Питър Джеймс
Убийствено просто (27)

27

Ашли седеше с безизразна физиономия в старо, дълбоко кресло в малката всекидневна в къщата на майката на Майкъл и гледаше невиждащо през пелена от сълзи. Погледна без апетит недокоснатата чиния с бисквити на масичката, сетне очите й се насочиха към цветната снимка на полицата над имитиращата камина електрическа печка, на която дванайсетгодишният Майкъл беше на колело, и накрая се загледа през тюлените пердета навън, където отвъд шибаната от дъжда улица се простираха спортните площадки точно под брайтънския колодрум.

— Шивачката ще дойде в два — каза тя. — Какво според теб трябва да направя?

Отпи от кафето си и изтри очите си с хартиена кърпичка. Бобо, дребният бял ши-тцу с панделка на главата, погледна към Ашли и изскимтя умолително за бисквитка. В отговор тя погали меката козина по коремчето му.

Джил Харисън седеше на края на дивана срещу нея. Беше облечена в безформена бяла тениска, долнище на анцуг и евтини гуменки. Тънка лента от дим се извиваше от цигарата между пръстите й. Диамантеният й годежен пръстен, прекалено голям, за да е истински, проблясваше до тънка златна сватбена халка. На китката й висеше широка гривна.

Говореше дрезгаво с груб съсекски акцент и в гласа й се усещаше колко е напрегната.

— Той е добро момче. Никога не е изоставял никого през целия си живот — това казах на полицаите, които идваха при мен. Той не е такъв — Джил поклати глава и си дръпна силно от цигарата. — Обича шегите… — засмя се тя кисело. — Като малък беше истински кошмар с пърдящите възглавнички. Винаги стряскаше хората. Но не е такъв, Ашли, не би избягал.

— Знам.

— Нещо му се е случило. Момчетата са му направили нещо. Или той също е претърпял злополука. Не е избягал от теб. В неделя беше тук, пихме чай заедно. Казваше ми колко много те обича, колко е щастлив, благословен да е. Ти го направи толкова щастлив. Разказваше ми за къщата, която си намерила извън града и искате да купите, описваше ми плановете ви за нея — дръпна си отново от цигарата и се изкашля. — Той е изобретателно момче. Откакто баща му… — тя сви устни и Ашли разбра, че наистина й е трудно да говори за това. — Откакто баща му — казвал ли ти е за това?

Ашли кимна.

— Той зае неговото място. Не бих могла да се справя без Майкъл. Беше толкова силен. Истинска опора за мен и Карли — ще я харесаш. Изпрати й пари за билета от Австралия, за да може да е тук за сватбата, благословен да е. Трябва да пристигне всеки момент. Обади ми се от летището преди два часа.

Джил поклати глава отчаяно.

Ашли, облечена в широки кафяви джинси и небрежна бяла риза, й се усмихна в отговор.

— Запознах се с Карли точно преди да замине за Австралия — дойде в офиса.

— Тя е добро момиче.

— Щом е твоя дъщеря, не се съмнявам!

Госпожа Харисън се наведе напред и изгаси цигарата си.

— Ти знаеш, Ашли, през целия си живот Майкъл се е трудил много. Като дете разнасяше вестници, за да ни помага на нас с Карли, а после започна бизнеса с Марк. Никой никога не го оценява. Марк е добро момче, но…

— Но какво?

Джил поклати глава.

— Кажи ми!

— Познавам го от дете. Двамата с Майкъл бяха неразделни. Но Марк винаги му дишаше праха. Понякога си мисля, че малко му завижда.

— Мислех, че са добър отбор — отбеляза Ашли.

Джил извади пакет „Дънхил“ от чантата си, изтръска още една цигара и я пъхна в устата си.

— Винаги съм му казвала да внимава с Марк. Майкъл е толкова наивен, лесно се доверява на хората.

— Какво имаш предвид?

Джил извади евтина запалка от чантата си и запали цигарата.

— Ти имаш добро влияние над Майкъл. Ще се погрижиш той да е добре, нали?

Бобо отново започна да скимти за бисквита. Без да му обръща внимание, Ашли отвърна:

— Майкъл е силен. Той е добре, всичко е наред.

— Да, разбира се — тя хвърли бърз поглед към телефона на масата в ъгъла. — Той е добре. Ще се обади всеки момент. Горките момчета. Те бяха такава част от живота на Майкъл. Не мога да повярвам…

— Аз също.

— Не отменяй часа с шивачката, скъпа. Трябва да го направиш. Шоуто трябва да продължи. Майкъл ще се появи, нали вярваш в това?

След кратко колебание Ашли отговори:

— Разбира се, че вярвам.

— Да се чуем по-късно.

Ашли се изправи, приближи се до бъдещата си свекърва и я прегърна силно.

— Всичко ще бъде наред.

— Ти си най-хубавото нещо, което някога му се е случвало. Ти си чудесен човек, Ашли. Толкова се зарадвах, когато Майкъл ми каза, че… че… — тя се мъчеше да продължи, но емоциите задушаваха думите й. — Че вие… че вие двамата…

Ашли я целуна по челото.