Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’histoire de France, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 22 гласа)

Информация

Корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Корекция и SFB-форматиране
NomaD (2008)
Сканиране, разпознаване и корекция
Magna Aura (2008)

Издание:

Сан Антонио. История на Франция

Френска. Първо издание

ИК „Колибри“, 2007

Превод и адаптация: Теодор Михайлов

Художник на корицата: Виктор Паунов

ISBN: 978-954-529-545-4

История

  1. — Добавяне

Документално четиво
Дяволиите на непрокопсаника Берюроа

Г-жа д’Арк замислено затвори вратника на кошарата и се загледа подир отдалечаващата се своя щерка. Подкарала послушното стадо пред себе си, тя с лека стъпка го насочваше към пасбищата. С хурка под мишницата си, изглеждаше точно това, което си и бе: една мила и хрисима момичка.

— Видиш ми се угрижена, жено — каза г-н д’Арк, който се зададе, тикайки една количка.

— Това дете ме тревожи — отвърна тя.

Главата на семейство д’Арк пусна дръжките на количката.

— Мислиш, че е нещо нефелава? Наистина напоследък ми се вижда бледичка.

— По-точно здравето на главата й. Чини ми се, че от известно време й мърда чивията.

— И защо ти се чини тъй?

— Ами казва, че докато наглежда овцете, чувала гласове.

— Във всеки случай напоследък хич не си дава зор да пази овцете. Вчера още едно агне го хвана липсата. Ако нещата продължават така, ще трябва да помислим дали да продължаваме да я пращаме да ги пасе.

Г-н д’Арк плю в мазолестите си длани и наново хвана дръжките на количката, готвейки се да продължи работата си, но жена му го спря.

— И знаеш ли какво й хортували тези гласове?

Какво да й хортуват, след като ги няма? Те са само в куфелницата й. Ясно е, че изкуква. — Ще трябва да й даваме да пие отвара от кукуряк.

— Жана твърди, че това са гласовете на свети Михаил, на света Маргарита и на света Катерина. Те й нареждали да спаси Франция и да отведе месир дофина в Реймс, за да бъде помазан! Видиш ли, мъжо, докъде са стигнали нещата? Наш’та Жанетка, дето не може да почисти торта от обора или кошарата, да тръгнела на война срещу ингилизките душмани!

Г-н д’Арк избухна в чистосърдечен смях пред подобна твърде забавна перспектива. Но веднага след това лицето му възвърна сериозния си вид и той заяви:

— Ще трябва да видя по-отблизо за какво иде реч. Ако светците хортуват на дъщеря ми, длъжен съм да проверя що по-точно й каканижат. Баща съм й все пак!

И оставяйки и количката, и жена си, се запъти към пасбището, като се прокрадваше край храстите.

Ергенеещият се пройдоха Амедей Берюроа беше шестнайсетгодишен глумливец с лукав поглед и необуздан стремеж към вършене на проклетии. Родителите му бяха непоправими пияници (така или иначе никой не се бе и опитвал да ги поправи) и Амедей от мъничък си се бе отгледал сам, добивайки трайни навици в паладжосването и просията. И понеже през последните гладни години възможностите във втората дейност бяха станали повече от ограничени, той беше наблегнал на първата. Често го виждаха в компанията на моми, напуснали правия път, за да го ударят през просото, да се прокрадва край фермите, дебнейки ровещите тук-таме кокошки. Ако и неведнъж да бе отнесъл сериозни удари било с тояги, било с вили, все пак беше успял да извие врата на множество кокошки, а и не един петел от селото бе погинал от ръката му с наченката на едно последно и жално изкукуригване, замряло тутакси в гърлото му.

И тази сутрин, скрит зад един глогов храст в компанията на две безпътнички, Фантина и Ланлерка, въпросният хаймана чакаше пристигането на благочестивата и благонравна Жана д’Арк и най-вече това на стадото й. Самата Жана не го интересуваше, защото той ненавиждаше девиците, но затова пък имаше изявена слабост към крехкото агнешко, изпечено на импровизиран огън сред природата.

— Задава се! — прошепна той.

Двете разпътни моми с него се снишиха към земята и замряха. Г-ца Д’Арк навлезе в пасбището и докато овчиците заприпкаха из свежата трева, тя приседна и започна кротко да преде.

— Да действаме! — прошепна пак Берюроа и направи знак на Ланлерка — длъгнеста безнравственица с чорлава коса и парцалива рокля.

Тя разпери длани край устата си и начена да зове с томителен и жален глас:

— Жана…Жана…

Младата овчарка трепна, побледня и се разтрепери. Дишането й се учести, погледът й се съсредоточи и самата тя падна на колене.

— Ние сме Божи пратеници… — с все така плачевен глас изрече Ланлерка.

Жана се прекръсти.

— Името ми е света Катерина — продължи малката никаквица. — Жана, ти трябва да спасиш Франция…

Чувствайки, че ще прихне да се смее, тя направи знак на Фантина — рижа проклетийка с луничаво лице — да поеме щафетата. Последната на свой ред занарежда:

— Иди да освободиш от обсада Орлеан, Жана! Аз, света Маргарита, ти го заповядвам от името на Господа-Бога! Изгони безчестните и небогоугодни английски врази и върни Франция на нашия преблаг сир дофина Шарл…

Бъдещата светица стисна челюсти. Видът й излъчваше пълно отчуждение от околния свят.

Берюроа посочи на двете момичета едно агънце, което се мотаеше на няколко метра от тях. Двете дяволици го разбраха и запълзяха към него, а момчето продължи операцията:

— Ало, ало! — извести то с тръбен глас. — Тук е архангел Михаил.

Жана д’Арк сбра длани, затвори очи и склони надолу хубавата си руса главица.

— Трябва да спасиш Франция, Жана. Освободи Орлеан и после отведи дофина в Реймс, за да бъде помазан и коронясай там…

Докато той изричаше този призив към девицата, двете му другарки заловиха агнето, чието блеене на уплах дори и не достигна до ушите на споходената от божествено осенение Жана.

И тогава този магически театър бе прекъснат от Д’Арк-баща, който със сопа в ръка се спусна върху апашите, които панически се разпръснаха кой накъдето види.

След като ги гони известно време, размахвайки сопата, бащата на Жана, задъхан, се върна при нея. Тя все още беше на колене в състояние на унес.

— Малка идиотка! Ще приключиш ли най-после с това театро?

Девицата — бъдеща Дева — излезе от вцепенението си стреснато като медиум от транс и погледна с празен поглед причинителя на земното си съществование.

— Татко, светците пак дойдоха да ми говорят!

— Стига си дрънкала глупости, клетнице! Не разбираш ли, че си се чалнала и че гълъби пърхат в камбанарията ти! Следващия път ще въздам почитта си към твоите светци, като забия вила в задниците им!

Но младото момиче не удостои с никакво внимание сквернословията и ругатните на баща си. Сините очи на девойката излъчваха мрачна решителност.

— Трябва да отида да освободя Орлеан, татко. Това ми бе наредено и от свети Михаил, и от света Маргарита, и от света Катерина! Подир туй ще трябва да заведа многообичния ни дофин в Реймс, за да бъде помазан там!

— Боже мой, тя твърдо е повярвала на всичко това! — изстена Жак д’Арк. — Тези пройдохи са те повредили! Та нали голтаците Берюроа, Фантина и Ланлерка те баламосваха, а да отмъкнат поредното агне! Нали аз с очите си и с ушите си видях и чух всичко!

Жана тръсна глава.

— Привидностите са лъжливи, татко. Ще замина за Вокульор при сеньор Бодрикур, за да го поставя в течение на всичко.

— И ще те запрат като еретичка! — изстена Жак д’Арк. — Или ще сметнат, че си чувала не небесни, а демонски гласове, и ще те изкарат вещица!

И клетият баща я върна вкъщи, където я заключи в стаята й. После приседна, изтри потно чело и промълви жално:

— Какво ли сторих на Господ, че ме дари с такава дъщеря? Ако е трябвало въобще да гори някакъв огън в нея, то дори бих предпочел да беше не в главата й, а по-долу!

 

Откъс от „Жана д’Арк. От люлката до кладата“

от хроникьора виконт Дьо Сен Сеир