Реймънд Чандлър
Изстрели в „Сирано“ (10)

10

Слабичкият, уморен на вид хлапак в светлосинята сребриста униформа на „Каронделет“ вдигна ръка в бяла ръкавица пред затварящите се врати и каза:

— Циреите на Корки са по-добре, но още не е дошъл на работа, мистър Кармади. Старшият пиколо Тони също го няма тази сутрин. Доста леко я карат някои.

Кармади стоеше до Джийн Ейдриън в ъгъла на асансьора. Бяха сами.

— Ти така си мислиш — рече той.

Момчето почервеня. Кармади го потупа по рамото и го успокои:

— Не ми обръщай внимание, синко. Не мигнах цяла нощ покрай един болен приятел. Ето, купи си още една закуска.

— Боже мой, мистър Кармади, не исках да…

Вратите се отвориха на деветия и двамата поеха по коридора към номер 914. Кармади извади ключа, отвори, премести го отвътре и каза, като държеше вратата:

— Подремни и ще станеш като нова. Вземи манерката и му дръпни малко. Помага.

Момичето мина през вратата и подхвърли през рамо:

— Не искам алкохол. Влез за минутка. Трябва да ти кажа нещо.

Той влезе, затвори вратата и я последва. Ярък слънчев сноп минаваше по килима чак до канапето. Запали цигара и се загледа в него.

Джийн Ейдриън седна, свали шапката и разроши косата си. Помълча, сетне заговори бавно, предпазливо:

— Беше много мило от твоя страна да понесеш всички тези неприятности заради мен. Не ми е ясно защо се натискаше да го правиш.

— Бих могъл да изброя няколко причини — отвърна Кармади, — но те не опазиха Тарго от смъртта, а това донякъде бе моя грешка. Но от друга страна, не е така. Не съм го карал да извива врата на сенатор Кортуей.

Момичето рече:

— Имаш се за коравосърдечен, но всъщност си един голям мухльо, който смята, че трябва да загази заради първата уличница, попаднала в беда. Няма смисъл. Забрави Тарго, забрави и мен. Не си струваше да си губиш времето с никой от нас. Исках да ти кажа това, защото ще си отида, щом ми разрешат, и няма да те видя повече. Това е сбогуване.

Кармади кимна, загледан в слънчевото петно на килима. Момичето продължи:

— Малко трудно е да се обясни. Не търся съчувствие, когато казвам, че съм уличница. Търкалях се в твърде много хотелски стаи, събличах се в твърде много мръсни гримьорни, хранех се от дъжд на вятър и изрекох твърде много лъжи, за да бъда нещо друго. Ето защо не бих искала да имам нищо общо с теб, никога.

— Хубаво говориш. Продължавай — рече Кармади. Тя го погледна бързо, отвърна очи.

— Аз не съм Джани. Ти се досети. Но я познавах. Играехме сестри в евтин вариететен номер, тогава бяха на мода. Ада и Джийн Ейдриън. Съчинихме имената си от нейното. Номерът нямаше успех, постъпихме в пътуваща трупа, пак се провалихме. В Нови Орлеан. Тя не можа да понесе тежкия живот. Отрови се. Пазех снимките й, защото знаех миналото й. Като гледах този мършав студен човек и си мислех какво би могъл да направи за нея, намразих го. Тя наистина беше негово дете. Не мисли, че не е така. Пратих му дори писма, подписани с нейното име, молех го да й помогне, поне мъничко. Никакъв отговор. Намразих го дотам, че когато тя се отрови, исках да му сторя нещо. Щом събрах пари, дойдох тук.

Млъкна, преплете здраво пръстите на ръцете си, после ги дръпна яростно, сякаш искаше да я заболи. Продължи:

— Запознах се с Тарго чрез Сирано, а после и с Шенвеър. Той знаеше за снимките. Някога работел в бюро в Сан Франциско, на което било възложено да следи Ада. Останалото ти е известно.

Кармади каза:

— Много неща не знаеш за уличниците, гълъбче. Направила си нещо непозволено и те хванаха. Това е. Но тези пари нямаше да ти донесат нищо добро. Щяха да бъдат мръсни пари. Питай мен.

Тя вдигна глава, загледа го. Той пипна челюстта си, потръпна и продължи:

— Знам, защото такива са и моите пари. Баща ми ги е натрупал от нечестни договори за канализация и паваж, от хазартни концесии, от рушвети за на значения, дори от проституция. Трупал ги е по вся какъв мръсен начин за печелене на пари в градските афери. И когато направи състояние и не му оставаше нищо друго, освен да седи и да му се радва, умря и ми го остави. Това не ми донесе никакво удоволствие. Все се надявам да изпитам удоволствие, но не става. Защото съм негов син, негова кръв, от един дол дренки сме. По-лош съм от уличница, гълъбче. А съм човек, който живее от мръсни пари, без дори сам да краде.

Млъкна, тръсна пепел върху килима, оправи шапката на главата си.

— Помисли върху това и не бягай много далече, защото време у мен колкото щеш и няма да се получи. Ще бъде доста по-забавно да избягаме заедно.

Насочи се към вратата, спря да погледне слънцето върху килима, хвърли бърз поглед към нея и излезе.

Щом вратата се затвори, тя стана, отиде в спалнята и легна на леглото, както си беше с палтото. Втренчи се в тавана. След доста време се усмихна. Сънят я свари с усмивка на лице.