Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stars Shine Down, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дафина Китанова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 80 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2008)
Издание:
Издателство „Хемус“, 1994
ISBN 954–428–067–7
Редактор Олга Шурбанова
Художник Тотко Кьосемарлиев
Художествен редактор Веселин Цаков
Технически редактор Веселин Сеизов
Коректор Уляна Петрова
Формат 16/60/90. Печатни коли 19
Печат: ЕАД „Образование и наука“
История
- — Добавяне
XVIII
Балната зала на „Уолдорф Астория“ бе претъпкана от покровители на „Карнеги Хол“. Лара се движеше сред тълпата, търсейки Филип. Припомняше си телефонния разговор преди няколко дни.
— Мис Камерън, обажда се Филип Адлър.
Изведнъж гърлото й пресъхна.
— Съжалявам, че нямах възможност да ви благодаря за дарението за фондацията по-рано. Току-що се върнах от Европа и научих това.
— За мен беше удоволствие — отвърна Лара. Трябваше да го накара да говори. — Всъщност… бих искала да науча нещо повече за фондацията. Може би бихме могли да се видим и да поговорим.
Настъпи пауза.
— В събота вечерта ще има благотворителна вечеря в „Уолдорф“. Бихме могли да се видим там. Свободна ли сте?
Лара бързо погледна графика си. Имаше уговорена вечеря с един банкер от Тексас. Бързо взе решение.
— Да. Ще се радвам да дойда.
— Чудесно. Ще оставя билет за вас на входа.
Сияеща, Лара затвори телефона.
Филип Адлър не се виждаше никъде. Лара се движеше през огромната бална зала, слушайки разговорите около себе си.
— … и водещият тенор казал: „Доктор Клемперър, остават ми още само две горни «до». Сега ли искате да ги чуете или на представлението довечера?“
— … о, признавам, че има добра палка. Неговата динамика и нюансиране на тона са отлични… но темпото! Темпото! Пощадете ме!…
— … ти си ненормален! Стравински е прекалено структурален. Неговата музика би могла да бъде написана и от робот. Той потиска чувствата си. Барток, от друга страна, им дава воля и ни залива с емоции…
— … просто не понасям свиренето й. Нейното изпълнение на Шопен е упражнение в изтезаващо рубато, насечени фрази и пурпурна ярост…
Това беше някакъв мистериозен език, който Лара не разбираше. В този миг видя Филип, заобиколен от свита обожателки. Лара започна да се промъква през тълпата. Привлекателна млада жена говореше:
— Когато свирехте сонатата в си бемол минор, имах чувството, че Рахманинов се усмихва. Тонът, звученето, изящното тълкуване… Великолепно!
— Благодаря ви — усмихна се Филип.
Матрона на средна възраст бе изпаднала в сантиментален възторг:
— Непрекъснато слушам вашия запис на „Hammerklavier“. Господи! Каква завладяваща жизненост! Мисля, че вие сте единственият пианист на този свят, който действително разбира сонатата на Бетховен…
Филип видя Лара.
— А! Извинете ме.
Той си проби път до нея и взе ръката й. Докосването му я възбуди.
— Здравейте. Радвам се, че дойдохте, мис Камерън.
— Благодаря — тя се огледа. — Доста внушително посещение.
Той кимна.
— Да. Предполагам, че сте почитателка на класическата музика?
Лара си спомни музиката, с която бе израсла — „Ани Лори“, „Вървейки през ръжта“, „Родните хълмове“…
— О, да. Баща ми ме възпитаваше с класическа музика.
— Искам още веднъж да ви благодаря за дарението. Наистина проявихте голяма щедрост.
— Вашата фондация ми се струва много интересна. Бих искала да узная нещо повече за нея. Ако…
— Филип, скъпи! Нямам думи! Великолепно!
Отново го наобиколиха.
Лара успя да каже:
— Ако сте свободен някоя вечер през другата седмица…
Филип поклати глава.
— Съжалявам, утре заминавам за Рим.
Лара изведнъж изпита чувство за загуба.
— О!
— Но след три седмици се връщам. Може би тогава бихме могли…
— Чудесно! — възкликна Лара.
— … да прекараме една вечер, разговаряйки за музика.
Лара се усмихна.
— Да. Ще го очаквам с нетърпение.
В този момент двама мъже на средна възраст ги прекъснаха. Единият беше вързал косата си на опашка, другият носеше само една обица.
— Филип! Трябва да ни помогнеш да разрешим спора си. Когато свириш Лист, кое според теб е по-важно — мощно пиано с характерен тембър или по-деликатно пиано, което дава възможност за колоритно нюансиране?
Лара нямаше представа за какво говорят. Впуснаха се в дискусия за неутралната звучност, за дългите тонове и прозрачността. Тя наблюдаваше въодушевения израз на Филип, докато той говореше, и мислеше: „Това е неговият свят. Трябва да намеря начин да вляза в него.“
На другата сутрин Лара пристигна в Манхатънското музикално училище. Обърна се към секретарката в приемната.
— Бих искала да говоря с някого от преподавателите по музика.
— С определен преподавател ли?
— Не.
— Един момент, моля — тя влезе в съседната стая.
След малко към Лара се приближи дребен мъж с прошарена коса.
— Добър ден. Аз съм Ленард Майърс. С какво мога да ви услужа?
— Интересувам се от класическа музика.
— А, искате да се запишете при нас. На какъв инструмент свирите?
— Не свиря на нищо. Искам да науча нещо повече за класическата музика.
— Опасявам се, че не сте попаднала където трябва. Това училище не е за начинаещи.
— Ще ви платя пет хиляди долара за уроци в продължение на две седмици.
Професор Майърс премига.
— Извинете, мис… не разбрах името ви.
— Камерън. Лара Камерън.
— Искате да ми платите пет хиляди долара, за да разговаряме две седмици за класическа музика? — той се затрудни с произнасянето на думите.
— Точно така. Можете да използвате парите за фонд „Стипендии“, ако искате.
Професор Майърс понижи глас.
— Не е нужно. Това ще бъде само между нас двамата.
— Чудесно.
— Кога… а… бихте искали да започнете?
— Сега.
— В момента имам час, но ако ми дадете пет минути…
Лара и професор Майърс седяха сами в класната стая.
— Да започнем отначало. Изобщо знаете ли нещо за класическата музика?
— Много малко.
— Разбирам. Е, има два начина за разбиране на класическата музика: интелектуално и емоционално — започна професорът. — Някой беше казал, че музиката разкрива на човека скритата му същност. Всички големи композитори са били в състояние да постигнат това.
Лара внимателно слушаше.
— Познавате ли някои композитори, мис Камерън?
— Не много — усмихна се тя.
Той се намръщи.
— Наистина не разбирам вашия интерес към…
— Искам да получа някои основни познания, за да мога да разговарям интелигентно с професионален музикант за класиците… Интересува ме главно музиката за пиано.
— Разбирам — Майърс се замисли за миг. — Ще ви кажа как ще започнем. Ще ви дам да изслушате някои компактдискове.
Лара го наблюдаваше, докато той отиде до една полица и взе няколко компактдиска.
— Ще започнем с тези. Искам внимателно да чуете алегрото в Моцартовия Концерт за пиано номер двадесет и едно в до мажор, Кьохел 467, и адажиото в Брамсовия клавирен Концерт номер едно, и модератото в Рахманиновия Концерт за пиано номер две в до минор, опус осемнадесет, и накрая романса в Първия клавирен Концерт от Шопен. Те са отбелязани.
— Добре.
— Чуйте ги и ако искате, елате след няколко дни…
— Ще дойда пак утре.
На другия ден Лара пристигна с половин дузина компактдискове с концерти и рецитали на Филип Адлър.
— А, прекрасно! — рече професор Майърс. — Маестро Адлър е най-добрият. Интересувате ли се от неговите изпълнения?
— Да.
— Маестрото има много записи на чудесни сонати.
— Сонати?
Той въздъхна:
— Знаете ли какво е соната?
— Боя се, че не.
— Сонатата е произведение, състоящо се обикновено от няколко части с определена основна музикална форма. Когато тази форма се използва като произведение за солов инструмент, например пиано или цигулка, произведението се нарича соната. Симфонията е соната за оркестър.
— Разбирам.
„Няма да е толкова трудно да го използвам при разговор.“
— Първоначално пианото се е наричало пианофорте. На италиански това означава „тихо-силно“…
Следващите няколко дни обсъждаха записи с изпълнения на Филип — Бетховен, Лист, Барток, Моцарт, Шопен. Лара слушаше, поглъщаше и запомняше.
— Той харесва Лист. Разкажете ми за него.
— Франц Лист бил гениално дете. Всички му се възхищавали. Бил изключителен. Бил галеник на аристокрацията и накрая се оплаквал, че се отнасяли с него като с жонгльор или като с дресирано куче…
— Разкажете ми за Бетховен.
— Труден Човек. Бил толкова нещастна личност, че по средата на големия си успех решил, че не харесва това, което е създал, и преминал към по-дълги и по-емоционални композиции като „Ероика“ и „Патетична“…
— Шопен?
— Шопен бил критикуван, че пише само музика за пиано, и критиците по негово време го наричали ограничен…
По-късно:
— Лист можел да свири Шопен по-добре от самия Шопен…
На другия ден:
— Има разлика между френски и американски пианист. Французите харесват чистотата и елегантността на тона. По традиция техническата им школовка се основава на jeu perle — съвършена перлена изравненост на артикулацията със сигурна китка…
Всеки ден те слушаха някой запис на Филип и го обсъждаха. В края на втората седмица професор Майърс рече:
— Трябва да призная, че съм поразен, мис Камерън. Вие наистина сте много усърдна ученичка. Може би трябва да се захванете с някакъв инструмент…
Лара се разсмя.
— Хайде да не се увличаме — тя му подаде един чек. — Заповядайте.
Нямаше търпение да дочака завръщането на Филип в Ню Йорк.