Джек Слейд
В бърлогата на звяра (12)

12.

Осветената от луната, обградена от гъсти храсти пясъчна долчинка се изпълваше от силните стонове на червенокосата жена. Тя извиваше като змия гъвкавото си стройно тяло под тежестта на огромния мъж и забиваше дългите червени нокти на пръстите си в гърба му.

— Да, Смайли, да! — викаше тя тихо и насърчаваше мъжа върху себе си да не се отпуска в старанието да я доведе до кулминация.

И двамата се държаха като умиращи от жажда, като хора, които искат още веднъж да се насладят на живота, преди да бъдат отнесени отвъд.

Бриджит Кимброу, която притискаше към себе си Смайли Мак Кол, мислеше в този момент за друг мъж, с когото беше спала преди няколко дни в Лордсбърг.

Не, Смайли Мак Кол, който сега я любеше, въобще не можеше да се сравнява с Ласитър. При Ласитър сетивата й вибрираха. С него тя не мислеше за нищо друго освен за удоволствието, което й беше доставил.

Ласитър!

Защо не се беше съгласил с предложението й?

Тя се осведоми за него от Джеймс Т. Бейли и това, което чу за него, я накара да се усъмни в самата себе си. Вероятно Ласитър беше леденостуден каубой, за когото нищо друго нямаше значение освен доларите в брой и хубавите жени. Тя му предложи и от двете в изобилие и въпреки това той беше отказал!

Бриджит пъшкаше, въпреки че усилията на Смайли Мак Кол не успяваха да възпламенят огън в нея. Просто се преструваше пред него. Мъжете обичаха да имат чувството, че могат да задоволят една жена.

Ласитър! — мислеше тя. — Затова, че ме отблъсна, ще те убия!

Мъжът върху нея се изтърколи настрана запъхтян. Усмихваше се широко. Ъгловатото му, покрито с белези лице, имаше мъжествено излъчване. Не беше поплювко, боже опази! Вероятно той е мъжът от мечтите на много жени. Но преди него Бриджит Кимброу беше имала Ласитър!

Ласитър!

Беше ли вече мъртъв?

Не, тя знаеше, че е още жив. Може би Ройбен Карнахан беше достатъчно добър, за да застреля Клейтън Кимброу от засада, но той и мръсните му бандити едва ли щяха да успеят да погубят мъж като Ласитър. Вероятно те щяха да загинат, като предприемат този опит.

Бриджит Кимброу подари една усмивка на мъжа до нея, когато голямата му ръка погали дясната й гърда.

— Добър си, Смайли — промърмори тя. — Досега никой мъж не ми е давал това, което ти ми даде.

Той се усмихваше поласкан, а тя си мислеше, че няма да е трудно да го използва за своите планове.

Но не каза гласно това, което мислеше. Не искаше да допуска със Смайли Мак Кол същата грешка като с Ласитър и да му каже всичко направо. Знаеше, че трябва да накара времето да работи за нея. А може би все още има шанс да привлече Ласитър на своя страна, ако преди това заварената й дъщеря Гуендолин Кимброу умре.

— И теб си те бива — каза Смайли с широка усмивка. Бриджит Кимброу го погледна усмихнато и кимна. Почти белите му коси изглеждаха на бледата лунна светлина като сребърни нишки.

Само ако знаеш, че не можеш да се мериш и с малкия пръст на Ласитър, мислеше тя, докато малката й ръка галеше мускулестия му корем. С Ласитър тази нощ щеше едва сега да започва, а Смайли Мак Кол, изглежда, се беше наситил вече на любовната игра. Той се изправи и избърса пясъка от тялото си, преди да започне да се облича.

— Не трябва да стоим прекалено дълго далеч от бивака. — Чък Мейсън сигурно вече адски завижда.

— Може би и на него трябва да му доставя малко удоволствие? — попита тя, без да се замисля много над думите си. Веднага след това извика тихо от болка. Той я беше хванал за лявата ръка и я вдигна от земята. Тя преглътна, като видя студения блясък в сивите му очи.

— Чуй ме добре, Бриджит — каза той дрезгаво. — Внимавай какво говориш? И още повече какво вършиш! Аз не съм човек, който ще се остави да си играят с него! Докато сме заедно, няма да поглеждаш друг мъж, ясно ли е? Ще убия всеки, който те докосне! А ако забележа, че ти си тази, която поощрява мъжете, ще убия теб!

Тя го гледаше втренчено. Първото желание, което изпита, беше да го удари през лицето, но след това разбра, че го беше подценила. Смайли не беше мъж, когото една жена би могла да върти на пръста си.

Тя се приближи и отърка тялото си в неговото.

— Не казвай такова нещо, Смайли! — прошепна тя. — Ние двамата можем да обърнем света с главата надолу! Защо работиш за Брукинг Мълрой? Ти самият би могъл да бъдеш господарят!

Той прокара език по устните си и бавно кимна.

— Вече съм мислил за това — отвърна Мак Кол. — Но за да станеш господар, не е достатъчно да умееш да стреляш бързо. С бърза стрелба можеш само да сплашиш няколко човека, но не и да задвижиш нещо. Затова са необходими пари. Чрез парите можеш да се сдобиеш с власт. Мълрой има достатъчно пари, за да си купи човек като мен. Мълрой няма неприятности със закона, щом може да извади от играта своя противник с помощта на един платен агент. Неприятности може да си навлече най-много убиецът. Аз нямам достатъчно мангизи, за да се правя на бос, Бриджит. Минаха времената, когато като пречукаш някого, можеш безнаказано да вземеш богатството му.

Тя се притискаше към него.

— Аз имам достатъчно пари, за да направя от теб могъщ мъж — прошепна тя.

— Парите на Кимброу ли? — попита Мак Кол. Тя кимна.

— Аз съм негова вдовица. Щях да наследя от него всичко, ако не беше дъщеря му. Но има завещание, според което Гуендолин Кимброу наследява по-голямата част от състоянието му. За мен е предвидено само някакво обезщетение, с което ще мога да живея, колкото да не умра от глад.

Сивите му очи се бяха смалили. Тя чувстваше, че мислите препускат в главата му.

— Ласитър е много кадърен — промърмори той. — Най-добрият, когото познавам. Ако някой може да освободи заложниците, това е той. Защо не си предложила на него това, което предлагаш на мен?

Тя тихо се засмя.

— Аз не съм жена, която се хвърля на врата на първия срещнат, Смайли. Като те видях, разбрах, че си подхождаме. Клейтън Кимброу беше старец. Той не можеше да ми даде това, от което се нуждае жена като мен. Дълго чаках да се появи някой мъж като теб, Смайли.

Неизменната му усмивка стана още по-широка. Думите й бяха като балсам за него.

— Имаш ли пръст в смъртта на мъжа ти? — попита той. Тя шумно въздъхна.

Смайли Мак Кол бързо вдигна ръка.

— Това беше само един въпрос, Бриджит. Забрави го. Все ми е едно. Само искам да те предупредя, да не се опитваш да правиш нещо от този род и с мен. Луд съм по теб, скъпа, но не толкова луд, че да рискувам живота си, ясно ли е?

Зелените й очи проблеснаха. Тя преглътна отговора си. Имаше нужда от Мак Кол. Значи трябваше да го накара да повярва, че се страхува от него.

А може би и ти не си този, който ми трябва, Смайли Мак Кол — мислеше тя.

Бриджит се облече.

Докато тя се обличаше, Мак Кол я наблюдаваше. Тя забеляза в погледа му студена страст. Изведнъж разбра разликата между него и Ласитър. Мак Кол не беше способен на чувства. Изживяването с нея за него беше удоволствие, както партия покер с неговите момчета или състезание по стрелба. Той не виждаше в нея жената, а само тяло, което можеше да му достави наслада.

Ласитър! — мислеше тя. Да, той й беше вдъхнал чувството, че е обичана.

По дяволите, защо беше толкова твърдоглав? Нямаше нужда сам да убива Гуендолин Кимброу, а само да изчака Донован да свърши това вместо него.

Вървяха мълчаливо един до друг обратно към бивака. Там гореше малък огън. Конете бяха завързани на едно опънато между храстите въже.

По погледа на Чък Мейсън и ухиленото му лице Бриджит Кимброу разбра, че той знаеше какво се е случило между нея и Мак Кол. Жадните очи на кльощавия, костелив мъж опипваха тялото й, но не се осмели да каже нито дума.

— Всичко наред ли е наоколо? — попита той. Мак Кол кимна.

— Тръгваме, Чък — отвърна той. — Нямаме много време. Не трябва да даваме на Донован много време да се опомни, когато Ласитър освободи заложниците.

Чък Мейсън се изплю.

— Не знам какво смяташ да правиш с този Ласитър, Смайли — каза той. — Това копеле винаги има късмет. Иначе отдавна щеше да е на няколко стъпки под земята и да гние.

Смайли Мак Кол кимна.

— Ти го каза, Чък. Той има късмет. А щом един каубой има късмет, той е най-силният.

Мейсън мълчаливо стана и оседла конете.

Смайли Мак Кол клекна до огъня и се вгледа замислено в него. Мислеше за поръчението си. Брукинг Мълрой беше предвидил развоя на събитията, след като разбра за отвличането на Гуендолин Кимброу. Очевидно достатъчно добре познаваше Клейтън Кимброу, за да знае какво ще предприеме за спасяването на дъщеря си.

Мълрой беше изпратил Чък Мейсън и него в Лордсбърг със задачата да освободят дъщерята на Кимброу, без да платят на Джуд Донован и един долар от състоянието на Кимброу.

Сега Ласитър беше на път за Уулфс Хоул със сто хиляди долара. Ако успееше да освободи Гуен Кимброу, негова, на Мак Кол задача щеше да бъде да върне стоте хиляди долара, и то да върне парите не на Кимброу, а да ги отклони към касата на Мълрой.

Защо всъщност в касата на Мълрой? — питаше се Мак Кол. — Защо не в моята и на Бриджит Кимброу? А освен това ако заложниците не останат живи, Бриджит Кимброу ще бъде единствената наследница на Клейтън Кимброу.

Той рязко се изправи.

Изгледите не бяха лоши. Отдавна търсеше такъв шанс. Ако за целта Гуен Кимброу, която не познава, трябваше да умре, какво значение имаше това?

Той обърна глава настрани, защото беше усетил, че Бриджит Кимброу го наблюдава дебнешком. Знаеше, че е опасна. Може би щеше да се наложи и нея да отстрани от пътя си, когато постигне целта си.

Чък Мейсън доведе конете. Подаде на Бриджит Кимброу поводите на нейната кобила.

Метнаха се на седлата.

Чък Мейсън угаси огъня.

След това и той яхна коня си и заедно със Смайли Мак Кол и Бриджит Кимброу поеха към брега на Джила Ривър на запад. Смайли Мак Кол и Бриджит Кимброу мислеха за Ласитър. Той за един умрял Ласитър, а тя за един дяволски жив…