Фриц Риман
Основни форми на страх (22) (Една дълбинно-психологическа студия)

Хистеричният човек и агресията

Специфичната форма на агресия, която детето усвоява във възрастта от четвъртата до шестата година, е съперничеството и конкуриранетр. В тази фаза, както при всяка нова стъпка на развитие, се запазват и по-ранните форми на агресия. Сега става дума за полово специфичната агресия в нейните основни форми на домогване и завладяване, или, казано по-общо — битката за всичко, което подпомага утвърждаването на собствената значимост и битката срещу всичко, което изглежда да я заплашва. Следователно тук агресията се изразява най-вече в надпреварата с другите, в желанието да се докажеш; тя се поставя в служба на стремежа за валидизиране.

За разлика от вече описаната агресия на натрапливия човек, тази на хистеричния е гъвкава, спонтанна, нехаеща и често необмислена, затова пък не толкова продължителна и злопаметна. Тя обхваща всички степени на импулсивни прояви, стигайки до произвол, тя е по-скоро личностно, отколкото обективно отнесена.

Колкото по-силни са хистеричните черти, толкова повече агресията се използва в името на стремежа за валидизиране; нейни екстремни форми са възторжените апотеози на самия себе си, преминаващи в безпочвено самохвалство, както и невероятната чувствителност спрямо нарцистични накърнявания. На дневен ред излизат изхвърлячеството и ненаситната страст за валидизиране; човек иска винаги да застава на преден план, да свири първа цигулка; всеки друг от същия пол е потенциален съперник, чието засенчване увеличава собствения блясък.

Често срещано сред хистеричните хора е „импониращото поведение“; те непременно искат да направят впечатление, да бъдат в центъра на вниманието това желание за импониране може да достигне толкова по-висока степен, колкото по-голяма несигурност се крие зад него, колкото по-голяма е диспропорцията между привидност и битие, между желан-Аз и реален-Аз. Поради липсата на самокритика и самоконтрол, тук агресията носи нещо прекалено импулсивно; човек лесно се оставя да бъде завладян от нея и отива твърде надалеч, както изобщо прекаляването е свойствено за тези хора. Характерна за тях е и тенденцията към обобщаване; при агресиите по отношение на партньора всички мъже са мърльовци, всички жени са глупачки и т.н.

Хистеричната агресия често наподобява архаичния внезапен щурм; но докато при шизоидния той е израз на екзистенциалната застрашеност на неговото съществуване, тук той се използва повече за драматизиране, за впечатляване на другия. В своите изблици на агресия хистерикът е изненадващият победител; той обича да действа изневиделица, защото това сякаш му обещава по-голям успех, отколкото планираната стратегия. За него нападението е най-добрата защита. Наред с това хистеричната агресия би могла да бъде характеризирана и като „нелогична“. Един пример:

На обективно справедливата и спокойно поднесена критика от страна на мъжа й заради някакво недоглеждане, жената изпада в диви афекти, без изобщо да обръща внимание на същественото, и от своя страна го засипва с порой от упреци, които нямат нищо общо с проблема и се отнасят към съвсем странични неща. Следователно тя просто обръща тоягата (ситуацията) и загърбва реалността посредством „бягството напред“.

Това може да се обясни с лесно наранимо, лабилно самочувствие на хистеричните хора, което ги кара да реагират толкова болезнено и на най-незначителната критика и нападки; заради недостатъчната им идентичност със себе си то се крепи върху тясна основа и затова е лесно за разплащане; дори и най-лекото накърняване на любовта към себе си може да предизвика интензивни чувства на омраза, в които ясно личи страха от биването-недостоен-за-любов.

Една особена форма на хистерична агресия е интригата. И тук можем да открием семейния й произход: в нея човек несъзнавано повтаря ситуацията, в която като дете се е намирал между родителите (и евентуално братята и сестрите), в която е трябвало да лавира между тях, защото е бил използван от единия родител срещу другия или срещу някой от братята и сестрите, и така е бил превърнат в обект на неразрешими семейни проблеми, в обект, на чийто гръб са били изживявани конфликтите в брака. Това води до възникване на интриги, омаловажаване на другия чак до сриване на авторитета и унищожаването му, отявлено отмъстително поведение. Ако към това се прибави и омразата между половете, отмъстителността може да достигне екстремни форми. Хистеричната агресия обича „сцените“, в които човек все повече се разпалва, прилагайки своите актьорско-изпълнителски умения, открито насочени към „публиката“. Пламенното негодувание, патетичните жестове и страстните обвинения са типични хистерични прояви на агресия, които често замират, ако вече няма публика.

Един пример за омразата към мъжете и отмъстителното поведение на жена със силно изразени хистерични черти: Заради претенцията й за съобразяване с нейните слаби нерви и крехко здраве, съпругът й можел да пуши — дори и през зимата — само на балкона на жилището, тъй като тя не понасяла дима. Когато гледал футболен мач по телевизията, тя му се присмивала пред децата заради този примитивизъм, както и изобщо подценявала всичко, в което не можела да вземе участие, защото не проявявала интерес или била по-слаба от него. Той имал по-добро образование от нея; книгите, които й препоръчвал, тя намирала за скучни, тъй като не ги разбирала или изобщо не полагала усилие да ги разбере. Неговите сексуални желания надхвърляли нейните представи, и тя все намирала оправдания, за да се измъкне от тях. Така тя обезценявала неговите качества във всяко отношение и по този начин, без да съзнава това, тя си отмъщавала на него за разочарованията от своя баща, който предпочитал по-интелигентната й сестра.

И един пример за интригантство:

След много време един от пациентите ми сподели, че едновременно с лечението при мен бил започнал психотерапевтично лечение и при друг колега. Той искал да изпробва кой от двама ни е по-добър, кои методи повече му допадат. При мен се изказваше негативно за моя колега и неговия начин на работа, при него правел същото с мене, без нито един от нас да предполага, че той едновременно ходи и при двама ни; защото той описваше на всеки от нас лечението при другия като проведено отдавна. Така той ни разиграваше един срещу друг, както някога родителите му са го използвали един срещу друг. По този начин той си отмъщаваше за злоупотребата, която родителите някога са извършили спрямо него, като всеки зад гърба на партньора се опитвал да го спечели за себе си и да го настрои срещу другия. Той повтаряше това отмъщение, за да извлече, както тогава, облаги за себе си, да се възползва от нас двама ни, както преди от родителите; но в същото време, точно както някога, той не беше искрен с никой от нас и по този начин бойкотираше терапевтичната ситуация.