Таньо Танев
Као (16)

Изгнание

След седмица вятъра го отвя до Итония. За щастие кораба на Самадур го нямаше. Вятъра бе почти стихнал и корабчето леко се клатушкаше покрай брега на стотина крачки. Увисналите платна едва дърпаха напред. Зад скалите се показа село. Као нямаше представа къде се намира, но когато изнесоха на брега един старец на стол веднага разбра. Стареца говореше тихо а един младеж се провикваше.

— Кой си ти пътнико и защо не спреш?

— Само минавам от тук.

— „Поздрави стареца.“ — юнакът предаваше думите на царя. — „Наблизо не виждам, ама надалеч виждам. Познавам те.“ — помълча малко — „Виж ти кой е дошъл да навести стареца? Стратега Као! Ло прави велики подаръци!“

— „Као, Као неблагодарен народ са царете“ — провикна се отново юнака. — „Боговете те пратиха при мен като козар и аз не те оцених да те направя стотник, затова ти се върна и мен направи козар! Сега Тамрин не ти е благодарен за това, че му пълниш хазната!“

— Бързо научаваш новините, царю Самадан. — отвърна Као.

— Върнеш ли се в Самад Тамрин ще те хване! — провикна се отново юнака.

— Няма да се върна! — отговори Као. Значи Самадан не знае, че е избягал от Тамрин, а Тамрин е бил решил предварително да го хване. Као поне така си помисли.

— „Пратил си ми загубения кораб. Благодаря ти!“ — провикна се отново юнака.

Као наистина каза на капитана в Радак, че Самадан е избягал на Итония и не се знае дали е жив.

Кораба вече подминаваше селото, когато юнака се провикна отново:

— „Трима мои внука Тамрин държи като заложници. Който и да ми докараш, ще получиш злато колкото тежи внука ми. За двете ми внучки по толкова сребро ще ти дам. Умен си, Као, ти вземи наградата.“

— Чух те царю, ако мога ще го направя, защото много бойци и войници са живи, поради твоята мъдрост. — отговори му Као докато скалите го скриваха от погледа му.