Дамян Дамянов
От днес нататък

До днеска любовта ни беше тиха —

спокойна като лятната река

и като зима без свирепи вихри,

и като пролет, будна под снега.

И се въртяха пролети и зими.

Търкаляха се бавно нощ и ден.

А аз дори забравях, че те има,

защото беше винаги край мен.

Защото като сянка неотлъчна

ме следваше във лош и хубав час.

Чак днес разбирам колко било мъчно

без сянката си да живея аз.

От днес нататък като клон прекършен

аз ще те чакам сам насред света.

За всички любовта с раздяла свършва.

За мен и теб с раздяла почва тя.