Законът на любовта от Лаура Ескивел
Страхотна смесица от фантастика и философия. Кара те да преосмислиш много житейски истини и факти. Определено ми хареса!
Ангелът и грехът от Стела Камерън
Не е лоша книгата, но и нищо особено. Авторката определено е по-добра в съвременните романи от колкото в историческите.
Сега и завинаги от Джудит Макнот
Доста текст, изграден върху глупостта на една не зряла девойка, която никога не се учи от грешките си.
Голямата новина от Сандра Браун
Наистина много ме развълнува. Толкова болезнена тема и толкова перфектно поведение на мъж в такава ситуация. Много чувствена кника.
Неподходящ заложник от Елизабет Лоуел
На мен ми хареса
Аз я чета от три години-стигам до втора глава и се отказвам…почвам -спирам…дано в близките десет години я докарам до края-тогава ще дам оценка ????
Петдесет нюанса сиво от Е. Л. Джеймс
На мен лично много ми хареса.
Гравитационната гибел на вселената от Айзък Азимов
С тази книга ме астрофизиката ме спечели. Въпреки че доста от развитите тук теории са вече остарели и оборени, книгата си струва, защото предлага много достъпно встъпление в тази наука.
Чужда жена от Даяна Палмър
Да се оставяш някакъв търсач на приключения да те прави на маймуна е признак на липса на себеуважение
Отпор от Дженифър Л. Арментраут
Страхотна уникална обожавам я цялата поредица.
Аз, Клавдий от Робърт Грейвс
Страхотна книга. Забавно увлекателна, изключително приятно четиво.
Прегърни и завладей от Дженифър Блейк
„Той (Валкур) беше почти десет години по-стар от Фелисити и баща и го беше приел като свой син, когато е бил само на няколко месеца. Родителите му бяха станали жертви на същата холерна епидемия, която отне живота на майката на Фелисити.“ (глава първа). Ха сега де! На кое да вярвам? Преводът ли е грешен или недоглеждане на автора? Или нещо в пресмятането бъркам? Не се заяждам. Книгата е интересна.
Пържени зелени домати от Фани Флаг
Личи си, че романът е за лесбийска връзка — да речем в това няма нереално. Обаче цялото градче е една утопия, изчезващо след смъртта на едната и призрачно изплуващо, когато другата се появява. Романът все пак не е лош за хетересексуални, но звучи наивно с това призрачно градче и суперсилната Иджи, на която винаги й се намират пари, че и 200 долара да помогне на сина на свещеника.
Основа от Дженифър Л. Арментраут
Тази беше по тъжна ,но и по интересна.
Невинна кръв от Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Много добро продължение на първата част. Даже ми хареса повече от нея. Динамична и увлекателна художествена измислица, доближава повече фентъзито отколкото трилъра :)
Всички страхове от Том Кланси
Хареса ми. Държи в напрежение.
Червеният заек от Том Кланси
Тази книга не е лоша, тя е МНОГО лоша!
Ако и следващата е такава, спирам да чета този автор и започвам да препрочитам Джеймс Клавел.
V. от Томас Пинчън
Преди няколко дни прочетох края на тази книга и исках да напиша нещо за нея, защото книгата си заслужава внимание и обсъждане. Но ме беше срам, да съм първият, който си позволява коментар, все се надявах някой с повече литературно критичен капацитет да подаде тон за нещо като обмен на впечатления от книгата, не би дискусия. Какво би могъл да напише за тази книга литературен Профейн, искам да кажа профан като мен.
Да кажа хареса ми, четете я книгата, препоръчвам я, не мога. През цялото време сезерцавах страниците, така както се наблюдава верижна катастрофа между ТИР превозващ едър рогат добитък и автобус с туристи плюс още няколко автомобила, смачкани до непознаваемост, от прозореца на преминаващ покрай пътя влак. Знаеш че, гледката не е от най приятните, но отваряш широко очи и попиваш всичко което ти се предоставя пред взора; попилени стъкла и откъснати метални отломъци, внизани ламарини, животинските и човешки остатъци помежду огънатите железа, червения цвят на петна по асфалта и по зелената канавка; и влакът ти отминава. Разтърсваш глава, неспособен да отличиш в отминалата гледка живото от не живото. Даже не си сигурен, че има нещо живо останало в онзи преминал пред очите ти момент. Ето с такова усещане прочетох тази книга, кой препоръчва подобни книги?
Авторът го сравняват с други автори като референтни, и да виждам според скромните ми сравнителни литературни способности Кафка, Джойс, Вонегът, последният всъщност може би по-скоро последваща референция от Пинчън нататък. Мен някак си Валис на Филип Дик ме доведе до Пинчън, но до като четях V. през всички страници чувах жестокият луд смях на маркиз Дьо Сад. Не можех да се отърва от усещането, че това е новооткритото модерно чисто механистично описание на вселената, където природата е само фабрика, а човекът продукт тип примат, наричан още шебек, примерно, или Профейн. Трябваше да си припомня какъв е смисъла на романите на дьо Сад. Можели да открие нещо удовлетворяващо читателя в него и в Пинчън?
Едва ли не с последния абзац, преди леко излишен, просто за митологична украса според мен епилог от тази книга, получих някак неусетно своето удовлетворение, като читател тип профан. Ще споделя тук този последен абзац, а вие ако откриете нещо друго удовлетворяващо ви, ще ми е интересно да прочета:
„Когато излязоха на крайбрежната улица, тя, кой знае защо, неочаквано го хвана за ръката и побягна. Сградите в тази част на Валета все още не бяха възстановени, въпреки че от войната бяха изминали повече от единайсет години. Но улицата бе равна и чиста. Стиснал ръката на Бренда, с която се бе запознал предния ден, Профейн тичаше по улицата. Скоро, неочаквано и в пълна тишина, светлината във Валета угасна, на улицата и в къщите. Профейн и Бренда продължиха да тичат в нощта, внезапно станала мастилено черна, и само инерцията ги носеше към брега и края на Малта и заобикалящото я Средиземно море.“
Магическо докосване от Стела Камерън
Първата от поредицата е по добра. Тази беше някак странна.
Само твоето докосване от Стела Камерън
Хубава книга!
Читателски коментари