Джек Слейд
В бърлогата на звяра (15)

15.

Лицето на Ласитър беше одимено от барута. Горящите му очи се взираха към подножието на хълма, където хората на Джуд Донован се прегрупираха за последната атака.

До Ласитър се спотайваха Сидни Блад, Кено Бакет и Каскит Дешър. Джим Харууд лежеше два ярда по-нататък в пясъка. С него се свърши още при първото нападение на бандитите. Един куршум сложи край на младия му живот.

— Май желанието им вече се изчерпа — изграчи Сидни Блад, чийто тъмен костюм беше засипан с прах.

Ласитър кимна.

Те претърпяха доста загуби. Най-малко половин дузина бандити се клатушкаха ранени върху конете си и побягнаха.

При Джуд Донован бяха останали близнаците Ларкин и още трима други мъже. А те, изглежда, вече бяха изгубили желание да се бият.

Донован изкрещя, след това внезапно обърна коня си и се спусна към хълма. Ларкинови и другите двама мъже го последваха.

Ласитър здраво стисна зъби.

Над дулото на своя уинчестър той видя изкривеното от омраза лице на бандитския бос. Прицели се точно, но когато натисна спусъка, разбра, че не улучи.

Сидни Блад въздъхна шумно.

Сега Ласитър видя, че конят на Донован политна. В следващия миг той се строполи на земята и затисна под себе си главатаря на бандитите.

Бакет и Дешър стреляха с бясно темпо.

Ларкинови обърнаха конете и се спуснаха обратно по хълма. На другите двама също им беше дошло до гуша. Наведени ниско над шиите на конете си, те препускаха към прореза между скалите, където можеха да се прикрият от куршумите на мъжете горе на хълма.

Изведнъж стана тихо.

Ласитър, Блад, Бакет и Дешър гледаха надолу към Джуд Донован, който лежеше неподвижно под трупа на коня си.

Пръв се изправи Ласитър. Той се приближи към главатаря на бандитите с твърди крачки с готов за стрелба ремингтън в ръка.

Но Джуд Донован вече не представляваше опасност. При падането от коня си беше счупил врата.

Ласитър даде знак на другите. Бакет веднага скочи на седлото на своя сив кон и хвана трите останали без ездачи коне на бандитите. Сидни Блад и Каскит Дешър занесоха трупа на Джим Харууд в колата.

Бакет се приближи с конете.

— Трябваше да погребем момчето тук — изръмжа той. — Така ще можем да зарежем колата. На коне ще пристигнем един ден по-рано в Лордсбърг.

Каскит Дешър се ядоса.

— Без ковчега си не тръгвам оттук — изсъска той. Бакет сви рамене.

— Защо не легнеш в него и да си останеш завинаги вътре?

Изведнъж Дешър извади револвера, но Ласитър сложи ръка на рамото му.

— Запретни два коня в колата, Каскит — каза той. — Блад и аз ще се погрижим за мъртвите бандити.

Кено Бакет изръмжа нещо, обърна сивия си кон и се спусна надолу по хълма.

Сидни Блад погледна след него.

— С този ще имаш още ядове, Ласитър промърмори той.

Ласитър забеляза мишеловите към обяд. Те се виеха на няколко мили северно от тях на все по-тесни кръгове.

Ласитър мислеше за Орвил Мак Интайър и Гуен Кимброу. Дали бяха паднали с балона?

Той даде знак на Каскит Дешър да спре колата. Сидни Блад, който седеше свит до Дешър на капрата, трепна и изправи глава.

— Какво има? — попита той. Ласитър посочи на север.

Сега и другите видяха кръжащите мишелови.

Кено Бакет, който беше препуснал напред, дръпна юздите на коня си и се върна обратно. Ласитър разбра, че той отдавна е видял мишеловите.

— Сигурно е някакъв умрял дивеч — каза той грубо. Сидни Блад и Ласитър си размениха по един бегъл поглед.

После Блад взе юздите на впрегнатите в колата коне от ръцете на Каскит Дешър и подкара животните. Описа широка дъга и ги насочи на север.

Ласитър подкара Груло с леко цъкане на езика. Конят като че ли от само себе си се понесе в лек галоп. Той бързо се отдалечи от колата.

Няколко минути по-късно Кено Бакет го настигна. Широкото му лице беше зачервено от яд.

— По дяволите, Ласитър, ти май съвсем си откачил? — изпъшка той. — Какво всъщност искаш? Кимброу е мъртъв. Той плати откупа за дъщеря си, а ти я освободи. Никой няма да ти се разсърди, ако прибереш стоте хиляди долара.

Ласитър леко се усмихна.

Знаеше много добре какво гложде Кено Бакет. В торбите на седлото му имаше достатъчно пари, за да прекара остатъка от живота си без грижи, с вино, жени и песни. Пари, които повече никой нямаше да поиска от него, откакто Джуд Донован хвърли топа. Но той нямаше смелостта да обърне коня си назад и да тръгне сам през земите на апачите.

— Не те задържам, Кено. Вече съм ти го казвал.

— По дяволите, много добре знаеш какви са шансовете на човек, когато е сам!

— Защо не попиташ Блад или Каскит? Или се страхуваш, че и те ще поискат дял?

Кено Бакет ругаеше, но не каза нищо повече. Ядосан, той поизостана малко, така че Ласитър пръв стигна до сипея, над който кръжаха мишеловите.

Неговият Груло цвилеше пронизително.

Иззад скалите се показаха два оседлани коня и се загледаха в Ласитър.

Ласитър препусна към напълно опожарения кош на балона. По черните петна от пепел в пясъка и околните скали той разбра, че е изгорял и балонът.

Държеше ремингтъна в ръка.

На кого ли са конете?

Смяташе да се отправи към тях, когато забеляза, че до една скала нещо мърда.

— Орвил! — изкрещя той. Скочи от седлото и се спусна към Мак Интайър, който се беше свил в сянката на скалата.

Шотландецът изглеждаше зле. Ризата му беше напоена с кръв. Хлътнали дълбоко в кухините, очите му бяха помръкнали.

Ласитър коленичи до него и внимателно го привдигна.

— Какво се е случило, Орвил? — попита той. — Къде е Гуен Кимброу?

Мак Интайър не отрони нито дума. Ласитър внимателно му даде да пие. Едва тогава шотландецът беше в състояние да каже, как четирима конници са свалили балона със сачмени патрони.

— Двама от типовете убих, Ласитър! — изграчи той. — Но не можах да попреча на другите двама да вземат със себе си мис Кимброу. Чух как единият каза, че ще се позабавляват малко с нея, преди да я убият.

Ласитър се питаше кои ли биха могли да бъдат тези двамата? Значи все пак Бриджит Кимброу е имала пръст в убийството на мъжа си. Беше платила на убийците и след убийството на Клейтън Кимброу им е поставила задачата да се погрижат доведената й дъщеря да не се върне жива в Лордсбърг.

Ласитър видя, че Кено Бакет, който яздеше през сипея, се спря на два пъти. След това препусна към Ласитър и спря сивия си кон до него. Като погледна Мак Интайър, каза:

— Пречукал е двама бандити. Къде е момичето?

Ласитър не отговори.

— Домъкни мъртвите — каза той грубо — и ги погреби. Провери дали нямат долари в джобовете.

Бакет пак обърна коня си.

Колата с Блад, Дешър и мъртвия Джим Харууд се приближаваше. Ласитър се радваше, че е взел Каскит Дешър. Дешър се оправяше с раните от куршуми още по-добре, отколкото с оръжието. Ако съумееше да извади оловото от тялото на Мак Интайър, шотландецът може би щеше да има шанса да оживее.

Сидни Блад се осведоми накратко от Ласитър какво се беше случило, след това тръгна към конете на бандитите и се метна на седлото на сиво-жълтия кон. Без да се оглежда, препусна в западна посока.

Ласитър ругаеше.

Посъветва се набързо с Каскит Дешър и му каза, че трябва да дойде след тях с Мак Интайър и колата. После даде знак на Кено Бакет и препуснаха в галоп след Сидни Блад.