Реймънд Чандлър
Запознанство на „Нун стрийт“ (9)

9

Японецът белодрешко отвори вратата, надникна, усмихна се и учтиво изсъска:

— А, вие влиза вътре, моля. Влиза оттук, моля.

Пийт Англич потупа Тоукън Уеър по рамото и я побутна към просторната луксозна стая.

Момичето изглеждаше безкрайно жалко и нещастно на красивия фон. Очите й бяха почервенели от плач, устата подпухнала.

Вратата се затвори зад тях и дребното японче безшумно изчезна.

Двамата тръгнаха по дебелия килим покрай забулени лампиони, библиотечни шкафове, потънали в стената, лавици от алабастър и слонова кост, отрупани с джунджурийки от порцелан и нефрит, огромно огледало в рамка от синьо стъкло, цялата заобиколена фриз от снимки, надписани с обич, ниски масички с удобни фотьойли, високи масички с цветя, още столове, още килими — и Вайдори, който седеше усамотен в ъгъла и ги гледаше студено.

Той махна небрежно с ръка и огледа момичето от горе до долу.

— Ах, да, мъжът, когото полицията ми беше довела. Мога ли да направя нещо за вас? Чух, че били сгрешили.

Пийт Англич леко извъртя един стол и бутна Тоукън Уеър да седне в него. Тя се отпусна бавно, вдървено, облиза устни и зяпна Вайдори с безмълвно обожание. Учтиво отвращение сгърчи устните на актьора. Очите му бяха нащрек.

Пийт Англич също седна. Извади дъвка от джоба си, обели я и пъхна между зъбите си. Изглеждаше изтощен, очукан, изморен. По лицето и врата му се виждаха тъмни петна от кръвонасядания. Все още не се беше обръснал.

— Това е госпожица Уеър — бавно каза той. — Момичето, което трябваше да вземе пакета с парите ви.

Вайдори се наежи. Ръката му, която държеше цигара, затропа нервно по ръкохватката на стола. Той погледна момичето, но не каза нищо. Тя се опита да се усмихне и цялата пламна от смущение.

Пийт Англич продължи:

— Често се мотая по „Нун стрийт“, познавам престъпниците и знам на кого мястото му е там и на кого — не е. Тази вечер забелязах това момиче в една закусвалня на „Нун стрийт“. Изглеждаше неспокойна и непрекъснато гледаше часовника. Мястото й определено не беше там. И когато излезе, я последвах.

Вайдори леко кимна. Пепелта се отрони от цигарата му. Той я погледна разсеяно и кимна отново.

— Тя тръгна по „Нун стрийт“ — продължи Пийт Англич. — Много неподходяща улица за бяло момиче. Намерих я скрита в един вход. Тогава иззад ъгъла изпълзя голям дюзенберг със загасени светлини и отвътре подхвърлиха парите ви на тротоара. Тя беше изплашена до смърт. Помоли ме да ги взема и аз ги взех.

Вайдори каза спокойно, без да поглежда към момичето:

— Няма вид на измамница. Съобщихте ли на полицията за нея? Предполагам, че не сте, в противен случай нямаше да сте тук.

Пийт Англич поклати глава и преметна дъвката из устата си.

— Да кажа на полицията ли? Сто пъти не. Това за нас е дюшеш. Искаме си пая.

Вайдори силно се стресна, чак подскочи, сетне застина. Ръката му престана да потропва по ръкохватката на стола. Лицето му пребледня, стана студено и мрачно. После бръкна във вътрешния джоб на смокинга си, безмълвно измъкна автоматичния пистолет и го положи върху коленете си. Лекичко се наведе напред и се усмихна.

— Изнудвачите — каза мрачно — винаги са били интересни. Колко смятате, че трябва да бъде вашият дял и… какво ще ми продадете срещу него?

Пийт Англич замислено погледна пистолета. Ченето му невъзмутимо продължи да премята дъвката. В очите му не се четеше никакво притеснение.

— Мълчание — мрачно отвърна той. — Само мълчание.

Вайдори внезапно и рязко замахна с пистолета.

— Говорете — каза. — И говорете бързо. Не обичам тишината.

Пийт Англич кимна и рече:

— Заплахите за заливане с киселина бяха чиста измислица. Никой не ги е отправял. Опитът да се откупите беше фалшив. Рекламен трик. Това е всичко.

Той се облегна назад в стола си.

Вайдори погледна към дъното на стаята, покрай рамото на Пийт Англич. Започна да се усмихва, но изведнъж лицето му се вкамени.

Тримър Уолц се беше промъкнал в стаята през отворена странична врата. Държеше тежкия савидж в ръката си. Бавно и съвършено безшумно се придвижваше по килима. Пийт Англич и момичето не го бяха забелязали.

Пийт Англич продължи:

— Фалш от начало до край. Чиста инсценировка. Ще кажете, че са само предположения? Естествено, но помислете за миг. Обърнете внимание колко деликатно се действаше в началото… и как, след като аз се намесих, играта загрубя. Момичето работи за Тримър Уолц в „Джъгърнот“. Няма пари, отчаяно е и лесно се плаши. А Уолц изпраща именно нея с подобна задача. Защо? Защото идеята е да я пипнат. Засадата е била подготвена. Ако пропее за Уолц, той се изсмива, обръща внимание на факта, че всичко е станало почти под прозорците му, че сумата е била нищожна и заведението му печели добре. Освен това момичето, изпратено да вземе откупа, е толкова загубено, че нима хитрец като него би му възложил подобна задача? Изключено. Ченгетата почти ще му повярват, а вие ще направите огромен жест и ще се откажете да съдите момичето. Ако не пропее, пак ще откажете да я съдите. И в двата случая шумотевицата и рекламата за вас ще бъдат едни и същи. А реклама ужасно ви е нужна, защото сте в застой и ще си я получите, и то само срещу онова, което ще платите на Уолц — или поне така си мислите. Налудничаво ли ви звучи? Толкова ли е трудно един дребен холивудски изнудвач да се сети за тези неща? Кажете ми тогава защо федералната полиция не присъстваше на случая? Защото тези момчета щяха да се ровят, докато измъкнат мишлето, и тогава щяха да ви обвинят, че сте заблудил съда. Ето защо. А на местната полиция изобщо не й пука. Тя толкова е свикнала с кинаджийските ви номера, че само ще се прозине и ще заспи отново.

Уолц вече беше стигнал средата на стаята. Вайдори не поглеждаше към него. Погледна момичето и лекичко му се усмихна.

— А сега да видим как играта загрубя, след като аз се намесих в нея — продължи Пийт Англич. — Отидох в „Джъгърнот“ и започнах да разговарям с момичето. Уолц ни примами в кабинета си и огромна маймуна, която работи за него, едва не ме удуши. Когато дойдох в съзнание, разбрах, че се намирам в някакъв апартамент, в компанията на мъртво момиче. Беше застреляно и един куршум от пистолета ми липсваше. Патлакът лежеше на пода до мен, аз вонях на джин, а патрулната кола вече завиваше зад ъгъла. Междувременно тук намиращата се госпожица Уеър беше заключена в един бардак на „Нун стрийт“. Защо се пипаше така грубо ли? Защото Уолц вече беше задействал операция „Изнудване до смърт“. И щеше да ти точи кръвчицата, докато станеш по-бял и от ангелско крилце. Половината от всеки спечелен от теб долар щеше да е негова. И ти щеше да му я даваш и да си доволен, Вайдори. Защото щеше да бъдеш популярен и да имаш протекция. Но на каква цена!

Уолц вече беше близо. Дори твърде близо. Вайдори внезапно се изправи. Пистолетът му зейна срещу гърдите на Пийт Англич. Гласът му бе станал тънък, като на старец. Той замечтано каза:

— Убий го ти, Уолц. Твърде нервен съм за подобна работа.

Пийт Англич дори не се обърна. Лицето му се вкамени като индианска маска.

Уолц опря дулото в гърба му. Стоеше леко усмихнат, подпрял с пистолета гърба на Пийт Англич, но вперил поглед през рамото му в лицето на Вайдори.

— Клетият Пийт — сухо каза той. — Тази вечер множко ти дойде. Трябваше да стоиш далеч оттук, но се досетих, че няма да устоиш.

Вайдори леко се отмести настрани, разкрачи крака и здраво стъпи на пода. Красивото му лице бе станало някак странно зеленикаво, дълбоките му очи болезнено блестяха.

Тоукън Уеър се беше втренчила в Уолц. В очите й блестеше див ужас. Тя така широко се бе ококорила, че се виждаше бялото на очните й ябълки. Уолц каза:

— Тук не мога да направя нищо, Вайдори. Но от друга страна, предпочитам да не съм сам, когато го извеждам навън. Вземи си шапката и палтото.

Вайдори кимна едва забележимо. Главата му почти не помръдна. Очите му все още болезнено блестяха.

— А какво ще стане с момичето? — попита шепнешком.

Уолц се ухили, поклати глава и още по-силно притисна пистолета към гърба на Пийт Англич.

Вайдори се отмести още малко встрани и отново разкрачи крака. Пистолетът не трепваше в ръката му, но и не сочеше към нищо конкретно.

Той затвори очи, постоя така кратък миг, после широко ги отвори. Произнесе бавно и внимателно:

— Когато го замисляхме, всичко изглеждаше добре. Такива дръзки, безскрупулни ходове и друг път са правени в Холивуд. Честно. Аз обаче не предполагах, че това ще доведе до нараняване на хора, до убийство. Аз просто… просто не съм толкова закоравял престъпник, за да продължа, Уолц. Бях дотук. Най-добре си прибери пистолета и си върви.

Уолц поклати глава и се усмихна особено, напрегнато. Той се поотдръпна от Пийт Англич и леко измести пистолета встрани.

— Картите са раздадени — студено каза той. — И ти ще играеш. Хайде да вървим.

Вайдори въздъхна и клюмна. Изведнъж се бе превърнал в самотен, изоставен мъж, далеч не млад.

— Не — каза тихо. — Аз бях дотук. Това бе последният отблясък от не чак толкова добрата ми репутация. В крайна сметка ролята беше моя. Вярно, аматьорска, но затова пък моя. Прибери пистолета, Уолц, и изчезни оттук.

Лицето на Уолц стана студено, непоколебимо, безизразно. Очите му се превърнаха в безизразните очи на убиец. Той отмести пистолета още малко встрани.

— Вземи си шапката, Вайдори — произнесе много отчетливо.

— Съжалявам — отвърна Вайдори и стреля.

Пистолетът на Уолц изтрещя в същия миг, двете експлозии се смесиха. Вайдори се олюля, леко се извърна, после отново изправи тялото си. Той се втренчи в Уолц, без да мига.

— Късметът на аматьора — каза и зачака.

Пийт Англич вече бе извадил колта, но от него вече нямаше нужда. Уолц бавно се свлече на една страна. Бузата и месестият му синкав нос се сплескаха върху килима. Той леко размърда лявата си ръка, опита се да я прехвърли през гърба си. После изхърка и застина.

Пийт Англич изрита савиджа далеч от проснатото му тяло.

Вайдори попита провлечено:

— Мъртъв ли е?

Пийт Англич изръмжа, не отговори. Гледаше момичето. То се бе подпряло с гръб на масичката с телефона и прикриваше с ръка устата си — класическата поза на стаения ужас. Толкова банална, че изглеждаше глупава.

Той обърна очи към Вайдори и каза кисело:

— Късметът на аматьор — факт. Но я си представете, че не го бяхте уцелил? Той само блъфираше. Просто искаше да хлътнете още малко, че да не се раздрънкате. Между другото, аз бях неговото алиби в случай на убийство.

— Съжалявам… много съжалявам — каза Вайдори. Изведнъж седна, наведе глава назад и затвори очи.

— Господи, колко е красив! — каза Тоукън Уеър с благоговение. — И смел.

Вайдори хвана лявото си рамо с ръка и силно го притисна. Между пръстите му бавно прокапа кръв. Тоукън Уеър сподавено изписка.

Пийт Англич огледа стаята. Японецът белодрешко бе пропълзял вътре и стоеше в ъгъла — дребна безмълвна фигурка, сгушена до стената. Отново погледа към Вайдори. Много бавно, сякаш неохотно, произнесе:

— Госпожица Уеър има роднини в Сан Франциско. Можете да я изпратите вкъщи с някой дребен подарък. Това е естествено и честно. Тя ме насочи към Уолц. Така и аз влязох в играта. Казах му, че сте разбрал намеренията му, и той дойде да ви затвори устата. Гангстерски прийоми. Ченгетата ще има да се смеят, но в шепа. В крайна сметка за тях също ще пишат по вестниците. И вече всичко ще бъде истинско, а не нагласено. О’кей?

Вайдори отвори очи и произнесе немощно:

— Вие… вие постъпихте много благородно. Няма да го забравя.

Главата му се клюмна.

— Той припадна! — извика момичето.

— Така е — рече Пийт Англич. — Дай му една хубава голяма целувка и ще се свести… А ти ще има какво да си спомняш цял живот.

Той изскърца със зъби, отиде до телефона и вдигна слушалката.