Джек Слейд
В бърлогата на звяра (5)

5.

На ъгъла на Ален и Пета улица, както всяка вечер, пак се вдигаше страшна олелия.

Чуваха се пронизителни звуци от механични пиана, а миньорите в кръчмите „Ориентал“ и „Кристъл Палъс“ се мъчеха да заглушат шума с крясъци.

Ласитър нямаше особено желание да се хвърля в бъркотията на миньорския град Томбстоун, което иначе винаги му бе доставяло голямо удоволствие, но знаеше, че няма много време. Щом намери Кено Бакет, трябваше веднага да тръгва, за да пристигне на другата сутрин във форт Хуачука.

Ласитър знаеше, че Кено Бакет не понася двете големи кръчми, намиращи се една срещу друга на 5-та улица. Както той обичаше да казва, предпочиташе места, които може да обгърне с поглед. Ласитър обаче предполагаше, че в кръчмата на Хевърд или в тази на „Кемпбел енд Хейтчис Пул Хол“ той по-добре можеше да се навилнее, защото щетите след това не бяха толкова големи.

Като стигна до Спепуокс пред „Кристъл Палъс“, на около петдесет ярда пред себе си видя как един човек излетя през улицата във висока дъга. Завързаните отпред коне цвилеха мропизително, а един от тях се отскубна от коневръза и изчезна в галоп с вдигната опашка.

Ръмжащ глас заглушаваше целия уличен шум, въпреки че идваше от една къща.

Ласитър ускори крачка.

Мъжът на улицата пак се беше изправил, олюлявайки се, поизтупа праха от панталоните си и се спусна с наведена глава към тротоара. Изкачи трите стъпала на кръчмата с един скок, после изкрещя и се втурна през двукрилата врата в „Пул Хол“.

Чуваше се звук от чупене на дърво. През вратата пак излетя един човек.

Ласитър видя, че е мъжът отпреди малко.

Повтори се същата процедура, но когато той пак се канеше да се спусне през вратата, Ласитър го хвана за яката със светкавична бързина и го дръпна.

Мъжът ръмжеше и усърдно размахваше юмруци.

Ласитър ловко избегна яростните удари, после удари на необуздания брадат тип един през лицето и това го накара да замълчи.

— Кено Бакет вътре ли е? — попита Ласитър.

— А ти с кого мислиш, че се бия? — изръмжа мъжът. — Махни се от пътя ми, дългуч, да не ядеш бой.

През рамото на мъжа Ласитър видя, че един широкоплещест шериф с големи мустаци прекосява улицата.

В дясната си ръка небрежно държеше пушка за сачми с къси цеви.

Ласитър трябваше да се наведе, за да избегне юмруците на своя противник. С десния си юмрук юнакът боксираше един стълб от навеса.

Шерифът се приближи.

Без да задава въпроси, той замахна с прерязаните цеви на пушката и я стовари върху черепа на човека, който с въздишка се строполи на земята.

Ласитър вдигна ръце, като видя, че мустакатият се канеше да направи същото и с него.

— Махнете това, шефе — каза той. — Само го попитах нещо, а той се нахвърли върху мен.

— Изчезвайте оттук! — изръмжа шерифът.

— По-полека — каза Ласитър. — С един пиян миньор можете да се държите така, но не и с мен.

Мустакатият учудено повдигна вежди.

— Какво? Нещо по-особено ли сте?

— Не съм нещо особено — отвърна Ласитър гневно. — Аз съм само човек, който прасва един по мутрата на онзи, който става нахален. И тогава няма значение носи ли той звезда, или не.

Това не трогна особено шерифа.

— Бих искал да знам името ви, мистър — каза той.

— Ласитър.

Веждитге му отново се повдигнаха.

— Уелс-Фарговият Ласитър ли? — попита той.

По дяволите, кой е споменавал това име, мистър?

— С Уелс Фарго нямам абсолютно нищо общо. Оставете ме на мира. В Томбстоун срещу мен няма предявено никакво обвинение!

— Тогава значи Томбстоун е особен град за вас или?

Преди Ласитър да успее да даде дължимия отговор, през вратата на кръчмата изскочи едно плешиво човече и замалко не се блъсна в шерифа.

— Къде се бавите, Ърп? — изкрещя то. — Не се мотайте тук, ами застреляйте този луд Бакет, преди да е потрошил масите ми окончателно.

Шерифът хвърли на Ласитър още един строг поглед, след това се обърна и влезе в тясната кръчма, в чиито задни помещения се играеше билярд.

Ласитър го последва.

Междувременно крясъците вече бяха заглъхнали. Чуваше се само шум от трошене на дърво и дрънчене на счупено стъкло.

Ласитър наблюдаваше широкия гръб на шерифа. Плешивият го беше нарекъл Ърп. Сигурно е единият от братята на Уайът Ърп, защото той лично познаваше Уайът. Беше чул, че Вирджил Ърп се домогва до шерифската звезда в Томбстоун. Явно я беше получил.

Ърп просто изпразни едната цев на пушката и това беше достатъчно да накара Кено Бакет да се опомни.

Ласитър се отмести крачка встрани, за да може да гледа иззад широкия гръб на Ърп. Помещението беше претъпкано с изгубили разсъдък мъже и остатъци от изпотрошени столове и маси. Отзад в стаята за билярд стоеше залитащият Кено Бакет й втренчено гледаше шерифа Ърп. В дясната си ръка искаше щека за билярд, която сигурно се е канел да строши в черепа на клечащия пред него тромав миньор.

— Застреляйте го, шерифе! — крещеше плешивото човече от тезгяха. — Тогава веднъж завинаги ще се отървем от този ненормален разбойник.

Клекналият пред Бакет мъж бързо се промъкна на четири крака покрай шерифа и Ласитър и изчезна навън.

Кено Бакет отпусна билярдната щека. Усмивка се разля по широкото му лице, на чиято лява буза имаше кървава рана от порязване. Той мина покрай Ърп, без да му обръща внимание, и спря пред Ласитър. Стовари лапата си върху рамото му и Ласитър имаше чувството, че му е счупена ключицата.

— Най-сетне пак да те видя, кучи сине! — извика той гръмогласно. — Човече Ласитър, я задръж замалко далеч от мен оня морж, да мога да си свърша работата!

Като каза морж, той имаше предвид Ърп. Ласитър поклати глава.

— Вече си свършил цялата си работа, Кено — каза той. — Хайде да пием по едно. Имам да ти разправям нещо.

Кено Бакет се поколеба за момент. Почеса с лапа русата си къдрава коса и изгледа Ласитър с малките си светли сини очи, които бяха хлътнали дълбоко в очните кухини и придаваха на лицето му особен и страшен израз.

— Е, добре — каза той накрая. — Да престанем и да седнем да пием по едно.

Плешивият започна да крещи.

— Шериф Ърп! Стреляйте…

— Затвори си най-после муцуната, Хол — изръмжа Кено Бакет. — Ако не беше само една жалка дървеница и ако не изглеждаше като такава, отдавна да съм избърсал с теб долнопробната ти кръчма. Налей ни две чаши уиски и остави бутилката на тезгяха, ясно ли е?

— Нищо няма да ти дам повече, Бакет — крещеше човечето. Погледни кръчмата ми! Това струва най-малко 200 долара! А не си платил и дълговете си!

Ърп беше застанал зад Кено Бакет и толкова силно го ръгна в гърба с прерязаното дуло на пушката си, че великанът простена и леко се приведе.

Ласитър видя, че лицето на Вирджил Ърп почервенява, а мустаците му треперят. Беше страшно разярен, че Бакет и Ласитър се държаха така, сякаш него го няма.

— Ще дойдеш с мен, Бакет! — каза той. — Този път ще те окошаря най-малко за две седмици, обещавам ти!

— По-добре го застреляйте… — отново поде плешивият.

— Колко? — попита го Ласитър.

Плешивият го зяпна втренчено. Той не схвана въпроса на Ласитър.

— Колко ви дължи Бакет освен двестата долара? — уточни Ласитър.

— По… почти петдесет долара — заекна човечето. Ласитър извади триста долара от джоба на панталона си и ги сложи на тезгяха.

— За рестото искам бутилка уиски за мен и Бакет — каза той. — Но само при условие, че оттеглите оплакването си срещу Бакет.

Човечето преглътна и след това енергично кимна с глава. Ръцете му посегнаха светкавично бързо и банкнотите изчезнаха от тезгяха като омагьосани.

— Оттеглям оплакването си, шерифе — каза той дрезгаво. Сега Ърп се разяри. Той стовари пушката си върху тезгяха и изръмжа:

— Е, Хол, значи оттегляте оплакването си? Добре че ми казахте. Следващия път можете да си крещите до прегракване, докато се появя тук! Аз не съм палячото в този побъркан град. За в бъдеще сам уреждайте кавгите на клиентите си. А ако не сте в състояние, тогава е добре да наемете един като ония двамата бандити там!

С рязко движение той се обърна и излезе през вратата с тежки стъпки, преди Ласитър да разбере, че бандити той беше нарекъл него и Бакет.

Ласитър понечи да тръгне след Ърп, но Кено Бакет го задържа, хилейки се. Вече беше напълни две чаши.

Хол, плешивият, искаше да изчезне с парите.

Ласитър го задържа.

— За последните петдесет долара май се полага по едно за всички, нали? — попита той.

Лицето на Хол се издължи, но той даде знак на прислужника си да налее на всички по едно.

Като чуха за безплатното пиене, мъжете, които все още се въргаляха на пода, започнаха да стават един след друг. Изглежда, повечето вече не се сърдеха на Кено Бакет. Те седяха миролюбиво един до друг на тезгяха, сякаш никога не бяха се сбивали.

— Имам работа за теб — каза Ласитър едва чуто. Петстотин долара на ръка.

— Великолепно — промълви Бакет и изсипа вече третата чаша уиски в гърлото си.

Ласитър взе бутилката от ръката му.

— Трябва да тръгнем още тази вечер — каза той. — Работата е спешна. Имам да върша още нещо във форт Хуачука и вдругиден вечерта трябва да сме пак в Лордсбърг.

Кено Бакет, който отново посягаше към бутилката в ръката на Ласитър, спря по средата. Малките му светли очи искряха срещу Ласитър в очакване.

— Срещу Уелс Фарго ли е?

— Ласитър се ухили. И Кено Бакет като него дълго време бе преследван от агентите на Уелс Фарго. За разлика от Ласитър той беше напълно невинен. Той не забравяше това и мразеше всичко, което имаше нещо общо с Уелс Фарго.

— Работата не е свързана с Уелс Фарго — каза Ласитър тихо.

Само му стана малко неприятно при мисълта за Сидни Блад. Но тъй като щяха да яздят поотделно, не беше необходимо да разправя на Бакет за Блад.

— Знаеш, че щеше да ми е по-приятно, ако беше свързано с Уелс Фарго, Ласитър — изръмжа Бакет.

Ласитър сви рамене.

— Не винаги може да се избира, Кено — отвърна той. — Като те гледам на какво приличаш, петстотин долара ще ти се отразят добре.

Каубоят го гледаше втренчено.

— Надявам се, че няма да ми удържиш тези триста долара, с които натъпка гърлото на Хол.

Ласитър поклати глава.

— Разбира се, че не. Това са разходи, които нашият работодател поема.

Бакет дръпна бутилката от ръката му и си напълни чашата за четвърти път.

— Все пак имаме достатъчно време, за да си допием бутилката, нали? — измърмори той.

Ласитър поклати глава.

— Можеш да вземеш бутилката със себе си, Кено — каза той.

— Къде е крантата ти?

Той познаваше сивия Уолъч на Бакет. С това животно каубоят никога нямаше да се раздели. А и нямаше да намери толкова лесно нов кон, който да носи тежестта му и при това да е дяволски бърз.

— В обора на Къръл — изръмжа Бакет, изпи петата си чаша и затвори бутилката. Той последва Ласитър против волята си и тръгна с него по Ален Стрийт.

На ъгъла на Четвърта улица той помоли Ласитър да почака за момент и влезе в една къща. Над Ласитър се отвори един прозорец и оттам на улицата едно след друго излетя всичко от гардероба на Кено Бакет.

Малко след това, усмихвайки се стеснително, на входа се появи самият Бакет и вдигна рамене. На бузата му до раната от порязването се бяха появили и следи от одраскване.

— Не й е приятно, когато я напускат внезапно — промърмори той. — Нямаш ли някой цент за мен?

— Това е прахосничество — отвърна Ласитър. — За тия пари можехме да си купим две бутилки.

Кено Бакет сияеше.

— Пак имаш право — каза той. — Винаги си бил много умно момче, Ласитър.

Горе на прозореца се показа руса, чорлава гдава.

— Ласитър! — извика един звънлив глас.

Той вдигна глава.

По дяволите, точно Беки Хокинс ли трябваше да си избере Бакет!

Ласитър ускори крачките си. Бакет бързаше зад нето, доста объркан.

— Ласитър! Не си тръгвай пак веднага! — викаше Беки. — Винаги съм те търсила! По дяволите, спри, кучи сине!

Те стигнаха до обора на Къръл. Ласитър помогна на Кено Бакет да оседлае сивия си кон, който с опърпаната си козина и половин ляво ухо приличаше на изрод. Но Ласитър познаваше качествата на това грозно животно.

Ласитър също беше подслонил тук коня, който бе взел от Лордсбърг, защото искаше да запази Груло за ездата до Уулфс Хоул.

Когато двамата излязоха от обора, видяха, че русата Беки Хокинс тича през Степуок. Беше облечена криво-ляво, а мъжете наоколо подвикваха и я окуража ваха.

— Хайде да изчезваме оттук! — извика Ласитър и пришпори коня си.

Сивият кон на Кено Бакет го последва. Като се изравни с него, Кено му хвърли сърдит поглед.

— Ти наистина си проклет кучи син! — каза той заядливо.