Таньо Танев
Као (24)

Мисия в Тиати

До Тиати всичко мина благополучно. За щастие пратеника им в Лодар бе в столицата, така че имаха преводач.

Те донесоха новината, че Поса е завладяна от Садик. Представителя на Тиати няколко пъти ходи до местния ръководител осъзнавайки колко е нарастнала цената им в започващата война.

След дълги увъртания в края на седмицата заяви чрез преводача:

— Тиати ще участва, но в замяна искаме остров Итониа за наша база.

— Не можете да искате остров Итониа, защото той принадлежеше на цар Самадан. После го превзех аз, цар Као. Острова е наш.

— Острова не е ваш, защото не го контролирате. В момента е база на грабители, от които ние загубихме много кораби и искаме острова като компенсация и за бъдещи загуби във война която не ни засяга.

— Ние ще овладеем Итониа. — Каза као уверено. — Можете да имате база и складове, но под наш контрол.

— Ние можем да си издействаме складове и в Полдиниа без усилия. Това не ни задоволява. Искаме да населим Итониа и да не плащаме мито.

— На Итониа няма да плащате мито. — съгласи се Као. — Итониа обаче ще се контролира от моя войска. Докато сме приятели ще бъде така.

— И до кога ще сме приятели? — попита представителя. — Когато Садик вече не е заплаха за вас, ще бъдем ли пак приятели?

— Когато Садик вече не е заплаха за нас, аз, цар Као, цар Адик от Самад или цар Гофар можем винаги да завладеем отново Итониа когато си поискаме. Вие сте далеч и не можете да опазите Итониа дълго. Ако се споразумеем вие да използвате Итониа като база, а аз да контролирам Итониа, всеки получава каквото иска.

— Ти ще приемеш ли петстотин човека, които да работят в базата. Не желаем да ползваме твои майстори и твоя охрана и роби в складовете за товарене и разтоварване, защото иначе ще ни излезе златно. Искаме там да са наши майстори и с наша охрана.

— Да, ще приема петстотин човека, които да обслужват вашата база, но при условие, че няма да са роби.

— Как така няма да са роби? Кой тогава ще товари и разтоварва корабите. Няма смисъл това което казваш.

— Хората които работят в базата ви, могат и да са свободни.

— Кой свободен ще товари кораби? Това е нелепо.

Као не бе очаквал такъв проблем. Те бяха робовладелско общество, а той не можеше да има роби в царството си. Беше се заклел и нямаше да го допусне.

— При мен няма роби, кой товари корабите ми. Плащам и ми ги товарят.

— Ако вземем да плащаме на робите за всичко, няма да печелим. — отстояваше позицията си представителя. Дори попита преводача, дали наистина в Лодар свободни са товарили кораб. Когато преводача потвърди се учуди още повече. Разговорите обаче запънаха.

— Можете да ми продадете тези роби — каза Као. — Аз ще ги убедя да ви товарят корабите.

— Да, ти ще ни ги платиш веднъж, а ние ще плащаме на тебе за всяко товарене. Не става.

— Това не е най-големия проблем. Ако се наложи, моите хора ще товарят корабите ви.

— Как ще ги накараш да товарят кораби, нали са свободни? — недоумяваше представителя на Тиати.

— Продайте ми тези толкова важни товарачи на половин цена и аз ще ги накарам да ви товарят корабите на половин цена. Искам ги със семействата им. Така става ли?

— Защо ще плащаш и за жени и деца, които не вършат работа? — попита недоверчиво представителя.

— Приеми, че съм глупав. Сега ги купувам. Когато пристигнат в Итониа, ще ги освободя и ще ви товарят и ремонтират на половин цена. Става ли?

— Хитрец си ти! — засмя се представителя на Тиати — Те само си мислят, че са свободни. Залъгваш ги. Докато са на Итониа, няма къде да ходят и пак са ти роби. Голям хитрец си ти. Така става. Сега плащаш половин цена и после те товарят и ремонтират на половин цена. Понеже не получаваме остров Итониа, Тиати не участва във войната. Изпращаме само десет кораба с петстотин бойци да прочистят Итониа от разбойника и петстотин роби. После се връщат и остават постоянно само петдесет души за охрана.

— Така е добре. Приемам. Ние също ще атакуваме с десет кораба и петстотин бойци.

— Кажете кога?

— Сега е пълнолуние. Не следващото пълнолуние, чак по-следващото пълнолуние. Нашите кораби ще са там.

— Нашите също ще са там.

Преговорите приключиха. Корабите бяха пълни и бе време за връщане.

Когато Као се върна, Поо бе вече в Лодар. Гофар не искаше съюз с Адик, заради граничната си война с Тамрин. Адик бе побеснял при новината, че Као е цар. От Лодар не са получили нито един кораб, както се бяха договорили. Адик се чувстваше сам и изоставен срещу армията на Садик по границите си.

Трите кораба бяха ходили два пъти и бяха докарали още триста човека. Сега ги чакаха до ден два да се върнат пак с още бежанци.

Върна се и кервана от Усана. приятеля му Самон не бил в Усана и го чакали да се върне от плаване седмица. Преговори за коалиция срещу Садик имало, но без резултат. Усана заявила, ще може сама да разгони селяните на Садик, когато с Радак си изтощят силите. Обещали ако си променят позицията, да изпратят посланик в Лодар.

Подготвиха флота за нападение срещу Итониа. Поо ги поведе в уговореното време. Бойци, бежанци от Поса и местни, които искаха да се върнат със семействата си също бяха на корабите.

Когато Поо се върна с пълна победа триумфа беше голям.

При разискването след гощавката по случая обаче се оказа, че Тиати е изпратил седем кораба с роби и двеста войника. Единственото, което Поо успял да направи е след битката цялата флота да дефилира в пристанището на Самад като подкрепа за Адик. На излизане от Самад имала намерение да отиде и в Полдиниа, за да демонстрира силата на съюза пред Гофар, обаче се натъкнали на петте кораба на Самадур, пет на Садик и два на Миман. Потопили пред Самад единия от корабите на Миман. Тиати заловил един кораб на Садик, а останалите побягнали. Тиати и Поо минали покрай Полдиниа и се разделили. Тиатитите били много горди със заловения кораб и бързали да го покажат в Тиати.

Као бе много щастлив. Тиати беше вече във войната. Садик нямаше да забрави това. Поо му донесе и искане на Адик цар. „Синът му Бовдар да ожени за дъщеря му Лора, като знак на съюза между двамата.“ Као знаеше че е така между царете, но никога не мислеше, че това може да се отнася и за неговата дъщеря. Бовдар не беше лошо момче и бе трети син на Адик. За сега щеше да протака.

Поо остави за накрая изненадата. Бе довел Зак и Мата с децата им от Самад. Као имаше нужда от приятели. Никой от рода му или племето му не пожела да дойде в Лодар и Поо издири Зак.

Дълго мисли кой да бъде управител на Итониа. Поо заслужаваше, но така му трябваше тук. Реши боилите да бъдат по ред управители на Итониа за по година. Пръв изпрати там Сисил и лично отиде да освободи робите.

Когато пристигна в Итониа и Представи управителя Сисил се зае да освобождава робите. Те не можеха да повярват. Бяха се чудили защо ги товарят като добитък заедно със семействата им на корабите и къде ги карат. Као отбра някои занаятчии и ги закара в Лодар.

Когато се върна в Лодар не можеше да се нарадва на Зак. Тогава пристигна кораб от Тиати и стовари стария му познайник за посланик. последва мигновен протест, че као си е позволил да закара част от робите на Лодара.

— Аз съм си ги платил. Мой са. — отговори Као безцеремонно. — Вие също не изпълнихте обещанията си нито за брой кораби, нито за брой бойци. Между другото вашите роби са свободни, ако някой иска, може да си тръгне веднага.

Посланика не отговори нищо. Постоя още и каза:

— Не е зле един от синовете ти да е в Тиати. Така мирът ще е по сигурен и сме му намерили принцеса за чудо и приказ от третата жена на царя. Това е голяма чест и не бива да я отхвърляш. Мога веднага да го заведа в Тиати.

— Вие луди ли сте? Та това са десет годишни деца. Синът ми Лохим няма да ходи никъде.

— Имаш и други синове, а ние много принцеси.

— Ще обмисля предложението. — каза Као. — Не отказвам, но ще говорим когато децата поотраснат.

— Нямаш толкова време. Ти сега си цар.

Као изпадаше в ужас да съобщи на Пеа идеите на околните царе.

Не след дълго в залива цъфна и кораб от Усана. Зарадва се на Самон, специално назначен за капитан на кораба до Лодар и въобще не се учуди когато и те му поискаха едно дете, като знак на приятелство. Приятелството на Усана обаче не бе за пренебрегване дори на цената на едно дете. Сега трябваше да чака и кораб от Радак с искане на още едно дете за заложник. Ако знаеше, че ще става цар, щеше да има няколко жени като Поо и десетина деца. Сега обаче се надяваше даизкара една спокойна зима. Каквото имаше да става, щеше да е на пролет.

Както и очакваше пристигна боен кораб от Радак с един принц и една принцеса и без никакви искания. Радак още не беше нападнат, но и те знаеха. че е въпрос на време. Бяха чули за битките му със Самадур и Садик. Оказа се единствения им възможен съюзник.

Као толкова се надяваше, че Лодара скрита и тук ще живее в мир и спокойствие, а се оказа като на пазар, където всички идваха и си отиваха когато си поискат.

Пристигна и катамарана на Поо, ремонтиран в Самад. Мурал му съобщаваше, че Гофар е решил да помогне на Адик за прогонването на Садик от Поса напролет, но в замяна за помощта си поискал Итониа и Адик се бе съгласил. Това вече беше много. Незабавно искаше да изпрати Поо при Гофар, но се отказа. Нямаше смисъл. Итониа не беше на Адик и бе все едно какво и на кого е обещал. Сигурно щяха да скрепят договора с някаква сватба между принцове и принцеси.