Сан Антонио
История на Франция (7)

Документално четиво
Училищният бележник на малкия Берюдберг и някои последствия от него

Берюдберг-баща беше обхванат от изключителна ярост срещу най-малкия си син Каролус — десетгодишен хлапак, по-бузест и от задника на която и да е тъкачка на килими, червенокос и с вечно опулени от любопитство и удивление очи.

Та господин Берюдберг, иначе бъчвар по професия, сега размахваше бележника му и гневно крещеше:

— Заплес нещастен! Да получиш нула по смятане!^[1] И то от самия император! Правиш ни за резил!

Каролус плахо се опита да се защити:

— Ами беше трудно… Ти знаеш ли колко правят четири по две?

Неподготвен за този въпрос, Берюдберг-баща млъкна и се замисли. След малко, не намирайки достатъчно категоричен отговор, реши да замаже деликатната ситуация, като зашлеви силна плесница на хлапака.

— Ще те науча аз, мизернико, да взимаш баща си за мезе! И запомни добре следното: ако и следващата седмица донесеш подобни оценки, ще те спукам от бой!

Каролус се отдалечи, подсмърчайки. Тогава до господин Берюдберг с угрижено чело се приближи съпругата му.

— Мисля, че си прекалено строг с това дете — укори го тя. — Не ти стига, че преби брат му за това, че се е представил незадоволително по карловингознание… Ако искаш моето мнение, започва да ми писва от цялата тази школска истерия. Навремето, преди да бъде въведено задължителното образование, деца и родители живееха в разбирателство. Но откакто Големия Карл дойде на власт и реши, че всички трябва да бъдат образовани, започнаха кавгите в семействата. Аман от грандоманщините му!

Тъй като за пореден път Берюдберг-баща се оказа без аргументи, той не намери друг изход, освен да нашамароса и половинката си, та да я научи поне да пази за себе си своите политически възгледи.

Пет дни след гореразказания инцидент малкият Каролус, сврян зад един храст, плачеше горчиво. Недалеч оттам сестра му Амалберга флиртуваше до една купа сено с Ебендерберг — калфата на баща й. Казано между другото, Ебендерберг се беше специализирал в запушването на дупките и процепите на бъчвите, на което си занимание се стремеше да придаде универсален размах, прилагайки го навсякъде, където имаше наличие на някакви дупки. А пък Амалберга беше красиво шестнайсетгодишно момиче, чиято пазва беше издута съвсем не от велосипедна помпа. И тъй като много обичаше братчето си, сега се заинтересува от причината за покрусата му.

Подсмърчайки, Каролус й обясни, че не само изминалата учебна седмица е била катастрофална за него, но и че резултатите от текущата такава съвсем нямало да бъдат по-добри. Притиснат от учителя да каже колко са пет по едно, той имал злощастната идея да отговори „шест“ при богатия избор от толкова много други възможности. Освен това в упражнението си по латински беше напълно пренебрегнал падежите, като при това бе написал Нотто вместо Ното. Накъсо, както казваше навремето Пипин Къси, близкото бъдеще на Каролус се очертаваше наситено с телесни наказания. Още повече, че императорът се беше заканил да напише в бележника му специална забележка на вниманието на родителите му.

Благодушната Амалберга се замисли за малко, после се зае да успокоява тревогата на братчето си с думите:

— Слушай сега, вчера срещнах императора, който се беше запътил към параклиса. Той ми се усмихна и ме погали по брадичката. Тази привечер, когато пак тръгне натам, ще го пресрещна и ще го помоля да прояви снизходителност към теб.

Каролус спря да плаче и скочи на врата на тъй всеразбиращата си и изобретателна сестра.

Малко преди свечеряване Карл Велики крачеше без особен ентусиазъм към параклиса. Бидейки човек на действието, той не обичаше особено молитвите и богослуженията, тъй като ги считаше за чиста загуба на време, а и не беше убеден, че и самият Господ-Бог ги цени кой знае колко. Но беше длъжен да дава пример на поданиците си, като им сочи пътя към спасението. Пък и добрите му отношения с Папата, който го беше короновал за император на Запада, го задължаваха да проявява поне външно благочестие.

Когато доближи входа на параклиса, видя стоящото наблизо русокосо и закръглено момиче, което го гледаше с предизвикателна прямота. На мига не пропусна да забележи вече набъбващата зад фасадната невинност на девицата чувственост, търсеща отдушник. Спомни си и това, че вече я бе виждал тъдява.

— Как се казваш, мило дете? — попита императорът на Запада и някои негови околности.

— Амалберга — отвърна тя с розовеещи бузи.

— Хубаво име — одобрително каза Карл Велики и протегна завоевателната си ръка към пазвата на притежателката на въпросното хубаво име. Но не успя да пъхне длан вътре, тъй като Амалберга внезапно падна на колене пред него, изричайки умолително:

— Имам едно прошение към вас, монсеньор!

— Говори! — отзова се Големия Карл с прегракващ глас, тъй като новата позиция на момата му предложи зашеметителен изглед към здравите й и щръкнали нагоре цицки.

— Става дума за братчето ми Каролус Берюдберг.

И тя със слова кратки, но ясни му изложи просбата си.

Без да отделя ни за миг поглед от полуразголените й млади съкровености, Императорът машинално изрече:

— Една добра бележка трябва да се заслужи по един или друг начин. И ако твоят брат не е способен да я завоюва, то ти можеш да направиш това вместо него. Ела с мен!

Той се огледа. На драго сърце би отвел момето в палата си, но там това можеше да предизвика ревността на официалната му съпруга, както и на наложниците му. Пустият в момента параклис бе доста подходящо място за уталожване на плътските му страсти. Но когато поведе Амалберга натам, тя като съвестна християнка му напомни, че идеята не е добра, тъй като рискували да изпаднат едновременно в грехопаденията прелюбодеяние и блудство, а това не трябвало да става пред прекия взор на Господа-Бога.

Въпреки че никога не беше успял да вникне в смисъла на въпросните грехове, великият мъж бе принуден да се съгласи с Амалберга и я отведе в близкия гъсталак, където стана в известен смисъл първопроходец, лишавайки от тази възможност калфата Ебендерберг, който обаче малко по-късно стана все пак второпроходец.

И от този ден насетне малкият Каролус Берюдберг като по чудо стана пълен отличник.