герои.

Не мога да подкрепя горния коментар — много плоско, загубих времето си, макар и да е кратка история.

Не разбрах къде е проблемът — в стила на авторката или в стила на преводача. За мен беше изключително посредствено.

Най-сетне дочетох нещо от Урсула Ле Гуин, бях започнала да се съмнявам, че ще мога! След тоталното разочарование от „Магьосникът от Землемория“, тази ми допадна с идеята си. Но сладкодумието на други автори липсва, както е отбелязал Stas Kirov.

Първоначално помислих, че съм я чела, защото започва подобно на една друга книга. После разбрах, че няма нищо общо - за първи път виждам такава комбинация от любовено-криминален-магически роман. Много забавна комбинация.

Много, много ми хареса. Любовния роман препокри очакванията ми напълно.

Малко ми беше скучна, на моменти, но не съжалявам, че я прочетох.

Напълно споделям и двете мнения. Фантастично!

Много ми хареса! Аз не съм играла играта, но разбрах за книгите именно от хора, които са я играли. Според мен ще се хареса и на фенове на конспиративните теории. :D

Тази авторка ми е любима.

Много силна книга и много точно подбрано заглавие — съдбата те изпраща от една крайност към друга, но всичко е свързано, има една основа.

Това е най-глупавата "фентъзи" поредица, която е писана някога, а „писателката“ се е опитала да завоалира като любовно фентъзи. Книжлетата за двамата сини, рогати братя и човешките им жени са напълно идентични. Дори в секс сцените и размислите на сините не се е постарала да поизмени нещичко, а е карала на копи-пейст.

Слабо, слабо, чак изумително бездарно. Никога повече няма да посегна към нещо написано от тази авторка. Но ако си падате по извратените нощни фантазии за секс с извънземни на отегчени от реалния живот лелички, тя е вашият човек :))))

Харесва ми криминалната история в поредицата, но ми се иска и малко повече любовна нотка.

И трите книги от поредицата са много динамични и завладяващи, героите смели и влюбени. Препоръчвам!

Винаги (още от ученическите ми години) съм бил крайно неудовлетворен от това, че Султана не получава подобаващо наказание за постъпката си. По този повод написах дори съдебно дело (дори в няколко варианта). Интересно е внезапното изчезване на Рафи Клинче точно накрая на романа. Очевидно чака някого, но така и не става ясно кой. Написах разказ „Кого чакаше резбарят“. А книгата е хубава и то много - да ме провокира да напиша „на един дъх“ нещо означава, че наистина романът е написан, така че да въздейства силно. А що се отнася до Султана, цитирам фраза от друг роман „Що се отнася до Вас, вие сте една гнусна убийца и главата ви ще падне на дръвника“.

За приключенска, книгата не е лоша, но за любовен роман е твърде постна.

Много хубава трилогия, еротична, романтична и завладяваща. Прочетох тази час на един дъх, любимата ми.