Читателски коментари

Лека и приятна за четене. Дали можем да се надяваме на преводи и на останалите от поредицата?

Имаше и хубави моменти. Музикалните мотиви ми дойдоха в повече.

Кофти скан — няма нито една илюстрация от книгата

Много хубава книга.

Типична за Жул Верн.

Необходима е редакция, тъй като ѝ е заменено с й.

Феноменална. Може би най-добрата ми книга за 2020.

Какво виждат очите ми — превод на „Гравитационна дъга“ на Пинчън. Сън или реалност е това? А щом преводът е на Красимир Желязков, който е превел и „Обявяването на серия 49“, не го поставям под съмнение. Последната съм я чел в оригинал и в превод няколко пъти и смея да кажа, че преводът е на много по-добро ниво, отколкото новите преводи на автора.

Не съм съгласен с констатациите ти, друже. Не знам как да започна, но искам да кажа, че първият път като затворих последната страница и си казах „Чакай! Какво изпуснах?!?“ И веднага почнах отново да я чета от начало, което не ми се е случвало от много време. Тогава установих, че съм чел с грешна нагласа книгата и съм изпуснал страшно много — едва ли не всичко. В тази книга главната героиня Едипа се бори едновременно с ентропията и съдбата, които са свързани и я тласкат винаги към ръба, докато тя е принудена да приеме Завещанието, което пък не е нищо друго освен синекдоха на самите Съединени щати. Отделно от всичко — това е най-компресираният текст, който съм чел. Всичката мазнина, всичко ненужно е премахнато, така че думите, изреченията са едва ли не под налягане, готови да избухнат всеки миг. Сумарно съм чел книгата три пъти в оригинал и два пъти преведена и все още не може да ми омръзне. Прочетох и другите две наскоро преведени на Пинчън, а опитах и „Гравитация на дъгата“ в оригинал, но нещо не ми се получи. „Обявяването на серия 49“ за мен ще си остане най-добрата книга на Пинчън, а също така една от най-хубавите книги въобще. Дайте й втори шанс, Пеков, няма да съжалявате.

И, да, това с „господарю мой“ беше доста нелепо. Дано има начин да се поправи. Иначе ми хареса книжката. Лека и забавна.

Здравейте! За много години! Бих искал да Ви попитам кой според Вас е по-добрият приключенски роман — Наследникът от Калкута или Граф Монте Кристо? Коя предпочите? Тези приключенски романи се отнасят към литературата за деца и юноши… препрочитали ли сте ги?!

Хареса ми! Определено ми хареса! Но се различава по стил от предишните книги от поредицата за магьосниците.

„В началото на книгата Наполеон е представен в Царската камера на Хеопсовата пирамида, ужасен след откритието си, че празния фараонски саркофаг му е точно по мярка“ — Това разбира се не е вярно.

Наполеон е висок 1,68.

А тук има информация за саркофага.

The base of the granite sarcophagus, lying in the King’s chamber of Khufu’s pyramid measures 98,7 x 105,1 x 227,6cm D. Arnold Lexikon der Ägyptischen Baukunst

На мен пък ми хареса книгата. Много е добра.

Наистина страхотна книга!!!

Страхотнс книга!

В книгата се показват истинските аспекти нужни на една връзка да просъществува. Представянето на пиянството и почти винаги грешните заключения на общественото мнение бяха перфектно пресъздадени.

Силно начало на книгата, но по средата някъде ме изгуби. Героите и диалозите им бяха твърде плоски, не видях нищо толкова сексуално или сладко, по-скоро дори ме дразнеха на моменти. За губене на време, става.

Хайдут или хулиган? Е, според времето си ще прецени всеки.

На мен ми хареса.

Книгата започна добре, има забавни диалози, но сюжета се разви скучно и драматичните моменти бяха изсмукани от пръстите, не ме развълнува, дори обратното- отегчи ме. Дано следващата книга е по-добра.

По голяма измислица не бях чел, едно време такива истории имаше във в.Чук-чук само че написано не с толкова изтънчин език.