Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Murder on the Links, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 99 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Агата Кристи. Убийство на игрището за голф

 

Английска, първо издание

Литературна група IV

Преводач: Аглика Маркова, 1980 г.

Редактор Йордан Костурков

Художник Веселин Христов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Найден Русинов

Коректори Тотка Вълевска, Елена Куртева

 

07 9536622661 5637–31–80

Дадена за набор на 2. VI. 1980 г. Излязла от печат на 30. IX. 1980 г. Издателски № 1637. Формат 70/100/32. Печатни коли 14,25. Издателски коли 9,23. У.И.К. 9,30. Цена 1,08 лева

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. The Murder on the Links

First published 1923 by John Lane, the Bodley Head Ltd;

This edition published 1960 by Pan Books Ltd.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство на игрището за голф от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство на игрището за голф
The Murder on the Links
АвторАгата Кристи
Първо издание1923 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаТайният противник
СледващаПоаро разследва

Убийство на игрището за голф е третата книга на Агата Кристи, и втората с участието на Еркюл Поаро.

Съдържание

Романът започва със запознанството на капитан Артър Хейстингс с млада дама, която се представя като Пепеляшка, във влака за Кале. На следващия ден Хейстингс закусва с Еркюл Поаро в апартамента на детектива в Лондон, когато Поаро получава писмо: "За Бога, елате!" пише мосю Пол Рено. Поаро и Хейстингс се отправят директно към дома на Пол Рено, вила Женевиев, в северната част на Франция. Близо до вилата забелязват момиче с „уплашен поглед“. Един полицай им съобщава, че е бил убит същата сутрин.

Пол Рено и съпругата му били нападнати в стаята им в 2 часа след полунощ от двама мъже. Мадам Рено била завързана, а съпругът ѝ – отведен. Мъжете влезли през отворената входна врата. Тялото на Рено било открито, намушкано в гърба, в току-що изкопан гроб в началото на близкото игрище за голф. Рено бил изпратил сина си Джак по работа в Южна Америка; дал на шофьора си почивен ден, секретарят му, Габриел Стоунър, останал в Англия; в къщата имало три прислужнички.

Една от прислужничките съобщава, че съседката мадам Дьоброй посетила Пол Рено, след като мадам Рено се била оттеглила в стаята си. Мадам Дьоброй е майка на Марта, момичето с „уплашения поглед“. Друга прислужничка съобщава, че предния ден дошла непозната жена, за която Рено настоял да напусне веднага. Открити са улики като счупен часовник, дълга оловна тръба, любовно писмо подписано Белла, част от чек с името Дювийн, и оръжието на убийството – кама. Дърво в градината давало възможност човек да проникне в къщата през един от горните прозорци; Поаро смята наличието на отпечатъци от стъпки в лехата близо до дървото за най-важните улики. След като разказва своята версия вдовицата отива да разпознае тялото, след което припада при гледката на мъртвия си съпруг.

Поаро разследва отделно от френската полиция. Мосю Жиро е настроен откровено враждебно към детектива. Мосю Оте, от своя страна, споделя с Поаро ключова информация. Рено е променил завещанието си две седмици преди това, оставяйки почти всичко на съпругата си и нищо на сина си. Последните седмици мадам Дьоброй е внесла 2000 франка по банковата си сметка. Тя отрича преположението, че са били любовници. Марта разпитва Поаро дали имат заподорзрян. Поаро разпознава лицето на майка ѝ от снимките по стар случай. Неочаквано, Хейстингс среща младата дама, представила му се за Пепеляшка, на игрището за голф. Тя го моли да ѝ покаже вълнуващото местопрестъпление, след което неочаквано изчезва така като се е появила, взимайки със себе си оръжието на престъплението.

Стоунър се завръща, и предполага, че е по-вероятно изнудване отколкото любовна афера, тъй като миналото на Рено преди кариерата му в Южна Америка е мистерия. Джак Рено се завръща в къщи, признава за спора с баща си заради жената за която иска да се ожени (става въпрос за Марта), но настоява, че не е запознат с промяната на завещанието на баща му.

Поаро води разследване в Париж. Докато го няма, е открито друго тяло със забита в сърцето кама. Никой не разпознава добре облечения мъж, който съдейки по ръцете му може да е скитник. Оказва се, че мъжът е умрял преди Пол Рено. След като се завръща от Париж, Поаро и докторът изследват новото тяло. Мъжът е починал вследствие на епилептичен удар и е бил намушкан след смъртта му. Убийството на Рено е сходно с известен случай 22 години по-рано. Младата мадам Беролди е изправена пред съда за убийството на съпруга си. Двама маскирани мъже проникнали в къщата им за да го убият. Младият любовник на мадам Беролди, Жорж Коно, изпраща писмо до полицията, в което признава, че той е убиецът; нямало е никакви маскирани мъже, той е пробол съпруга след което е избягал. Признал си, защото разбрал, че мадам Беролди планирала да се ожени за друг мъж веднага след като овдовее. Нейното сърцераздирателно изпълнение в съда убедило журито в невинността ѝ. Тя и малката ѝ дъщеря напуснали Париж. Жиро заключва, че Джак е убил баща си и го арестува. Поаро вижда две слаби места в теорията на Жиро: Джак не печели нищо от убийството на баща си освен ако тялото не е намерено веднага; и наличието на оловната тръба близо до трупа остава необяснено.

Поаро стига до извода, че Пол Рено е Жорж Коно. Той отлетял от Франция за Канада, сдобивайки се с жена и син, след което направил състояние в Южна Америка. Когато семейството се установява във Франция, за огромно нещастие съседка им е мадам Беролди, която го изнудва. Още по-лошо, синът му се влюбва в нейната дъщеря. Когато скитникът умира в двора на дома му, Рено повтаря историята от преди години, но с една промяна. Той ще инсценира собствената си смърт за да избегне изнудването. Той изпраща надалеч тези, които биха могли да го разпознаят и подготвя сцената на отвличането. Тялото на скитника, обезобразено с тръбата ще бъде изгорено и Рено ще напусне страната с късния влак. Планът се провалил, тъй като някой друг го пробол преди да извади тялото на скитника. Затова мадам Рено, след като ѝ показали мъртвото тяло, била искрено шокирана да открие, че все пак това наистина е съпругът ѝ.

Джак е освободен от затвора, след като Бела Дювийн признава, че е извършила убийството. След това се оказва, че това не е вярно: двамата с Джак пристигат едновременно на престъплението и всеки си мисли, че другият е виновникът. Поаро си дава мсетка, че единственият с мотив е Марта Дьоброй. Тя дочува разговор между съпузите Рено за плана им, и така пробожда Пол Рено на игрището за голф, след като той е изкопал гроба си. Поаро моли мадам Рено да обезнаследи Джак, за да нареди нещата така, че мадам Рено да остане сама в къщата и даде възможност на Марта да я нападне. Марта се опитва да убие мадам Рено, която е спасена от Пепеляшка. Пепеляшка всъщност се оказва сестрата близначка на Бела. Дулси (Пепеляшка) и Хейстинг се събират, а в следващите книги става ясно, че са се оженили и живеят в ранчо в Аржентина.

Действащи лица

  • Еркюл Поаро – белгийски детектив
  • Артър Хейстингс – приятел на Поаро, разказващ историята

Вила Женевиев:

  • Пол Рено – бивш Жорж Коно
  • Елоиз Рено – съпругата му
  • Джак Рено – техен син
  • Франсоа, Леони, Денис – прислужнички
  • Аугуст – градинар
  • Габриел Стоунът – секретар на Пол Рено

Вила Маргьорит:

  • Мадам Дьоброй – бившата мадам Жак Беролди
  • Марта Дьоброй – дъщеря ѝ

Парижка полиция:

  • Люсиен Бекс – комисар
  • Мосю Оте – следовател
  • доктор Дюран – местен лекар
  • Мосю Жиро – полицай

Други:

  • Бела Дювийн – годеница на Джак Рено и акробатка
  • Дюлси Дювийн – сестра на Бела, позната на Хейстингс като Пепеляшка

Телевизия

Книгата е адаптирана за малкия екран през 1996 г. като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с Дейвид Сушей в главната роля. Филмът има доста съществени отклонения от книгата:

  • В книгата Поаро получава писмо от Пол Рено, докато във филма Поаро и Хейстингс са на почивка в хотел, притежаван от Пол Рено, именно там двамата се срещат.
  • Убийството на Пол Рено става само 10 години (а не 20 както е в книгата) след случая Беролди, вследствие на което Джак Рено е заварен син, със силен мотив да убие Пол.
  • Във филма случаят Беролди е представен в самото начало.
  • Във филма Джак Рено участва в състезание по колоездене.
  • Във филма Жиро и Поаро се хващат на бас, кой ще реши пръв случая. Жиро залага прословутата си лула, с която не се разделя, а Поаро – своите мустаци. Накрая Жиро дава лулата си на Поаро, който му я връща казвайки, че няма да я приеме, така Жиро ще се сеща всеки път когато я погледне за белгийския детектив.
  • Във филма не е включен образа на Дюлси, а Бела е певица в хотела. Последната сцена на филма показва целувка между Бела и Хейстингс.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Murder on the Links в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ГЛАВА XXIV
„СПАСЕТЕ ГО!“

Пресякохме Ламанша с вечерния кораб и на следващата сутрин вече бяхме в Сен Омер, където беше затворен Джак Рено. Поаро посети мосю Оте, без да губи време. Тъй като не изглеждаше да има нещо против моята компания, аз го придружих.

След различни формалности ни заведоха в кабинета на следователя. Той ни поздрави сърдечно.

— Казаха ми, че сте се върнали в Англия, мосю Поаро. Радвам се да разбера, че погрешно са ме осведомили.

— Вярно е, че бях там, мосю, но само за няколко часа. Проучвах един страничен въпрос, но смятах, че той може много да ми изясни.

— И отгатнахте, а?

Поаро сви рамене. Мосю Оте кимна с въздишка.

— Боя се, че трябва да се примирим. Това животно Жиро, поведението му е отблъскващо. Но той без съмнение е умен! Не е много вероятно да е направил грешка.

— Така ли мислите?

Сега беше ред на следователя да свие рамене.

— Ако ще си говорим честно — всичко между нас, разбира се, — в състояние ли сте да стигнете до друго заключение?

— Ако ще си говорим честно, в цялата история има много неясни въпроси.

— Например?

Но Поаро не се остави да го подведат.

— Още не съм ги систематизирал — отбеляза той. — Направих само едно разсъждение от по-общ характер. Младежът ми беше симпатичен и ще ми е жал, ако действително се е провинил в това чудовищно престъпление. Между другото, той самият какво казва по въпроса?

Следователят се намръщи.

— Не мога да го разбера. Като че ли не е способен да се защитава. Изключително трудно го заставяме да отговаря. Задоволява се само да отрича всичко и се затваря в най-упорито мълчание. Утре ще го разпитвам отново, може би ще искате да присъствате?

Приехме поканата с готовност.

— Потресаващ случай — отбеляза следователят с въздишка. — Дълбоко съчувствувам на мадам Рено.

— Как е мадам Рено?

— Още не е в съзнание. Бедничката, това й е добре дошло, толкова много й се спестява по този начин. Лекарите казват, че състоянието й не е опасно, но че когато се съвземе, трябва да лежи съвсем спокойно. Дадоха ми да разбера, че не само падането, но и шокът от събитията са допринесли за състоянието й. Би било ужасно, ако съзнанието й се замъгли, но не бих се учудил, никак не бих се учудил.

Мосю Оте се облегна на стола си, клатейки глава с някакво тъжно задоволство, като че ли предвкусваше мрачната перспектива.

Най-сетне се опомни и се стресна:

— Добре че се сетих. Тази сутрин се получи писмо за вас, мосю Поаро. Чакайте да видя къде го сложих.

Той разрови книжата си. Накрая намери каквото търсеше и го връчи на Поаро.

— Изпратили са го до мен с молба да ви го предам. Но вие не бяхте оставил адрес и аз не знаех къде да ви го предам.

Поаро проучваше писмото с любопитство. То беше надписано с полегат непознат почерк, несъмнено женски. Поаро не го отвори. Пъхна го в джоба си и стана.

— Тогава до утре. Много ви благодаря за вашата любезност и приятелско отношение.

— Моля, няма защо. Винаги на вашите услуги.

На излизане се сблъскахме с Жиро, който изглеждаше още по-натруфен от по-рано и страшно доволен от себе си.

— Аха! Мосю Поаро! — викна той небрежно. — Виждам, че сте се върнал от Англия?

— Правилно виждате — отвърна Поаро.

— Както разбирам нещата, развръзката приближава.

— Съгласен съм с вас, мосю Жиро.

Поаро говореше потиснато. Неговото тягостно настроение очарова Жиро.

— Ама че безинтересен престъпник! Да не иска да се защитава. Направо необикновено!

— Толкова необикновено, че човек се замисля, а? — каза Поаро невинно.

Но Жиро дори не го слушаше. Той безгрижно въртеше бастунчето си.

— Довиждане, мосю Поаро. Доволен съм, че най-сетне сте убеден във вината на младия Рено.

— Пардон! Ни най-малко не съм убеден. Джак Рено е невинен.

Жиро го изгледа втрещено за момент, след това избухна в смях. И като почука с пръст челото си, каза:

— Смахнат.

Поаро изправи рамене. Опасна светлина блесна в погледа му.

— Мосю Жиро, по време на цялото разследване вие се държахте към мене съзнателно оскърбително. Необходимо е да получите един урок. Готов съм да се обзаложа с вас на петстотин франка, че ще намеря убиеца на мосю Рено преди вас. Приемате ли?

Жиро го гледаше безпомощно и отново промърмори: „Смахнат!“

— Хайде — подкани го Поаро, — съгласен ли сте?

— Не бих искал да ви вземам парите.

— Не си го слагайте на сърце — няма да ми ги вземете.

— Добре, приемам. Говорите, че аз съм се държал оскърбително. Да ви кажа ли, че веднъж-дваж вашето поведение пък раздразни мен?

— Щастлив съм да го чуя — рече Поаро. — Довиждане, мосю Жиро. Хайде, Хейстингс.

Докато крачехме но улицата, не казах нито дума. Сърцето ми беше свито. Поаро твърде ясно бе обявил намерението си. Повече от всякога се съмнявах в способността си да спася Бела от последиците на нейното действие. Ненавременната среща с Жиро бе амбицирала Поаро и той сега нямаше да спре.

Внезапно някой постави ръка върху рамото ми и като се обърнах, пред мене стоеше Гейбриъл Стонър. Спряхме и се поздравихме с него и той предложи да ни изпроводи до хотела ни.

— Какво правите тук, мосю Стонър? — запита Поаро.

— Човек трябва да е в помощ на приятелите си — отговори другият сухо. — Особено когато ги обвиняват несправедливо.

— Значи не вярвате, че Джак Рено е извършил престъплението? — запитах аз.

— Определено — не. Познавам момчето. Признавам, че в цялата история има едно-две неща, които ме объркват напълно, но независимо от тях и въпреки че той се държи като глупак, никога няма да повярвам, че Джак Рено е убиец.

Изпитах топла симпатия към секретаря. Думите му като че ли снеха товар от раменете ми.

— Без съмнение много хора мислят като вас — възкликнах аз. — Срещу него доказателствата са абсурдно малко. Бих казал, че няма съмнение, че ще го оправдаят — изобщо няма съмнение.

Но Стонър реагира далеч не както очаквах.

— Много бих дал да имам вашата увереност — каза той мрачно. Обърна се към Поаро. — Какво е вашето мнение, мосю?

— Мисля, че перспективите му са доста лоши — отвърна тихо Поаро.

— Смятате го за виновен? — запита Стонър остро.

— Не. Но смятам, че ще му бъде трудно да докаже невинността си.

— Той се държи дяволски странно — измърмори Стонър. — Разбира се, съзнавам, че в цялата тази история има много други страни, неразкрити още. Жиро не ги подозира, защото е външен човек, но всичко е твърде странно. Но по този въпрос колкото по-малко се говори, толкова по-добре. Ако мисис Рено иска да прикрие нещо, аз ще й се подчиня безпрекословно. Това си е нейна работа, а аз твърде много уважавам мнението й, за да се намесвам. Но не мога да разбера поведението на Джак. Може да се помисли, че той желае да бъде виновен.

— Но това е абсурдно — намесих се аз бурно, — първо, камичката… — спрях, защото не бях сигурен какво би ми позволил да разкривам в момента Поаро. Продължих, подбирайки грижливо думите си: — Ние знаем, че онази вечер камичката не е можела да бъде у Джак Рено. Мисис Рено знае това.

— Вярно е — каза Стонър. — Когато се съвземе, тя без съмнение ще ни каже това, и много други неща. Е, трябва да ви оставя.

— Момент — Поаро го спря с ръка. — Можете ли да уредите така, че да ми съобщят веднага, щом мисис Рено се съвземе?

— Разбира се. Това е лесно.

— Този довод за камичката е сериозен, Поаро — настоях аз, когато се качвахме по стълбите. — Не исках да бъда съвсем откровен пред Стонър.

— Много правилно. Каквото знаем, трябва да запазим за себе си, колкото е възможно по-дълго. Що се отнася до камичката, вашият довод едва ли помага на Джак Рено. Спомняте ли си, че тази сутрин, преди да тръгнем от Лондон, аз изчезнах за един час?

— Да?

— Опитвах се да намеря кой е направил сувенирите на Джак Рено. Не беше много трудно. Но, Хейстингс, по негова поръчка те са изработили не два ножа за разрязване на хартията, а три.

— Така че…

— Така че, като е дал единия на майка си, а другия на Бела Дювин, той е запазил третия — без съмнение за собствена употреба. Не, Хейстингс, боя се, че въпросът с камичката няма да ни помогне да го спасим от гилотината.

— Няма да се стигне дотам — извиках аз ужилен.

Поаро поклати глава несигурно.

— Вие ще го спасите — извиках аз, този път с надежда.

Поаро ме погледна безизразно.

— Не ми ли попречихте именно вие, приятелю?

— Но има и други начини — промърморих аз.

— А! Дявол да го вземе! Вие искате да върша чудеса! Не — не говорете повече. Нека видим какво пише в писмото.

И извади плика от вътрешния си джоб. Докато четеше, лицето му се сгърчи. След това той протегна лъскавия лист към мене.

— На тоя свят има и други страдащи жени, Хейстингс.

Почеркът беше неясен, явно бележката бе написана много набързо.

„Уважаеми мосю Поаро… ако получите това писмо, моля ви да ми помогнете. Нямам към кого да се обърна, а Джак трябва да бъде спасен на всяка цена. Умолявам ви коленопреклонно да ни помогнете.

Марта Добрьой.“

Върнах листа на Поаро, трогнат.

— Ще отидете ли?

— Веднага. Ще извикаме такси.

След половин час вече бяхме към вила „Маргьорит“. Марта бе на вратата и се втурна към Поаро, вкопчвайки се с две ръце в неговата ръка.

— Ах! Дойдохте — колко сте добър! Бях отчаяна, не знаех какво да правя. Дори не ми позволяват да го виждам в затвора. Страдам ужасно. Като луда съм. Вярно ли е това, което казват, че той не отрича? Но това е лудост! Не е възможно той да го е извършил! Никога няма да го повярвам!

— И аз не го вярвам, мадмоазел — каза Поаро любезно.

— Но тогава защо не говори? Не разбирам.

— Може би прикрива някого — отвърна Поаро, наблюдавайки я.

Марта се намръщи.

— Да прикрива някого? Имате пред вид майка си? Ах, от самото начало я подозирах! Кой ще наследи цялото това огромно богатство? Тя! Лесно е да носиш вдовишко було и да лицемериш! Казват, че когато арестували Джак, тя припаднала ей така! — Марта направи театрален жест. — Без съмнение мосю Стонър, секретарят, й е помагал. Те са страшно свързани, тия двамата. Вярно е, че тя е по-стара от него, но — какво ги е еня мъжете! Щом жената е богата…

В гласа й се долавяше горчивина.

— Стонър е бил в Англия — вметнах аз.

— Той казва, че е бил, но кой знае?

— Мадмоазел — намеси се Поаро тихо, — ако ще работим заедно, вие и аз, нещата трябва да са ясни. Първо, ще ви задам един въпрос.

— Да, мосю?

— Знаете ли истинското име на майка си?

Марта го гледа за момент, след това, като облегна глава върху ръцете си, се разплака.

— Хайде, хайде — каза Поаро, като я потупа по рамото. — Успокойте се, момичето ми. Виждам, че знаете. Сега втори въпрос: знаехте ли кой бе мосю Рено?

— Мосю Рено ли? — Тя вдигна глава и го загледа учудено.

— Аха, разбирам, че не сте знаела. Сега ме слушайте внимателно.

Стъпка по стъпка той я въведе в случая, почти както бе направил с мене. Марта слушаше като омагьосана. Когато Поаро свърши, тя пое дълбоко дъх.

— Но вие сте чудесен — великолепен! Вие сте най-големият детектив на света!

Бързо тя се смъкна от стола си и коленичи пред него в типично френски жест на самозабрава.

Спасете го, мосю! — извика тя. — Така го обичам! О, спасете го, спасете го, спасете го!