Робърт Б. Паркър
Изчезването на Рейчъл Уолъс (25)

25

— Искаш ли една бира? — попитах аз. — Останаха ми четири — там са, на задната седалка.

— Не пия, когато съм на работа — отвърна той. После взе две бутилки „Бекс“ от картона. — За Бога, що за бира е това? Дори не може да се отвори без отварачка като кутиите.

— Има отварачка в жабката — казах аз.

Белсън отвори двете бири, подаде ми едната и дръпна голяма глътка от другата.

— Какво измъкна от Минго?

— Мислех, че сте ме изолирали — казах аз.

— Познаваш Марти — отвърна ми Белсън, — лесно се пали, но и бързо му минава. Какво научи от Минго?

— Не сте ли разговаряли с него?

— Решихме, че ти ще можеш да разговаряш с него по-твърдо от нас. Бяхме прави. Но мислех, че ще ти създаде повече неприятности, отколкото се оказа в действителност.

— Аз го подмамих — рекох. — Това беше причината да започне така лошо.

— И все пак — каза Белсън, — той навремето беше страшно добър.

— Аз също — отвърнах.

— Знам това. Какво научи?

— Инглиш е организирал инцидента с колата на Линуей.

— Минго го е подготвил чрез братовчед си ли?

— Да.

— Братовчедът ли ти каза това?

— Да. Той и Коди са свършили работата. Минго им е дал доста долари, които е получил от Инглиш. Аз притиснах братовчеда Майкъл тази сутрин.

— Да, знам — каза Белсън.

— Какво, по дяволите, означава това — практическо обучение? Следваш ме навсякъде и наблюдаваш, така ли.

— Казах ти, че държахме под око Коди и Мълреди — отвърна Белсън. — Когато ти дойде, тогава решихме как да изпипаме подробностите. Казах им да те пуснат да действаш. Реших, че ще можеш да направиш повече от нас, защото няма защо да се притесняваш от обвинение за насилие срещу задържаните. Изпуснали са те, когато си излизал от „Сиърс“, но аз си помислих, че накрая ще дойдеш тук, затова и аз пристигнах. Дойдох в един и половина и оттогава седя в колата си в съседната пресечка. Научи ли нещо друго?

— Не, но Инглиш ми се издига в очите с всяка изминала минута. А вие проверихте ли онези, които хвърлиха тортата в Кембридж?

Белсън си допи бирата и отвори друга бутилка.

— Да — каза той, — няма нищо там. Само две плодови торти от десницата. Никога не са били в затвора, доколкото ни е известно, нямат връзка с Инглиш, с Минго Мълреди, с комитета за бдителност или с някой друг. Отишли са там просто така.

— Добре, а какво ще ми кажеш за Джули Уелс? Разговаря ли вече с нея?

Белсън сложи бутилката с бира между коленете си докато извади една наполовина изпушена пура от джоба на ризата си, запали я и запуши. После извади пурата от устата си, отпи от бирата, върна пурата обратно в устата си и каза като фъфлеше, защото тя му пречеше:

— Не можем да я намерим. Не изглежда да се е преместила или нещо подобно, но когато отидем там, нея я няма в апартамента й. В известен смисъл я издирваме.

— Добре. Мислите ли, че в известен смисъл ще можете да я намерите скоро?

— Ако знаехме някои неща по-рано, приятелю, беше по-вероятно да я държим под око.

— Знаеш ли нещо друго за Минго? Изглежда, че го познаваш отпреди.

— O, да, стария Минго. Има доста обемисто досие при нас. Навремето работеше за Джо Броз. Беше бодигард в едно заведение, занимаваше се със залагания на борба и даване на заеми с безбожни лихви. Арестуван е за нанасяне на побой, за въоръжен грабеж, задържан е и по подозрение в убийство, но са го пуснали, когато се оказало, че не може да се намери свидетел, който да проговори. Инглиш е наел на работа истински сладур да вози старата.

— А твоите хора ще продължават да държат Инглиш под наблюдение, нали? — попитах аз.

— Под наблюдение ли? Господи, ти пак си гледал „Полицайката“ по телевизията. Под наблюдение, а? Господи!

— Добре де, ще ви е под око, нали?

— Да. Ще гледаме да държим някого около него. Знаеш, че нямаме много хора.

— А той има пари и може би познава двама градски съветници и един сенатор.

— Може би. Случва се. Ти познаваш Марти. Познаваш и мен. Но също знаеш как става, когато ни натиснат отгоре. Трябва или да се подчиним, или да си търсим друга работа, нали разбираш?

— Вече има ли натиск?

Белсън поклати отрицателно глава:

— Не, още не — той си допи бирата.

— А ченгетата от Белмонт?

— Казаха, че ще ни помогнат.

— Изпрати ли някого в апартамента на Джули Уелс?

— Да. Също така редовно проверяваме в агенцията за модели. И там я няма.

— Искаш ли да те закарам до твоята кола?

Той кимна, а аз завих по съседната пряка и го оставих на улицата зад къщата на Минго.

— Ако попаднеш на нещо, обади ни се — каза Белсън като излизаше.

— Да, добре — отвърнах аз.

— Благодаря за бирата — каза той и затвори вратата на колата, а аз потеглих.

Карах повече от час и половина в снега и по време на почти безлюдния този ден час-пик, докато се прибрах в апартамента си. Сюзън беше там.

— Следобед в Бостънския университет имаше семинар за развитието на подрастващите, а когато излязох, времето беше много лошо, за да карам чак до нас. Оставих си колата на паркинга и дойдох пеша — обясни тя.

— Изпусна златна възможност — казах аз.

— Каква?

— Да си съблечеш дрехите, да сипеш мартини за двамата и да ме изненадаш на вратата.

— Помислих за това — каза Сюзън, — но ти не обичаш мартини.

— Ох — въздъхнах аз.

— Затова пък запалих огън в камината — каза тя. — Можем да седнем пред нея и да пийнем по нещо.

— Или да направим нещо друго — отвърнах аз, вдигнах я и я прегърнах.

Тя поклати глава:

— Днес цял ден говорих за теб.

— Къде, на семинара за развитието на подрастващите ли?

Тя кимна и ми се усмихна с типичната си усмивка на паднал ангел.

— Имаш всичките симптоми — отбеляза тя.

Оставих я на земята и отидох в кухнята.

— Да видим какво имаме за ядене — казах аз. — Може би стрит рог от носорог или малко испанска муха?

— Ти забъркай нещо, по дяволите — отвърна тя. — Аз ще взема една гореща вана. А може би ще си изплакна и чорапогащника в твоя умивалник.

— Мъжката работа никога не свършва — казах аз.

Надникнах в хладилника. На долния рафт имаше бира „Молсън“ със златен етикет. Ако снегът ни затрупаше, поне имах подръка основната си храна. В отделението за зеленчуци имаше малко пресни листа босилек и връзка магданоз, който бях купил в „Куинси маркет“. Беше малко поувехнал, но още ставаше за поднасяне. Отворих си една бира. Чувах как водата тече в банята.

— За теб, момиче — казах аз високо.

Тя ме чу и ми извика:

— Защо не ми направиш един коктейл, синеоки красавецо? Ще го изпия като изляза. Само след десет минути.

— Добре.

Във фризера имаше нарязани броколи в торбичка от половин кило и аз ги извадих. Взех една голяма синя тенджера и сипах в нея четири литра вода, както и една малка тенджера за готвене на пара, в която сипах около една чаена чаша вода. Докато водата завираше, сложих в тигана две скилидки чесън заедно с шепа магданоз, шепа босилек, щипка сол, малко олио и шепа обелени шам-фъстъци и добре разбърках всичко. Сюзън ми беше подарила този специален тиган за рождения ден и аз непрекъснато го използвах. Мислех, че е доста глупава вещ, но тя се радваше, че ми подарява такова нещо и аз никога не бих й го казал. Когато водата завря добре, похлупих и двете тенджери. Можех да чуя как Сюзън се плиска във ваната. Вратата беше открехната и аз отидох до банята и си мушнах вътре главата. Тя лежеше по гръб, косата й беше вдигната, а голото й тяло блестеше във водата.

— Не е лошо — рекох аз, — за мадама на твоята възраст.

— Знаех, че ще надничаш — каза тя. — воайорството е типичен етап от развитието на подрастващите.

— Всъщност не е лошо за жена на всякаква възраст — казах аз.

— Върви веднага да ми направиш коктейла — нареди ми тя. — Излизам след малко.

— С джин или с водка? — попитах.

— С джин — отговори ми едносрично.

— Грубиянка!

Върнах се в кухнята и смесих в една кана пет части джин с една част лимонов сок, разбърках добре и го изсипах в чаша с две бучки лед. Щом свърших Сюзън влезе в кухнята. Носеше копринения халат, който ми беше подарила миналата Коледа, и който аз никога не слагах, но тя го обличаше, когато оставаше при мен. Беше тъмночервен с черни кантове и черен колан. Когато го пробвах, приличах с него на Брус Лий. На нея не й стоеше така.

Тя седна на едно столче в кухнята и отпи от джина си. Косата й беше вдигната, не беше гримирана, а лицето й блестеше. Изглеждаше на петнайсет години, ако не се смятат следите от възрастта и характера й около очите и устата. Те прибавяха още години.

Аз си взех още една бира и отново сложих двете тенджери да врат. В голямата изсипах половин кило спагети. В малката сложих замразените броколи. Нагласих часовника на печката да звъни след девет минути.

— Ще вечеряме ли пред камината? — попитах.

— Разбира се.

— Добре — казах аз. — Остави пиенето и хвани единия край на масата.

Ние я преместихме пред камината, донесохме два стола и наредихме приборите докато се сварят спагетите и се задушат броколите. Часовникът на печката иззвъня. Отидох в кухнята, изцедих водата от броколите и опитах спагетите. Трябваше им още една минута. Докато се варяха още веднъж разбърках подправките с мазнината в тигана. После отново опитах спагетите. Бяха готови. Изцедих и тях от водата, върнах ги пак в тенджерата и ги разбърках с олиото с подправките и броколите. Донесох на масата тенджерата със спагетите, сирийския хляб, който ми беше останал от обеда и една бутилка вино. После дръпнах стола на Сюзън да седне. Сложих още една цепеница в камината и сипах малко вино в чашата й. Тя отпи от него замислено, а после ми кимна. Напълних и нейната и моята чаша.

— Може би мадам ще ми разреши да се присъединя към нея? — попитах аз.

— Може би — отвърна тя. И аз отпих от виното.

— А може би по-късно бихме могли да се чукаме — каза тя.

Засмях се насред глътката вино, задавих се и останах без дъх, като разплисках виното върху ризата си.

— А може би не — добави тя.

— Не флиртувай с мен, когато пия — казах аз, щом отново успях да си поема дъх. — По-късно мога да те взема насила.

— Леле Боже!

Сипах й в чинията спагети и броколи, сложих и на себе си. Снегът навън продължаваше да вали равномерно. В стаята светеше само една лампа, по-голямата част от светлината идваше от огъня в камината, където горяха цепеници от ябълково дърво и миришеше приятно. Тлеещите въглени и равномерният нисък пламък на огъня обагряха стаята в бледорозово. Ние мълчахме. Пламъкът леко изсъска, изкарвайки последните капки смола от дървата. Тялото вече не ме болеше както преди. Спагетите бяха чудесни. Виното беше студено. А като гледах Сюзън, изпитвах болка в гърлото. Ако намерех и Рейчъл Уолъс, щях да повярвам в Бога.