Николай Лилиев
Тежат ми венчалните думи…

ТЕЖАТ МИ венчалните думи,

венчалният пръстен тежи,

из пусти, помръкнали друми

звучат ми вековни лъжи:

 

— Бъди му послушна робиня

и жертва безволна бъди,

над твоята земна пустиня

ще блеснат алмазни звезди!

 

— Бъди му ти вярна невеста

за много слънца и луни,

пред твоята орис злочеста

глава непреклонна склони!

 

— Бъди му ти отдих и радост

в неволи и черни беди,

със своята грейнала младост

към светли страни го води!

 

Напусто, слова, ме зовете:

измамният час наближи,

напусто са жалби, навети,

венчалният пръстен тежи.