Читателски коментари

Особен урок от Сюзън Луис

Лудетини (12 декември 2020 в 01:17), оценка: 4 от 6

На мен лично не , ми хареса.

Кръвта на боговете от Кон Игълдън


Поредната невероятна книга на Кон Игълдън. Чудесно показва, както гледната точка на „освободителите“, така и на „отмъстителите“. Историята се пише от победителите, но истината се крие в перспективата.

Палавият списък от Силвия Дей

plameto (11 декември 2020 в 18:35), оценка: 4 от 6

хареса ми но много е кратко!

Нощта на изкусителя от Лидия Джойс

renii (11 декември 2020 в 16:23), оценка: 5 от 6

Много хубав Исторически любовен роман, различен, от до сега прочетените. Може би защото има място и за София в него. Но е някак незавършен, поне епилог да имаше.

Херцогът и аз. Епилог 2 от Джулия Куин

Belle_White (11 декември 2020 в 14:59), оценка: 5 от 6

Стана ми любопитно каква е историята на децата им по-нататък…

Херцогът и аз от Джулия Куин

Belle_White (11 декември 2020 в 14:57), оценка: 4 от 6

Беше добре, но можеше да бъде още по-добре!

Романът за Тристан и Изолда от Жозеф Бедие

Belle_White (11 декември 2020 в 14:56), оценка: 6 от 6

Много тъжна и красива история!

Тъмните реки на сърцето от Дийн Кунц

domino1 (11 декември 2020 в 09:16)

Съгласен съм с Вас, old4x. Преводът е неправилен. Да добавя, че „funnaminal“ e правилното изписване на думата (каквото и да значи това). Последната творба на Джойс е може би една от най-трудните за разбиране, а също и за превеждане. Заглавието ѝ е превеждано по различен начин на различните езици. За нея Джойс е критикуван от редица свои именити съврменници. Негови сътрудници свидетелстват за това, че самият автор е забравял значението на някои от думите, които сам измислял. Понякога се питам дали изобщо е възможно подобни книги да бъдат „преведени“ коректно. Всеки „превод“ би унищожил усещането (а не разбирането) за подобни експериментални творби, както е и в този случай. Не съм особен почитател на тази творба на Джойс, но е хубаво, че явления като нея съществуват в световната литература.

Поздравявам Ви за наблюдателността!

Парола „Херострат“ от Петър Бобев

Devoted of Slaanesh (10 декември 2020 в 22:07), оценка: 4 от 6

Повече щеше да ми хареса ако бях на петнайсет.

Написана по утвърден за автора шаблон, тази книжка би отвела младите си читатели чак до другия край на света — Папуа Нова Гвинея. И ако приключенията на д-р Крумов им допаднат, то в нета има много допълнителна информация за флората, фауната и хората на тези уникални острови.

Палавият списък от Силвия Дей

вълчица (10 декември 2020 в 20:46), оценка: 5 от 6

Не е лоша, но създава впечатление за претупана. Като роман щеше да е значително по добре. Все пак мисля, че ниските оценки са незаслужени.

Тъмните реки на сърцето от Дийн Кунц

old4x (10 декември 2020 в 19:39)

Става въпрос за епиграфът към ПОСЛЕСЛОВА. Всекиму е известно, че романът на Джеймс Джойс се нарича „Бдение над Финеган“.

Оригиналът гласи:

It darkles, (tinct, tint) all this our funanimal world.

James Joyce, Finnegans Wake

Преводът:

То постепенно затъмнява целия ни основен свят.

Джеймс Джойс „Съзнанието на Финеган“

Според мен преводът е неправилен …

Компаньонката от Аманда Куик

didika (10 декември 2020 в 16:41)

Интересна книга, още от началото ме грабна и до края не ми доскуча изобщо- криминалния елемент много помогна. Характерите и отношенията между главните образи също ми харесаха! Препоръчвам, няма да съжалявате!

Р.У.Р. от Карел Чапек

Dimityr Borisov (9 декември 2020 в 23:48), оценка: 4 от 6

Винаги има борба за надмощие и по принцип по-силният печели. А ако по-слабият спечели той гледа и подражава на по-силния, за да може да оцелее.

Хайка за вълци от Ивайло Петров

Devoted of Slaanesh (8 декември 2020 в 14:13), оценка: 6 от 6

Вълци, толкова много вълци бродят сред хората…

Чакат удобен момент или с години давят жертвите си, уверени в собственото си превъзходство и право. А когато настъпят вълчите времена, започват кървава вакханлия без край.

Но един ден разбират, че има хайка организирана и докато чакат жертвите да преминат, удобно разположени на пусията, сами не разбират как са се превърнали в дивеч и когато пропукат пушките, за тях вече е късно, справедливостта е въздадена.

Петров майсторски е описал микрокосмосът на българското село, в едни превратни и тежки за него години, от които никога не успява да се съвземе. През погледа на героите му успяваме да навлезем дълбоко в бездната и аз лично се почувствах съпричастен към случилото се както никога досега, Книгата само щеше да спечели, ако бе писана след 1989 година, но и така си остава знакова и една от най-добрите в литературата ни за посочения период.

Вътрешният мир на добруджанци е точно, богато и целенасочено предаден, историите са много интересни и оплетени, романът не омръзва нито за миг! Отлично е предадена развалата на вековните устои на българите, принудителното отнемане на земята и поминъка им и де факто насилственото им преселение към градовете, където са принудени да робуват в новоизграждащата се по съветски образец безсмислена и икономически неоправдана тежка индустрия, съсипала трайно природата ни и здравето на поколения българи!

Цитат:

„Ако човек нямаше памет, като ангел щеше да живее на този свят.“

P.S. Това е книга, за която ще мисля дълго и вероятно ще препрочета няколко пъти. Най ми легна на сърцето историята за Киро Джелебов и неговото семейство. Когато и да се прочете за първи път — няма да е късно!

Аз, вещицата от Дебора Харкнес

gradeva02 (8 декември 2020 в 02:05), оценка: 5 от 6

Аз лично бях много впечатлена от първата книга, макар и на моменти да имаше епизоди на безсмислени описания на разни предмети, които убиваха динамиката на действието, но не се поколебах да започна да чета и книга номер 2. Историята е интересна, но на моменти малко скучна и прозрачна и въпреки това препоръчвам да се прочете и втората книга, дори и само заради 6–7 момента, които бяха наситени и емоционални. Макар и малко песимистично настроена реших да завърша поредицата и да прочета и 3 книга. Тя вече наистина ме разочарова. Скучна и суха,само това мога да кажа за нея, няма интрига и вълнение. Безкрайно дълги ненужни описания, героите губят блясъка си, а навярно авторката е изсмуквала сюжета от пръстите си.

В заключение ще кажа, че първите две книги наистина си заслужават, особено номер 1 се чете на един дъх, но третата е доста по-слаба и нека читателите, останали със все още затаен дъх да не възлагат големи надежди на номер 3,тъй като ще бъдат разочаровани.

Приятно четене!

Хайка за вълци от Ивайло Петров

Sachma (8 декември 2020 в 00:35), оценка: 6 от 6

За мен пряко тази книга ми остави някаква следа. Натъжаваше ме, докато я четох, разтрои ме, след като прочетох последната страница.

Шедьовър

Да съгрешиш с негодник от Кара Елиът

renii (7 декември 2020 в 16:03), оценка: 6 от 6

Хареса ми!

Костюмарят от Бранди Толър

sashi75 (7 декември 2020 в 02:23), оценка: 4 от 6

Не съм очарована от книгата и от превода.

Костюмарят от Бранди Толър

Марина_Г (6 декември 2020 в 02:38), оценка: 5 от 6

Не че е лоша книжката, но на места преводът е доста нескопосан.

Отнесени от вихъра от Маргарет Мичъл

moncheva28 (6 декември 2020 в 00:41), оценка: 6 от 6

Произведението е забранено за четене по молба на преводача.

Но защоооо?