Дамян Дамянов
Листа, объркани от вятър

… Та все не смогвам, все не свъртам

от него да ги подредя.

Току сколасам — и нахълта

Той с цялата си свобода.

С ръце — невидимо-космати.

С усти — раззинати отвред.

— Листа ли? Ей ти ги листата!

Подред ли, казваш? Ей ти ред!

А аз току-що съм се блъскал

Между несвързаните тях

Да сложа все пак малка връзка,

Да видя ред… И го видях…

И пощади ти моя стил!

И пощади ти мойта мисъл!

Аз толкоз дни съм ги редил…

— Все пак…

— Какво „все пак“! — отвръща дръзко. —

Разбираш ли бе, идиот,

Защо ти е в листата връзка,

Щом липсва тя във цял живот?

Я взри се, взри се малко само

Наоколо си — де е тя?

Каква ти връзка? Връзка няма

Изобщо нищичко в света.

Живот, смърт — всичко си протича

Със ред, без ред, отпред, отзад.

Светът, виж — толкоз хаотичен,

И все пак, виж го — екстра свят…

… Та все не смогвам… И листата

хвърчат, хвърчат си… На въртоп.

Листа, объркани от вятър.

Като самия ми живот.