Николай Лилиев
Към родината

Заглъхнал в безответната вселена,

плачът ти продължава да трепти.

Кому се молиш, майко вдъхновена,

сред ужаса на свойте самоти?

 

Кому предаваш тая скръб велика

на своята безтрепетна душа,

и аз ли пръв, отгатнал й езика,

съзнавам, че пред тебе днес греша.

 

Безцветен син на обезверен жребий,

с надежди мене ли облъхваш ти?

В гърди ми бий едно сърце по тебе,

безсилно твойта скръб да освести.

 

И възроден, аз може би последен

поднасям своя чист и беден дар:

едно сърце, което слагам бледен

пред твоя свят и непознат олтар.