Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Murder on the Links, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 99 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Агата Кристи. Убийство на игрището за голф

 

Английска, първо издание

Литературна група IV

Преводач: Аглика Маркова, 1980 г.

Редактор Йордан Костурков

Художник Веселин Христов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Найден Русинов

Коректори Тотка Вълевска, Елена Куртева

 

07 9536622661 5637–31–80

Дадена за набор на 2. VI. 1980 г. Излязла от печат на 30. IX. 1980 г. Издателски № 1637. Формат 70/100/32. Печатни коли 14,25. Издателски коли 9,23. У.И.К. 9,30. Цена 1,08 лева

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. The Murder on the Links

First published 1923 by John Lane, the Bodley Head Ltd;

This edition published 1960 by Pan Books Ltd.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство на игрището за голф от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство на игрището за голф
The Murder on the Links
АвторАгата Кристи
Първо издание1923 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаТайният противник
СледващаПоаро разследва

Убийство на игрището за голф е третата книга на Агата Кристи, и втората с участието на Еркюл Поаро.

Съдържание

Романът започва със запознанството на капитан Артър Хейстингс с млада дама, която се представя като Пепеляшка, във влака за Кале. На следващия ден Хейстингс закусва с Еркюл Поаро в апартамента на детектива в Лондон, когато Поаро получава писмо: "За Бога, елате!" пише мосю Пол Рено. Поаро и Хейстингс се отправят директно към дома на Пол Рено, вила Женевиев, в северната част на Франция. Близо до вилата забелязват момиче с „уплашен поглед“. Един полицай им съобщава, че е бил убит същата сутрин.

Пол Рено и съпругата му били нападнати в стаята им в 2 часа след полунощ от двама мъже. Мадам Рено била завързана, а съпругът ѝ – отведен. Мъжете влезли през отворената входна врата. Тялото на Рено било открито, намушкано в гърба, в току-що изкопан гроб в началото на близкото игрище за голф. Рено бил изпратил сина си Джак по работа в Южна Америка; дал на шофьора си почивен ден, секретарят му, Габриел Стоунър, останал в Англия; в къщата имало три прислужнички.

Една от прислужничките съобщава, че съседката мадам Дьоброй посетила Пол Рено, след като мадам Рено се била оттеглила в стаята си. Мадам Дьоброй е майка на Марта, момичето с „уплашения поглед“. Друга прислужничка съобщава, че предния ден дошла непозната жена, за която Рено настоял да напусне веднага. Открити са улики като счупен часовник, дълга оловна тръба, любовно писмо подписано Белла, част от чек с името Дювийн, и оръжието на убийството – кама. Дърво в градината давало възможност човек да проникне в къщата през един от горните прозорци; Поаро смята наличието на отпечатъци от стъпки в лехата близо до дървото за най-важните улики. След като разказва своята версия вдовицата отива да разпознае тялото, след което припада при гледката на мъртвия си съпруг.

Поаро разследва отделно от френската полиция. Мосю Жиро е настроен откровено враждебно към детектива. Мосю Оте, от своя страна, споделя с Поаро ключова информация. Рено е променил завещанието си две седмици преди това, оставяйки почти всичко на съпругата си и нищо на сина си. Последните седмици мадам Дьоброй е внесла 2000 франка по банковата си сметка. Тя отрича преположението, че са били любовници. Марта разпитва Поаро дали имат заподорзрян. Поаро разпознава лицето на майка ѝ от снимките по стар случай. Неочаквано, Хейстингс среща младата дама, представила му се за Пепеляшка, на игрището за голф. Тя го моли да ѝ покаже вълнуващото местопрестъпление, след което неочаквано изчезва така като се е появила, взимайки със себе си оръжието на престъплението.

Стоунър се завръща, и предполага, че е по-вероятно изнудване отколкото любовна афера, тъй като миналото на Рено преди кариерата му в Южна Америка е мистерия. Джак Рено се завръща в къщи, признава за спора с баща си заради жената за която иска да се ожени (става въпрос за Марта), но настоява, че не е запознат с промяната на завещанието на баща му.

Поаро води разследване в Париж. Докато го няма, е открито друго тяло със забита в сърцето кама. Никой не разпознава добре облечения мъж, който съдейки по ръцете му може да е скитник. Оказва се, че мъжът е умрял преди Пол Рено. След като се завръща от Париж, Поаро и докторът изследват новото тяло. Мъжът е починал вследствие на епилептичен удар и е бил намушкан след смъртта му. Убийството на Рено е сходно с известен случай 22 години по-рано. Младата мадам Беролди е изправена пред съда за убийството на съпруга си. Двама маскирани мъже проникнали в къщата им за да го убият. Младият любовник на мадам Беролди, Жорж Коно, изпраща писмо до полицията, в което признава, че той е убиецът; нямало е никакви маскирани мъже, той е пробол съпруга след което е избягал. Признал си, защото разбрал, че мадам Беролди планирала да се ожени за друг мъж веднага след като овдовее. Нейното сърцераздирателно изпълнение в съда убедило журито в невинността ѝ. Тя и малката ѝ дъщеря напуснали Париж. Жиро заключва, че Джак е убил баща си и го арестува. Поаро вижда две слаби места в теорията на Жиро: Джак не печели нищо от убийството на баща си освен ако тялото не е намерено веднага; и наличието на оловната тръба близо до трупа остава необяснено.

Поаро стига до извода, че Пол Рено е Жорж Коно. Той отлетял от Франция за Канада, сдобивайки се с жена и син, след което направил състояние в Южна Америка. Когато семейството се установява във Франция, за огромно нещастие съседка им е мадам Беролди, която го изнудва. Още по-лошо, синът му се влюбва в нейната дъщеря. Когато скитникът умира в двора на дома му, Рено повтаря историята от преди години, но с една промяна. Той ще инсценира собствената си смърт за да избегне изнудването. Той изпраща надалеч тези, които биха могли да го разпознаят и подготвя сцената на отвличането. Тялото на скитника, обезобразено с тръбата ще бъде изгорено и Рено ще напусне страната с късния влак. Планът се провалил, тъй като някой друг го пробол преди да извади тялото на скитника. Затова мадам Рено, след като ѝ показали мъртвото тяло, била искрено шокирана да открие, че все пак това наистина е съпругът ѝ.

Джак е освободен от затвора, след като Бела Дювийн признава, че е извършила убийството. След това се оказва, че това не е вярно: двамата с Джак пристигат едновременно на престъплението и всеки си мисли, че другият е виновникът. Поаро си дава мсетка, че единственият с мотив е Марта Дьоброй. Тя дочува разговор между съпузите Рено за плана им, и така пробожда Пол Рено на игрището за голф, след като той е изкопал гроба си. Поаро моли мадам Рено да обезнаследи Джак, за да нареди нещата така, че мадам Рено да остане сама в къщата и даде възможност на Марта да я нападне. Марта се опитва да убие мадам Рено, която е спасена от Пепеляшка. Пепеляшка всъщност се оказва сестрата близначка на Бела. Дулси (Пепеляшка) и Хейстинг се събират, а в следващите книги става ясно, че са се оженили и живеят в ранчо в Аржентина.

Действащи лица

  • Еркюл Поаро – белгийски детектив
  • Артър Хейстингс – приятел на Поаро, разказващ историята

Вила Женевиев:

  • Пол Рено – бивш Жорж Коно
  • Елоиз Рено – съпругата му
  • Джак Рено – техен син
  • Франсоа, Леони, Денис – прислужнички
  • Аугуст – градинар
  • Габриел Стоунът – секретар на Пол Рено

Вила Маргьорит:

  • Мадам Дьоброй – бившата мадам Жак Беролди
  • Марта Дьоброй – дъщеря ѝ

Парижка полиция:

  • Люсиен Бекс – комисар
  • Мосю Оте – следовател
  • доктор Дюран – местен лекар
  • Мосю Жиро – полицай

Други:

  • Бела Дювийн – годеница на Джак Рено и акробатка
  • Дюлси Дювийн – сестра на Бела, позната на Хейстингс като Пепеляшка

Телевизия

Книгата е адаптирана за малкия екран през 1996 г. като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с Дейвид Сушей в главната роля. Филмът има доста съществени отклонения от книгата:

  • В книгата Поаро получава писмо от Пол Рено, докато във филма Поаро и Хейстингс са на почивка в хотел, притежаван от Пол Рено, именно там двамата се срещат.
  • Убийството на Пол Рено става само 10 години (а не 20 както е в книгата) след случая Беролди, вследствие на което Джак Рено е заварен син, със силен мотив да убие Пол.
  • Във филма случаят Беролди е представен в самото начало.
  • Във филма Джак Рено участва в състезание по колоездене.
  • Във филма Жиро и Поаро се хващат на бас, кой ще реши пръв случая. Жиро залага прословутата си лула, с която не се разделя, а Поаро – своите мустаци. Накрая Жиро дава лулата си на Поаро, който му я връща казвайки, че няма да я приеме, така Жиро ще се сеща всеки път когато я погледне за белгийския детектив.
  • Във филма не е включен образа на Дюлси, а Бела е певица в хотела. Последната сцена на филма показва целувка между Бела и Хейстингс.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Murder on the Links в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ГЛАВА XV
СНИМКАТА

Думите на лекаря бяха така изненадващи, че за момент ние всички се объркахме. Този човек беше прободен с кама, за която всички знаехме, че е открадната само преди двадесет и четири часа, а доктор Дюран беше сигурен, че човекът е умрял преди най-малко 48 часа. Цялата работа беше направо фантастична.

Все още се съвземахме от изненадата, когато ми донесоха телеграма. Тя беше пристигнала в хотела, откъдето я бяха препратили във вилата. Отворих я. Беше от Поаро, който съобщаваше, че се връща с влака, пристигащ в Мерлинвил в 12:28.

Погледнах часовника си и видях, че имам достатъчно време да стигна до гарата, без да бързам, и да го посрещна. Убеден бях, че от извънредно голямо значение е той веднага да научи за новите и смайващи събития.

Явно, размишлявах аз, Поаро лесно е намерил в Париж онова, което е търсел. Това се доказва от завръщането му — били са му нужни само няколко часа. Запитах се как ли ще посрещне той новините, които имах да му съобщавам.

Влакът имаше закъснение и аз се разхождах безцелно нагоре-надолу по перона, докато изведнъж ми мина през ум, че мога да съкратя времето, като задам няколко въпроса — кой е напуснал Мерлинвил с последния влак вечерта, когато се е разиграла трагедията.

Приближих се към главния носач, човек интелигентен на вид, и лесно го убедих да ми каже нещо. Той беше много възмутен от полицията и твърдеше, че е срам за полицаите да позволят на такива вагабонти и убийци да се измъкнат ненаказано. Загатнах му възможността те да са напуснали градчето със среднощния влак, но той решително отхвърли тази идея. Беше сигурен, че не е имало чужденци. С влака в полунощ пътували само двадесет души, следователно той не е можел да не забележи двамата чужденци.

Не знам откъде ми дойде на ум — може би защото си припомних силната тревога в гласа на Марта Добрьой, — но запитах неочаквано:

— А младият мосю Рено, и той не пътуваше с този влак, нали?

— О, не, мосю. Би било смешно да пристигнеш и отново да заминеш след половин час.

Погледнах човека втрещено, защото имах чувството, че не го разбирам. След това ми стана ясно.

— Искате да кажете — подех аз с разтуптяно сърце, — че мосю Джак Рено е пристигнал в Мерлинвил същата вечер?

— Но да, мосю. Той дойде с последния влак който пристига в Мерлинвил вечер, в 11:40.

Главата ми се замая. Ето, значи, защо така силно се безпокоеше Марта. Джак Рено е бил в Мерлинвил в нощта на престъплението. Но защо не е казал? Защо, напротив, ни накара да повярваме, че е останал в Шербург? Като си спомних откровения момчешки израз на лицето му, не можех да се заставя да повярвам, че е свързан с престъплението. Тогава защо мълчи по такъв съществен въпрос? Едно нещо е сигурно, че Марта през цялото време е знаела. Оттук идеше тревогата й, жадните й въпроси към Поаро дали подозираме някого.

Размишленията ми бяха прекъснати от пристигането на влака и след минута аз вече приветствах Поаро. Малкият човек сияеше. Той беше толкова възбуден, че като пренебрегна моята английска сдържаност, ме прегърна топло още на перона.

— Скъпи приятелю, успях — успях великолепно!

— Нима? Щастлив съм да го чуя. Знаете ли последните новини оттук?

— Откъде да ги знам? Да не би да има нещо ново? Може би храбрият Жиро е арестувал някого? Може би няколко души? О, колко глупав ще изглежда след малко! Но къде ме водите, приятелю? Не отиваме ли в хотела? Необходимо е да се погрижа за мустаците си. Те са жалко увиснали от горещината. И без съмнение палтото ми е прашно. Освен това трябва да вържа отново връзката си.

Аз рязко прекъснах потока от думи:

— Драги Поаро, за нищо такова нямаме време. Трябва веднага да се върнем във вилата. Станало е второ убийство!

Никога не съм виждал човек така поразен. Поаро отвори уста. Вече нямаше безгрижие в неговото поведение. Той ме зяпна.

— Какво казахте? Второ убийство? Но тогава аз съм сгрешил. Провалил съм се. Жиро ще ми се подиграва — и ще бъде напълно прав!

— Значи не сте очаквал такъв развой на събитията?

— Аз? Нито за минута. Това разрушава напълно моята теория и разваля всичко… Но не! — Той спря рязко, удряйки се с юмрук в гърдите. — Невъзможно е. Не може да съм сгрешил! Фактите, подредени методично и в съответния ред, водят до едно единствено обяснение. Трябва да съм прав! Прав съм!

— Но…

Той ме прекъсна.

— Чакайте, приятелю. Трябва да съм прав, следователно това ново убийство е невъзможно, освен ако… Освен ако… О, чакайте, умолявам ви. Не говорете.

Той помълча една-две минути и след това, като си възвърна нормалното държание, каза с тих сигурен глас:

— Жертвата е мъж на средна възраст. Тялото му е било намерено в заключената барака близо до местопрестъплението. Човекът е бил мъртъв най-малко четиридесет и осем часа. Най-вероятно е да е бил прободен по начин, подобен на този, на който е станал жертва мосю Рено, макар че не непременно в гърба.

Сега беше мой ред да отворя уста. До този момент никога не бях наблюдавал Поаро в ролята на ясновидец. И почти неизбежно се усъмних.

— Поаро! — викнах аз. — Вие ме кодошите. Всичко това вече сте го чул.

Той ме изгледа укорно и сериозно.

— Бих ли направил такова нещо? Уверявам ви, че нищо не съм чул. Не видяхте ли как ме смая вашата новина?

— Но как, по дяволите, знаете всичко това?

— Значи правилно съм отгатнал? В същност знаех го. Малките сиви клетки, приятелю, малките сиви клетки! Те ми казаха. Само по този начин и по никой друг може да се разиграе второто убийство. Сега кажете ми всичко. Ако тръгнем наляво, ще можем да пресечем през игрището за голф и ще стигнем до вила „Женевиев“ много по-бързо.

Докато вървяхме по този път, аз му разказах всичко, което знаех. Поаро слушаше внимателно.

— Казвате, че камата е била в раната? Това е любопитно. Сигурен ли сте, че е същата кама?

— Абсолютно сигурен. Именно затова всичко е така невероятно.

— Няма невероятни неща. Може би съществуват две ками.

Повдигнах вежди.

— Не е ли това най-невероятното от всичко? Съвпадението би било прекалено.

— Както винаги, Хейстингс, говорите, без да мислите. Има случаи, в които две еднакви оръжия наистина не биха били възможни. Но не и в нашия случай. Камата е спомен от войната, изработена по поръчка на Джак Рено. Като си помислите, толкова ли ви се струва невероятно той да е поръчал две — една за собствена употреба?

— Но никой не спомена такова нещо — възразих аз.

В гласа на Поаро се долови отново професорската интонация:

— Приятелю, когато работите по някакъв случай, не вземайте пред вид само онова, което се „споменава“. Понякога няма причини да се споменават много неща, които може би ще се окажат важни. Освен това често съществуват чудесни причини тези неща да не се споменават. Можете да решите кое от двете съображения е играло роля тук.

Мълчах поразен, въпреки всичко. След още няколко минути стигнахме до знаменитата барачка.

Намерихме там всички свои приятели и след взаимни любезности Поаро се залови за работа.

Тъй като бях наблюдавал как работи Жиро, сега ми беше особено интересно да гледам Поаро. Той хвърли бегъл поглед на обстановката. Единственото, което го заинтересува, бяха дрипите — палтото и панталонът — на пода. Жиро се поусмихна презрително и като че ли забелязвайки това, Поаро отново захвърли дрехите на земята.

— Стари дрехи на градинаря? — запита той.

— Точно така — отвърна Жиро.

Поаро коленичи до тялото. Пръстите му бяха бързи, но методични. Той проучи плата на костюма, сам видя, че дрехите не носят марка на фирмата-производител. Разгледа обувките особено внимателно, също и черните, изпочупени нокти. Докато ги гледаше, той попита бързо Жиро:

— Забелязахте ли ги?

— Забелязах ги — отвърна другият. Лицето му остана неразгадаемо.

Неочаквано Поаро замръзна на мястото си.

— Доктор Дюран!

— Да? — приближи се лекарят.

— По устните на убития има пяна. Забелязали ли сте я?

— Признавам си, че не съм я забелязал.

— Сега забелязвате ли я?

— Да, разбира се.

Поаро отново изстреля един въпрос към Жиро.

— Вие без съмнение сте я забелязал.

Жиро не отговори. Поаро продължи. Камичката беше изтеглена от раната и поставена в буркан до тялото. Той я разгледа, след това грижливо разгледа раната. Когато вдигна глава, очите му излъчваха онази зелена светлина, която знаех така добре.

— Странна рана! Тя не е кървила. По дрехите няма петна. Острието на камата е леко обезцветено и това е всичко. Какво ще кажете, господин докторе?

— Мога само да кажа, че е анормално.

— Нищо анормално няма. Работата е изключително проста. Човекът е бил прободен, след като е умрял. — И като заглуши надигналите се гласове с едно махване на ръката си, Поаро се обърна към Жиро и добави: — Мосю Жиро, вие сте съгласен с мене, нали?

Каквото и да беше истинското мнение на Жиро, той прие положението, без да му трепне окото. Спокойно и почти презрително той отговори:

— Напълно съм съгласен.

Гласовете отново се надигнаха с изненада и интерес.

— Що за идея! — извика мосю Оте. — Да се промуши човек, след като е умрял! Варварщина! Нещо нечувано! Може би някаква неугасима омраза?

— Не — каза Поаро. — Бих казал, че това е направено напълно хладнокръвно — да се създаде впечатление.

— Какво впечатление?

— Впечатлението, което почти създаде — отвърна Поаро загадъчно.

Мосю Бекс размишляваше.

— Как е бил убит човекът тогава?

— Той не е бил убит. Той е умрял. Умрял е, ако не греша, от епилептичен припадък.

Това изявление на Поаро развълнува всички. Доктор Дюран отново коленичи и поднови прегледа си. Най-накрая се изправи.

— Мосю Поаро, склонен съм да вярвам, че сте прав. Бях заблуден от самото начало. Неопровержимият факт, че човекът беше пронизан с кама в сърцето, отвлече вниманието ми от всички други улики.

Поаро стана героят на деня. Следователят не скъпеше комплиментите си. Поаро ги приемаше благосклонно и след известно време се извини, като каза, че нито той, нито аз сме обядвали и че той иска да си отпочине след пътуването. Точно когато щяхме да излезем от бараката, Жиро се приближи до нас.

— Още едно нещо, мосю Поаро — каза той с мазния си ироничен глас. — Около дръжката на камата намерихме увито това: женски косъм.

— А! — каза Поаро. — Женски косъм? Интересно чий?

— И за мене е интересно — каза Жиро и като се поклони, ни остави.

— Упорит е, миличкият Жиро — каза Поаро замислено, докато крачехме към хотела. — Питам се, къде ли смята да ми подложи динена кора? Женски косъм — хм?

Поръчахме си обилен обяд, но Поаро беше доста разсеян и невнимателен. Когато се прибрахме в апартамента, помолих го да ми каже нещо за тайнственото си пътуване до Париж.

— С удоволствие, приятелю. Отидох в Париж, за да намеря това. — Той извади от джоба си малка, овехтяла изрезка от вестник. Беше репродукция от снимка на жена. Поаро ми подаде изрезката. Възкликнах.

— Познавате ли я, приятелю?

Кимнах. Въпреки че снимката е била направена преди много години и прическата беше различна, приликата беше очевидна.

— Мадам Добрьой! — възкликнах аз. Поаро поклати глава с усмивка.

— Не сте съвсем прав, приятелю. По онова време тя не се наричаше така. Това е снимката на известната мадам Беролди!

Мадам Беролди! Изведнъж си спомних всичко. Убийството, което беше заинтересувало целия свят.

Случаят Беролди.