Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Мирослава Фъндъкова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Сънувах — как вървях във своя сън.

(Не падах аз и не летях), как крачех

през своя сън — внезапен и подобен

на някакъв огромен нощен град —

например — Лисабон… аз бях свободен,

и в тялото си бях — и в тоя въздух

с привкус на тропик — близък океан,

и в залез — по-величествен от айсберг.

Крайбрежен булевард… Да — в Лисабон!

Град, в който аз не съм бил в моя странен

живот на сън в Истанбул — сън в Бургас…

на сън — в самия сън тук в град Созопол…

…Тринайсти февруари… Нощ.

Тук в малък бар —

(бивш дом на мой приятел) стар приятел —

подарък от самия Бог… Стоеше Той

на стола си срещу ми — автентичен

като създаден в тоя миг — аз се усмихнах,

аз не сънувах. Буден бях — усещах,

че се докосвам до това прекрасно,

спасително, неизразимо нещо, което

съществува над живота и над съня —

единственото нещо, по-точно

истинската майка на нещата —

родилния й вик — дъга от болка

и тържество… Тук в тоя нощен бар

аз бях щастлив, бях буден, бях Достоен

за Лисабон…

Край
Читателите на „Сън в Лисабон“ са прочели и: