Играта на Ендър от Орсън Скот Кард
Напвао не мога да повярвам че никой не се е изказал за тази книга! Играта е класика в жанра и може би най добрата фантаскита на тема стратегии и психология. Препоръчвам също да се снабдите с книгите от сенчестата стратегия, където главен герой е Бийн — дясната ръка на Ендър.
Галактическа болница от Джеймс Уайт
Отлична книжка.
То от Стивън Кинг
Все още се спори коя е тя — „То“ или „Дългата разходка“.Чел съм ги и двете и смятам че всяка си има своя чар и житейски смисъл,вложен в нея.
Смъртта е моят занаят от Майкъл Конъли
Книгата има продължение
Прочетох на един дъх тази книга, много завладяваща, но краят оставяше въпроси и беше неясен за мен.
Хари Потър и реликвите на смъртта от Джоан Роулинг
Егати що точно фред а не примерно джини или хърмаяни.
Гарванът от Едгар Алън По
Погледни тук:
http://forum.skycode.com/topic.asp?whichpage=7&topic_id=91688
Червеният змей от Франс Бенгтсон
имам книгата във къщи и като оригинално заглавие беше зададено"The Long ships",на шведски името на героя е Орм Рьодеберд.
Ледените пирати от Любомир Николов
е ка кда я играя като нямам никаква таблица, как да стане ?
Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд от Поля Мешкова, Диню Шарланов
Първата въобще читава историческа книга за близкото минало на български език от български автори от доста години насам. Много от изводите са като статии от вестник „Демокрация“ от раниите 90-те години, но като стил и като фактология книгата е изключително добра. Все пак разните данни трябва да бъдат систематизирани, и след това да се публикуват, за да се спре говоренето на глупости отляво и отдясно, където всичко варира от нула до безкрайност и обратно.
Правилото за имената от Урсула Ле Гуин
Ле Гуин ме депресира, но и ми харесва — и този разказ е като другите й произведения — увлекателен, омагьосващ и плашещ!И никога не може да се ка-
же кое побеждава в края на краищата — доброто или злото ( в случая — дра-
кона:)
Аферата в Стайлс от Агата Кристи
Интересна ми беше — като всички романи с Поаро! До края си мислех, че убиецът е Джон, а излезе, че съм грешала. Агата Кристи винаги успява да ме замотае…:)
Стефан, дай цялото произведение — в случай че прочетеш това съобщение; началото звучи по-добре!
Един толкова сантиментален човек от Агоп Мелконян
Сантиментално ли? Не, не мисля. Просто думи, които ,ако се замислиш, значат толкова много,разкриват толкова много. Понякога човек има нужда да прочете нещо толкова простичко, дори малко наивно, но нали все пак това е, което ни кара да продължаваме да пишем и да се радваме и на малкото ,което сме видели. Важното е, че има хора, които успяват да видят магията там,където другите дори не смеят да си представят, че може да съществува- в най-простичките неща!!!!
Наследникът на Империята от Тимъти Зан
Преводът е калпавичък.
А и авторът е доста слаб…
Управлението на Алхамбра от Уошингтън Ървинг
Фантастично, едва ли има по добър автор от този,сажалявам само в едно че не се е родил Българин, тогава без капчица страх а по много фин и деликатен начин щеше да опише всичко което е ставало,става и ще стане с милатани татковина.
Книгата е чудесна! Благодаря за превода! Очаквах книгата да е по-дълга.А за други части-това е последната Хари Потър книга, но Роулинг казала, че ще пише енциклопедии.
Калигула бесният от Христо Калчев
Мирона, това, че не разбираш от тази литереатура не значи, че е посредствена. Примерно аз мога да кажа за Виктор Юго, че е посрествен, а за тебе да не е. Така,че остави посредствеността.
Интересното на романите на Христо Калчев са изразните средства. Една псувня най-обикновенна е написана така, че да не прилича на ценизъм (какъвто по принцип е), а по скоро на някакъв хуморстичен израз (лаф). Друго нещо в романите е тънкото чувство за хумор при някои култови моменти.
Край река Пиедра седнах и заплаках от Паулу Коелю
Поредната книга на Коелю, която отново ме развълнува до дъното на душата ми. Човек открива себе си в много от книгите му, макар образите да не са развити достатъчно. Историята е красива, като всичките му междудругото.Човек се размечтава — в крайна сметка винаги става дума ъа любов, при това голяма любов. И завършват винаги оптимистично.
Просто приказка, но за пораснали деца.
Гласовете ви чувам от Димитър Талев
Чела съм романа от четирилогията в училище два пъти. Много ми хареса. Има някаква нова тръпка в него в сравнение с първите три романа. Ако имам време бих го прочела пак.
Читателски коментари