Франс Бенгтсон
Червеният змей (1)

ВРЕМЕНА И ГЕРОИ

Действието на романа „Червения змей“ обхваща приблизително периода между 980–1010 г. от новата ера. По това време южните провинции на Швеция принадлежат на Дания и затова Орм се представя за датчанин, независимо че е роден и израснал в Сконе^[1].

Почти без прекъсване в продължение от 290 години, от края на осми до началото на единадесети век, викингите опустошават страните на Северна и Западна Европа. Повечето от нападенията в Западна Европа се извършват от датчани и норвежци, докато шведите превръщат Балтийските страни в своя любима територия и към края на девети век основават свое кралство в Русия, което просъществува 350 години до нашествието на монголите. В началото от всички западни страни викингите избират за своите грабежи Ирландия; чак през 838 г., четиридесет години след първото нападение на Ирландия, започват масови набези в Англия. През следващите шестдесет години те я тероризират непрекъснато, особено известният Рагнар Рунтавите гащи и жестоките му синове, докато накрая Алфред им се противопоставя и ги принуждава да сключат мир. От 896 до 979 г., в продължение на осемдесет години, Англия се радва на почти непрекъснат мир и спокойствие. Във Франция така се страхуват от скандинавците, че в 911 г. Карл Простия им отстъпва част от кралството си; тя става известна под името Нормандия — земя на северните хора. Викингите се заселват в Исландия през 860 г. и в Гренландия през 986 г. Същата година един кораб с викинги на път за Гренландия се отклонява от курса и стига до Америка. Те я наричат Винланд („хубавата земя на гроздето“) заради многото лозя там. През следващите двадесет години още няколко кораба на викингите достигат Америка.

Битката при Йорундфиорд или Хьорунгаваг, за която много често се споменава в тази книга, е сред най-известните, водени по онова време на север между норвежци и йомсвикинги. Последните (по мнението на професор К. Тюрвил-Петр) са „затворено общество от викинги, което живее според свои собствени закони и обичаи. На възраст са между осемнадесет и петдесет години; не се карат помежду си и отмъщават един за друг като за братя“. Те Не допускат жени в цитаделата си Йомсборг, разположена на южния бряг на Балтийско море, вероятно в района, където сега се намира Свинемунде. Според исландски саги бащата на Кнут, крал Свен Раздвоената брада, поканил йомсвикингите на празненство. Бирата се леела и крал Свен се зарекъл да нападне Англия и да убие Етелред Несъобразителния или поне да го прогони в изгнание. Вождът на йомсвикингите Сигвалде от своя страна дал клетва да отплава за Норвегия и да убие размирника граф Хаакон или да го изгони от страната. Всички останали йомсвикинги, включително и двамата вождове на Сконе — Бю Дебелия и Вагн Акесон, се заклели да го следват. Отплавали за Норвегия с шестдесет кораба, но Хаакон научил за приближаването им и когато накрая се озовали в Йорундфиорд, той вече ги очаквал с най-малко сто и осемдесет кораба. Отначало изглеждало, че йомсвикингите ще надделеят независимо от голямото числено превъзходство на врага; но времето се обърнало срещу тях и след жестока битка те били разгромени и избити почти, до последния човек.

Това се случило през 989 година. Следващата пролет в равнината Фирис пред Упсала в Швеция се състояла още една много важна битка. Там страшният Стюрбьорн, прокуденият в изгнание племенник на шведския крал Ерик, се опитал да превземе кралството на чичо си, но още в началото на боя бил убит от заблудено копие. Действието на „Червения змей“ започва в годините след тези две битки, когато славата им все още не е заглъхнала.

Майкъл Мейър