Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Murder on the Links, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 99 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Агата Кристи. Убийство на игрището за голф

 

Английска, първо издание

Литературна група IV

Преводач: Аглика Маркова, 1980 г.

Редактор Йордан Костурков

Художник Веселин Христов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Найден Русинов

Коректори Тотка Вълевска, Елена Куртева

 

07 9536622661 5637–31–80

Дадена за набор на 2. VI. 1980 г. Излязла от печат на 30. IX. 1980 г. Издателски № 1637. Формат 70/100/32. Печатни коли 14,25. Издателски коли 9,23. У.И.К. 9,30. Цена 1,08 лева

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. The Murder on the Links

First published 1923 by John Lane, the Bodley Head Ltd;

This edition published 1960 by Pan Books Ltd.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство на игрището за голф от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство на игрището за голф
The Murder on the Links
АвторАгата Кристи
Първо издание1923 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаТайният противник
СледващаПоаро разследва

Убийство на игрището за голф е третата книга на Агата Кристи, и втората с участието на Еркюл Поаро.

Съдържание

Романът започва със запознанството на капитан Артър Хейстингс с млада дама, която се представя като Пепеляшка, във влака за Кале. На следващия ден Хейстингс закусва с Еркюл Поаро в апартамента на детектива в Лондон, когато Поаро получава писмо: "За Бога, елате!" пише мосю Пол Рено. Поаро и Хейстингс се отправят директно към дома на Пол Рено, вила Женевиев, в северната част на Франция. Близо до вилата забелязват момиче с „уплашен поглед“. Един полицай им съобщава, че е бил убит същата сутрин.

Пол Рено и съпругата му били нападнати в стаята им в 2 часа след полунощ от двама мъже. Мадам Рено била завързана, а съпругът ѝ – отведен. Мъжете влезли през отворената входна врата. Тялото на Рено било открито, намушкано в гърба, в току-що изкопан гроб в началото на близкото игрище за голф. Рено бил изпратил сина си Джак по работа в Южна Америка; дал на шофьора си почивен ден, секретарят му, Габриел Стоунър, останал в Англия; в къщата имало три прислужнички.

Една от прислужничките съобщава, че съседката мадам Дьоброй посетила Пол Рено, след като мадам Рено се била оттеглила в стаята си. Мадам Дьоброй е майка на Марта, момичето с „уплашения поглед“. Друга прислужничка съобщава, че предния ден дошла непозната жена, за която Рено настоял да напусне веднага. Открити са улики като счупен часовник, дълга оловна тръба, любовно писмо подписано Белла, част от чек с името Дювийн, и оръжието на убийството – кама. Дърво в градината давало възможност човек да проникне в къщата през един от горните прозорци; Поаро смята наличието на отпечатъци от стъпки в лехата близо до дървото за най-важните улики. След като разказва своята версия вдовицата отива да разпознае тялото, след което припада при гледката на мъртвия си съпруг.

Поаро разследва отделно от френската полиция. Мосю Жиро е настроен откровено враждебно към детектива. Мосю Оте, от своя страна, споделя с Поаро ключова информация. Рено е променил завещанието си две седмици преди това, оставяйки почти всичко на съпругата си и нищо на сина си. Последните седмици мадам Дьоброй е внесла 2000 франка по банковата си сметка. Тя отрича преположението, че са били любовници. Марта разпитва Поаро дали имат заподорзрян. Поаро разпознава лицето на майка ѝ от снимките по стар случай. Неочаквано, Хейстингс среща младата дама, представила му се за Пепеляшка, на игрището за голф. Тя го моли да ѝ покаже вълнуващото местопрестъпление, след което неочаквано изчезва така като се е появила, взимайки със себе си оръжието на престъплението.

Стоунър се завръща, и предполага, че е по-вероятно изнудване отколкото любовна афера, тъй като миналото на Рено преди кариерата му в Южна Америка е мистерия. Джак Рено се завръща в къщи, признава за спора с баща си заради жената за която иска да се ожени (става въпрос за Марта), но настоява, че не е запознат с промяната на завещанието на баща му.

Поаро води разследване в Париж. Докато го няма, е открито друго тяло със забита в сърцето кама. Никой не разпознава добре облечения мъж, който съдейки по ръцете му може да е скитник. Оказва се, че мъжът е умрял преди Пол Рено. След като се завръща от Париж, Поаро и докторът изследват новото тяло. Мъжът е починал вследствие на епилептичен удар и е бил намушкан след смъртта му. Убийството на Рено е сходно с известен случай 22 години по-рано. Младата мадам Беролди е изправена пред съда за убийството на съпруга си. Двама маскирани мъже проникнали в къщата им за да го убият. Младият любовник на мадам Беролди, Жорж Коно, изпраща писмо до полицията, в което признава, че той е убиецът; нямало е никакви маскирани мъже, той е пробол съпруга след което е избягал. Признал си, защото разбрал, че мадам Беролди планирала да се ожени за друг мъж веднага след като овдовее. Нейното сърцераздирателно изпълнение в съда убедило журито в невинността ѝ. Тя и малката ѝ дъщеря напуснали Париж. Жиро заключва, че Джак е убил баща си и го арестува. Поаро вижда две слаби места в теорията на Жиро: Джак не печели нищо от убийството на баща си освен ако тялото не е намерено веднага; и наличието на оловната тръба близо до трупа остава необяснено.

Поаро стига до извода, че Пол Рено е Жорж Коно. Той отлетял от Франция за Канада, сдобивайки се с жена и син, след което направил състояние в Южна Америка. Когато семейството се установява във Франция, за огромно нещастие съседка им е мадам Беролди, която го изнудва. Още по-лошо, синът му се влюбва в нейната дъщеря. Когато скитникът умира в двора на дома му, Рено повтаря историята от преди години, но с една промяна. Той ще инсценира собствената си смърт за да избегне изнудването. Той изпраща надалеч тези, които биха могли да го разпознаят и подготвя сцената на отвличането. Тялото на скитника, обезобразено с тръбата ще бъде изгорено и Рено ще напусне страната с късния влак. Планът се провалил, тъй като някой друг го пробол преди да извади тялото на скитника. Затова мадам Рено, след като ѝ показали мъртвото тяло, била искрено шокирана да открие, че все пак това наистина е съпругът ѝ.

Джак е освободен от затвора, след като Бела Дювийн признава, че е извършила убийството. След това се оказва, че това не е вярно: двамата с Джак пристигат едновременно на престъплението и всеки си мисли, че другият е виновникът. Поаро си дава мсетка, че единственият с мотив е Марта Дьоброй. Тя дочува разговор между съпузите Рено за плана им, и така пробожда Пол Рено на игрището за голф, след като той е изкопал гроба си. Поаро моли мадам Рено да обезнаследи Джак, за да нареди нещата така, че мадам Рено да остане сама в къщата и даде възможност на Марта да я нападне. Марта се опитва да убие мадам Рено, която е спасена от Пепеляшка. Пепеляшка всъщност се оказва сестрата близначка на Бела. Дулси (Пепеляшка) и Хейстинг се събират, а в следващите книги става ясно, че са се оженили и живеят в ранчо в Аржентина.

Действащи лица

  • Еркюл Поаро – белгийски детектив
  • Артър Хейстингс – приятел на Поаро, разказващ историята

Вила Женевиев:

  • Пол Рено – бивш Жорж Коно
  • Елоиз Рено – съпругата му
  • Джак Рено – техен син
  • Франсоа, Леони, Денис – прислужнички
  • Аугуст – градинар
  • Габриел Стоунът – секретар на Пол Рено

Вила Маргьорит:

  • Мадам Дьоброй – бившата мадам Жак Беролди
  • Марта Дьоброй – дъщеря ѝ

Парижка полиция:

  • Люсиен Бекс – комисар
  • Мосю Оте – следовател
  • доктор Дюран – местен лекар
  • Мосю Жиро – полицай

Други:

  • Бела Дювийн – годеница на Джак Рено и акробатка
  • Дюлси Дювийн – сестра на Бела, позната на Хейстингс като Пепеляшка

Телевизия

Книгата е адаптирана за малкия екран през 1996 г. като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с Дейвид Сушей в главната роля. Филмът има доста съществени отклонения от книгата:

  • В книгата Поаро получава писмо от Пол Рено, докато във филма Поаро и Хейстингс са на почивка в хотел, притежаван от Пол Рено, именно там двамата се срещат.
  • Убийството на Пол Рено става само 10 години (а не 20 както е в книгата) след случая Беролди, вследствие на което Джак Рено е заварен син, със силен мотив да убие Пол.
  • Във филма случаят Беролди е представен в самото начало.
  • Във филма Джак Рено участва в състезание по колоездене.
  • Във филма Жиро и Поаро се хващат на бас, кой ще реши пръв случая. Жиро залага прословутата си лула, с която не се разделя, а Поаро – своите мустаци. Накрая Жиро дава лулата си на Поаро, който му я връща казвайки, че няма да я приеме, така Жиро ще се сеща всеки път когато я погледне за белгийския детектив.
  • Във филма не е включен образа на Дюлси, а Бела е певица в хотела. Последната сцена на филма показва целувка между Бела и Хейстингс.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Murder on the Links в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ГЛАВА XXV
НЕОЧАКВАНА РАЗВРЪЗКА

На другата сутрин присъствахме на разпита на Джак Рено. Малко време беше минало, но аз бях поразен от промяната, станала с младия затворник. Бузите му бяха хлътнали, под очите му имаше тъмни кръгове, той изглеждаше разстроен и объркан, като човек, който няколко нощи напразно се е опитвал да заспи. Нищо не прочетохме на лицето му, когато се изправихме пред него.

— Рено — започна следователят, — отричате ли, че сте бил в Мерлинвил през нощта на престъплението?

Джак не отговори веднага, след това каза колебливо, така колебливо, че ни дожаля:

— Казах… казах ви, че бях в Шербург.

Следователят рязко се извърна.

— Въведете свидетелите от гарата.

Две-три минути по-късно вратата се отвори и влезе мъжът, в когото познах портиера на гарата в Мерлинвил.

— Бяхте ли на работа през нощта на 7-и юни?

— Да, мосю.

— И видяхте как пристига влакът в 11:40?

— Да, мосю.

— Погледнете затворника. Можете ли да потвърдите, че той е един от пътниците, слезли от този влак на гарата?

— Да, мосю.

— Няма ли възможност да сте сгрешил?

— Не, мосю. Добре познавам мосю Джак Рено.

— Да не грешите в датата?

— Не, мосю. Защото чухме за убийството на следващата сутрин, 8-и юни.

И друг железничар въведоха, и той потвърди показанията на първия. Следователят погледна Джак Рено.

— Тези хора ви идентифицираха без колебание. Какво имате да ни кажете?

Джак сви рамене.

— Нищо.

— Рено — продължи следователят. — Познавате ли това?

Той извади нещо от чекмеджето на бюрото до себе си и го показа на затворника. Потреперих, защото познах камичката от самолетна стомана.

— Моля! — викна метр Гросие, адвокатът на Джак. — Настоявам да говоря с клиента си, преди той да отговори на този въпрос.

Но Джак Рено никак не държеше сметка за чувствата на горкия Гросие. Той му махна с ръка да замълчи и отговори тихо:

— Разбира се, че я познавам. Това е подаръкът, който дадох на майка си като сувенир от войната.

— Знаете ли дали няма някъде втора такава камичка?

Отново се намеси метр Гросие и отново Джак не му даде да се доизкаже.

— Доколкото знам, не. Аз сам измислих модела.

Дори следователят зяпна от наглия отговор. Наистина изглеждаше, че Джак предизвиква съдбата. Аз, разбира се, съзнавах, че той беше задължен да крие истината, че в случая съществува втора камичка, заради Бела. Ако съществуваше само едно оръжие, никой нямаше да заподозре девойката, която притежаваше втората кама. Той храбро прикриваше жената, която някога бе обичал — но на каква цена за самия себе си! Започнах да осъзнавам колко огромна е задачата, с която с лека ръка бях натоварил Поаро. Ако истината не се разкрие, Джак Рено няма да бъде спасен!

Мосю Оте заговори отново, доста хапливо:

— Мадам Рено ни каза, че тая кама е била на собствената й тоалетна масичка през нощта на престъплението. Но мадам Рено е майка! Без съмнение, това ще ви учуди, Рено, но смятам за напълно вероятно мадам Рено да е сбъркала и — може би по невнимание — вие да сте взел камата със себе си в Париж. Сигурно ще ме опровергаете…

Видях как младежът стисна юмруци. На челото му избиха капки пот, като че ли да прекъсне с дрезгав глас мосю Оте му струваше огромно усилие:

— Няма да ви опровергая. Възможно е.

Бяхме като зашеметени. Метр Гросие скочи да протестира:

— Моят клиент изживя нервен стрес. Искам да се отбележи, че аз не го смятам отговорен за думите му.

Следователят гневно му заповяда да мълчи. За момент самият той като че се поусъмни. Джак Рено преиграваше. Следователят се наведе и изпитателно се взря в лицето му.

— Разбирате ли напълно, Рено, че вашите отговори не ми дават никаква друга възможност, освен да ви изправя пред съд?

Бледото лице на Джак почервеня. Той не отмести поглед.

— Мосю Оте, кълна се, че не съм убил баща си.

Но следователят бе престанал да се колебае.

Той се изсмя късо и неприятно.

— Без съмнение, без съмнение — те са все невинни, нашите затворници. Но собствените ви думи ви осъждат. Не можете да се защитите, нямате алиби, само едно голо уверение, което не би заблудило и дете! Вие сте убил баща си, Рено — жестоко и страхливо убийство, заради парите, които сте вярвал, че ще получите. А майка ви ви прикрива. Без съмнение, като се има предвид, че тя действа като майка, съдът ще бъде по-снизходителен към нея, но няма да бъде снизходителен към вас. И правилно! Вашето престъпление е ужасно — Бог и хората се отвращават от него!

Мосю Оте тук бе прекъснат — за голямо свое раздразнение. Някой силно блъсна вратата.

— Господин съдия, господин съдия — заекна прислужникът, — тук е една госпожа, която казва… която казва…

— Кой казва, какво? — изгърмя в справедливо възмущение следователят. — Тук ред няма ли! Забранявам… абсолютно забранявам.

Но една крехка фигурка отстрани заекващия полицай. Цяла в черно, с дълъг воал, закриващ лицето й, една жена влезе в стаята.

Сърцето ми подскочи. Значи, тя бе дошла! Напразни бяха всички мои усилия. Но не можах да не се възхитя на храбростта, с която бе направила тази крачка, без да трепне.

Тя отметна воала си — и аз замръзнах. Защото, макар да приличаше на нея като две капки вода, това не беше Пепеляшка! От друга страна, сега, когато я видях без русата перука, която бе носила на сцената, аз познах девойката от фотографията, намерена в стаята на Джак Рено.

— Вие ли сте съдия-следователят мосю Оте? — запита тя.

— Да, но забранявам…

— Името ми е Бела Дювин. Искам да се предам като виновна в убийството на мистър Рено.