Джек Слейд
В бърлогата на звяра (11)

11.

През целия ден Кено Бакет беше неудържим. За щастие този път се владееше и не изпи толкова много, че да вдига врява.

По-късно Ласитър се радваше, че Бакет беше отишъл в кръчмата. Успя да разбере къде са Гуен Кимброу и Джим Харууд.

От другата страна на Емпайър имаше едно стълбище, което водеше към обора.

Мак Интайър и Каскит Дешър работиха през целия ден. Сега вече привършваха с приготовленията за бягството. Оставаше само Мак Интайър да напълни балона с топъл въздух.

Каскит Дешър вкара колата в обора, където Мак Интайър подготвяше балона. Картечницата стоеше неподвижно закрепена върху капрата, а оръдието Дешър бе завързал здраво с въжета.

Оборът беше идеалното място за балона, защото покривът въобще не съществуваше повече.

Ласитър неотлъчно дебнеше около къщата и обора. Не се доверяваше на Ларкинови. Питаше се защо още не се бяха появили да видят какво правят Ласитър и хората му в малката къща, а може би чакаха тъмнината.

В тясната долина, в която се намираше бандитското гнездо, смрачаването траеше много кратко време. Тъй като около Емпайър светеха само няколко къщи, а къщата на Ласитър беше на края на града, бързо стана тъмно като в рог.

Ласитър се изнерви. Не му се чакаше повече. Отиде в обора и даде знак на Мак Интайър да започва.

Мак Интайър запали огън, за да напълни балона с топъл въздух. Не биваше да използва горелката, защото шумът й щеше да събуди и най-дълбоко заспалите в Уулфс Хоул.

Каскит Дешър и Кено Бакет издърпаха колата от обора. Доведоха конете и ги впрегнаха.

— Впрегни Уолъч и моя Груло, Кено — каза Ласитър тихо. Аз ще огледам още веднъж улицата, преди да тръгнем.

Кено Бакет кимна.

Ласитър притича през двора. Промъкна се безшумно покрай малката къща дотолкова, че да може да хвърли поглед към Мейн Стрийт.

Емпайър беше на около петдесет ярда. Всички прозорци светеха. Също и тези на горния етаж.

Ласитър се опита да види висящия на вратата на обора Сидни Блад, но не го забеляза. Отказа се от мисълта да освободи най-напред него, а след това заложниците. Рискът да бъде разкрит от хората на Донован беше прекалено голям. Трябваше да се заеме с Блад едва когато Гуен Кимброу и Джим Харууд са на сигурно място.

Искаше да се обърне и да се върне към обора, когато в тъмнината забеляза движението на сянка до стената на къщата. Тогава видя очертанията на двама мъже. Веднага се сети, че това са близнаците Ларкин. Без съмнение имаха намерение да огледат къщата, в която се бяха подслонили Ласитър и хората му.

Ласитър изчака, докато те изчезнаха зад ъгъла на къщата. После изтича и обиколи къщата от другата страна. Сигурно Ларкинови мислеха, че той и хората му са в къщата. Стигна до двора, където стоеше запретнатата кола. Между дъските на обора се виждаше светлина от огън. Ласитър прехапа устни, като видя, че част от балона вече се показваше над стените на обора.

Кено Бакет и Каскит Дешър го видяха. Те стояха зад колата. Дешър разбра предупредителния знак на Ласитър и издърпа Бакет в прикритието на конете. В къщата се чуваше шум от чупене на дърво.

Ларкинови сигурно вече се бяха приближили до вратата.

С няколко крачки Ласитър се озова до вратата на двора и се притисна до стената. Не мина и минута, когато вратата на двора се отвори бавно и закри Ласитър.

Влязоха Трей и Боб Ларкин.

— По дяволите, в обора нещо гори! — каза Трей Ларкин дрезгаво.

— Там! Какво е това! — Ласитър за първи път чуваше Боб Ларкин да говори. Сигурно бяха видели балона над обора.

Те тръгнаха през двора.

— Стоп, Ларкин! — Това беше Кено Бакет. Ласитър излезе иззад вратата. Беше само на две крачки от Ларкинови. Той видя как братята се наведоха и извадиха револверите си.

Ласитър замахна с дясната си ръка. Дулото на ремингтъна му улучи слепоочието на Трей Ларкин. Бандитът моментално се свлече.

Боб Ларкин се замята.

Натъкна се на замахващата ръка на Ласитър. Ласитър изби револвера от ръката му и в следващия момент Кено Бакет се приближи и с един-единствен удар го изпрати в царството на сънищата.

— Завържете ги и им запушете устите — каза Ласитър. — Ще ги оставим в някоя празна къща. Побързайте! Трябва да тръгнем, преди Джуд Донован да е разбрал, че ги няма.

Бакет и Каскит Дешър завързаха бандитите и ги отнесоха.

Ласитър влезе в обора, където Орвил Мак Интайър разпалваше буен огън. Горещият въздух влизаше в отвора на балона и той ставаше все по-голям. Петролната горелка вече бе монтирана върху коша.

— Колко време ти трябва още, за да можеш да излетиш? — попита Ласитър.

— Най-малко още половин час — отвърна шотландецът, — иначе ще заседна на планинския хребет.

— Благоприятен ли е вятърът?

— Облаците се носят на югоизток към границата на Ню Мексико.

Ласитър кимна.

— Тръгваме, Мак Интайър. Ти се грижи само за момичето и Джим Харууд. Бакет, Дешър, Блад и аз ще се оправим.

— Какво стана на двора?

— Близнаците Ларкин душеха наоколо. Извадихме ги от играта.

Обвивката на балона се опря до стената. Мак Интайър дръпна плата, за да не се скъса. Ласитър излезе от обора.

Кено Бакет и Каскит Дешър тъкмо се връщаха.

Не беше необходимо Ласитър да им дава заповеди. Те знаеха какво трябва да правят.

Дешър стисна по-здраво пушката си и последва Ласитър и Бакет, когато излизаха от двора.

Чуха виковете от кръчмата. Вероятно Шийна Ларкин пак седеше върху малката сцена с възбуждащия си корсаж и предизвикваше бандитите.

Ласитър стоеше с Кено Бакет в сянката на стената зад Емпайър и чакаше Каскит Дешър да отвори катинара на малката врата до вратата на обора.

Изведнъж Дешър се изправи и кимна на Ласитър и Бакет. Вратата се отвори навътре. Вмъкнаха се в обора. Дешър отново затвори. Беше тъмно като в рог. Ласитър не можеше да види даже ръката си. Бакет се блъсна в него и тихо изруга. Един кон изпръхтя и започна да рие с копита.

Нямаше смисъл да се движат опипом в тъмнината.

Ласитър драсна клечка кибрит в нокътя на палеца си. Главичката на клечката изсъска остро, после малкото пламъче освети разкривената физиономия на Бакет. На страничната греда Ласитър видя един фенер. Приближи се и поднесе клечката към фитила. Жълтеникава светлина освети обора.

В дъното Ласитър откри стълбището, което водеше към горния етаж на кръчмата. Крясъците на бандитите бяха заглъхнали. Слушаха звънкия като камбана глас на Шийна Ларкин.

Каскит Дешър вече беше тръгнал и се приближи до стълбището, под което имаше няколко врати. Ласитър го последва, след като беше дал знак на Бакет да държи под око вратата горе на тясната галерия.

Дешър спря пред една залостена с напречна греда врата.

Ласитър му помогна да свалят безшумно гредата от подпорите. После Дешър отвори вратата.

Ласитър държеше ремингтъна в ръка. Дулото му беше насочено към малката стая, натъпкана с инструменти, седла, поводи и юзди.

След това в един ъгъл той откри свита на кълбо фигура. На слабата светлина на фенера блестеше руса коса.

— Мис Кимброу? — каза Ласитър с прегракнал глас.

— Не… — прошепна момичето с разтреперан глас. — Моля, не ми правете нищо!

С няколко крачки Ласитър се озова до нея.

— Не се страхувайте, мис Кимброу — каза той тихо. — Ние не сме от бандитите на Донован. Изпрати ни вашият баща да ви освободим. — Той я хвана за ръката. Чак сега видя, че тя бе увила около тялото си едно тъмно одеяло. Беше гола. Цялото й тяло трепереше.

— Съвземете си, Гуен — каза Ласитър. — Нямаме много време. Знаете ли къде бандитите са затворили Джим Харууд?

Ласитър трябваше да я подкрепя, иначе тя щеше да се свлече на земята. Гуен конвулсивно притискаше одеялото около тялото си.

— Той е в съседната стая…

Дешър вече се промъкваше натам. Вратата към втората стая не беше заключена. Ласитър чуваше тих шум и като водеше Гуен Кимброу към обора, видя, че Дешър прерязва въжетата на един завързан мъж.

Ласитър смяташе да изчака, докато Дешър свърши, но в този момент Кено Бакет издаде съскащ звук.

Ласитър бутна леко Гуен Кимброу, за да я скрие под стълбите.

— Хей… — каза един глас над Ласитър.

Ласитър искаше да даде знак на Кено да се скрие и да изчака, но той реагира като гърмяща змия, която са настъпили. Колтът му изгърмя. Трясъкът се смеси с яростния вик на мъжа над Ласитър.

Ласитър се хвърли напред, защото позна гласа на Джуд Донован.

Сега по тясната галерия плющяха изстрели. Бакет отскочи в прикритието. Ласитър се претърколи по пода на обора. Докато се търкаляше, отправи един изстрел нагоре към Донован, който вече беше на стълбата. Улучи боса на бандитите в лявото рамо и той залитна.

От прикритието си Бакет отправи втори изстрел към него. Този път го улучи. Ласитър видя кървавата диря върху лявото слепоочие на Донован.

Босът на бандитите политна напред и се строполи по стълбата. Удари главата си в една греда, въздъхна и изгуби съзнание.

Каскит Дешър изскочи от малката стая. Следваше го младо момче. Русата коса се беше залепила за челото му. Като видя Гуен Кимброу, се спусна към нея и закрилнически я прегърна.

Кено Бакет се спусна към стълбата.

— Остани тук, по дяволите! — изсъска Ласитър, изправяйки се на крака — Къде отиваш?

— Донован сигурно е прибрал цял куп долари — изпъшка Бакет. Вече беше стигнал до стълбата, скочи през безчувствения Донован и заизкачва по три стъпала наведнъж.

Ласитър проклинаше. Обърна се към Каскит Дешър и каза:

— Заведи момичето и Харууд при Мак Интайър. Кажи му да излита веднага. Ти прекарай колата по Мейн Стрийт и дръж кръчмата под обстрел, ако бандитите се опитат да свалят Мак Интайър от въздуха.

Ласитър не дочака отговора на Дешър, обърна се и хукна след Кено Бакет, който вече беше изчезнал през вратата. Хвърли бърз поглед към окървавеното лице на Донован и продължи.

Само секунди бяха минали от изстрелите. В ушите на Ласитър ехтеше шум. Вероятно бандитите в салона се бяха съвзели от изненадата и се питаха какво означава тази стрелба.

Ласитър изпитваше желание да извие врата на Бакет. Бяха пропуснали добрия шанс да напуснат Уулфс Хоул невредими още преди бандитите да разберат какво изобщо се беше случило. Но Кено Бакет беше обладан от алчността си. Възможността с един удар да прибере куп пари, които вече не са на никого, го накара да забрави всякаква предпазливост.

Ласитър чу вик, когато вече беше изкачил половината стълба.

Колтът на Кено Бакет изтрещя няколко пъти един след друг.

Тогава Ласитър стигна до вратата. Пред себе си видя тесен коридор. На вратата към една от стоите стоеше Шийна Ларкин, все още облечена в своя възбуждащ корсаж. Лицето й беше зачервено от яд. Беше свила малките си ръце в юмруци. Като чу стъпките на Ласитър, тя обърна глава.

— Ласитър! — извика тя. — Застреляй това копеле! Иска да открадне парите на Донован!

Ласитър я избута настрана.

Кено Бакет беше прострелял ключалката на касата и пълнеше с пачки един ютен чувал с надпис „Уелс Фарго“. С няколко крачки Ласитър се озова до него и дръпна натъпкания чувал, в който бяха половината пари от откупа на Кимброу.

Шийна Ларкин крещеше. Тя се нахвърли върху Ласитър:

— Ти, кучи сине! Парите са мои! Аз…

Зад нея някой се раздвижи.

Ласитър блъсна момичето настрана и стреля. Куршумът отблъсна бандита от вратата.

— Навън, Бакет! — просъска Ласитър.

Кено Бакет разбра, че всяко забавяне би могло да му струва живота. Остави другите пачки в трезора, грабна ютения чувал и хукна след Ласитър.

Стигнаха до вратата, водеща към обора.

Шийна Ларкин пак се разкрещя. На другия край на коридора се появиха мъже. Оловото плющеше зад тях по вратата.

С големи скокове те се спуснаха по стълбата и минаха през обора, преди онези другите горе да успеят да стигнат до вратата. Изстрели свистяха в обора, но куршумите вече бяха безопасни за Ласитър и Бакет.

Задъхани, те притичаха край две къщи. Тогава пред тях се появи Мейн Стрийт. Ласитър видя, че Каскит Дешър беше докарал колата на улицата, с капра насочена към кръчмата. Той хвърли торбата на Бакет и каза:

— Тичай към колата. Аз ще доведа Блад.

— Защо не оставиш това копеле да виси там? — изръмжа Бакет. — Не ти ли причини достатъчно главоболия?

Ласитър не отвърна нищо. Приведен, той побягна по Мейн Стрийт. Чу дрезгавия глас на Сидни Блад. Човекът на Уелс Фарго явно мислеше, че са го предали. Той проклинаше бога и света и най-вече. Ласитър.

Бандитите се спуснаха към кръчмата и откриха огън по Ласитър. Няколко куршума се забиха в земята съвсем близо до ботушите му.

Тогава затрака картечницата от капрата на колата. Дъжд от олово се изсипа върху главите на бандитите до стената на кръчмата и откъртваше огромни трески от дъските. С крясъци мъжете се скриха на сигурно място в кръчмата.

Ласитър стигна до Блад и преряза въжетата. Първо тези на краката, а след това и на ръцете. Блад се строполи на земята. Искаше да се изправи, но краката му не го държаха.

Ласитър го изправи и го помъкна, пъшкайки, към колата. Някой се спусна към него да му помогне да носи Блад. Изненадан, Ласитър видя, че това е помощник-шерифът Джим Харууд.

— Мислех, че сте с Гуен в балона? — изпъшка той.

— Не, аз ще се бия с вас, Ласитър — каза Харууд. Нямаха време за диспути.

Ласитър качи Сидни Блад на колата.

— Конят ми… — изпъшка Блад.

— Ще трябва да се откажеш от него — изръмжа Ласитър и каза на Дешър да скача на капрата.

Кено Бакет се появи между двете къщи, възседнал сивия си кон, и държеше юздите на Груло. Харууд скочи на капрата до Дешър, докато Ласитър въртеше ръчката на картечницата и изпрати в черното небе огнени снопове, за да вдъхне ужас на бандитите.

В ехото на гърмежите над главите им се чуваше остро свистене.

Ласитър вдигна поглед и видя един огромен пламък, който влизаше в отвора на балона и очертанията на плетения кош. От момичето и Орвил Мак Интайър не откри никаква следа. След това пламъкът угасна като прерязан с нож, а големият тъмен балон се носеше безшумно в небето.

Дешър удари конете с камшика. Ласитър трябваше здраво да се държи за капрата, за да не изхвръкне от колата.

Изненадан, той видя между къщите червеникаво сияние. Огънят, който Мак Интайър беше наклал заради балона, беше подпалил обора. Ако бандитите не угасят огъня, можеше да изгори целият град.

Колата се отдалечаваше от Уулфс Хоул с лудо темпо.

Гърмежите бяха заглъхнали.

Ласитър погледна напред между Каскит Дешър и Джим Харууд.

Той стисна зъби.

Пред тях оставаше само клисурата. Надяваше се, че бандитите, които стояха там на стража, не са толкова откачени, че да водят с тях бой на живот и смърт.