Оригинално заглавие
Something Wild Is Loose, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

4

Кардиологичното отделение на болницата при Лонг Айлъндския космодрум се намираше на първия етаж в далечния ъгъл на сградата. Дори когато пациентите се подлагаха на гравитерапия, това не оказваше влияние на гравитационното поле в останалите части на сградата. Както винаги болницата беше пълна — хората след космически полет често се чувствуваха зле и повечето биваха приемани веднага за лечение. Сега десет души очакваха да им присадят сърце, девет лежаха след присаждането, пет души бяха в критично състояние, на трима се планираше регенерация на сърдечните клапи, един пациент бе с повредена аорта и девет или десет души имаха различни оплаквания.

Повечето болни лежаха в антигравитационни устройства, които премахваха въздействието на земното притегляне на повредените органи, докато хората с регенерации се намираха в нормални условия и така сърцата им придобиваха силата и пъргавината, която им бе нужна. Репутацията на болницата бе превъзходна, а смъртността бе на най-ниското ниво на това полукълбо.

И загубата на двама пациенти за едно утро бе тежък удар за целия персонал.

В девет часа и седемнадесет минути мониторът на мисис Малдонато на осемдесет и седем години пламна целия в червено. След пътешествието по системата на Юпитер се възроди ендокардита й, а при нейните слаби жизнени сили не биваше да се подлага на бавна регенерация. Затова й присадиха синтетичен орган и нещата две седмици вървяха добре. Но изведнъж управляващият център на болницата получи зловещи телеметрични данни от леглото на мисис Малдонато:

— сърдечна активност — нула

— дишане — нула

— пулс — нула

— кръвно налягане — нула

И въобще всичко — нула, нула, нула. На енцефалограмата имаше пик — сякаш бе преживяла рязък и силен шок, следваше около две минути нередовна активност и… сприране на мозъчната дейност. Преди някой от персонала да изтича до леглото й, в действие се включи апаратурата за електрическа и химическа реанимация, но… без никакъв резултат: силният мозъчен кръвоизлив, станал съвсем неочаквано, бе довел до летален изход.

В девет часа и двадесет и осем минути стана вторият случай. Мистър Гинес на петдесет и една година получи коронарна емболия на третия ден след операцията. При това със същата последователност на събитията. Силното нервно напрежение завърши с моментална и фатална реакция на организма. Реанимационните процедури не помогнаха. Никой от лекарите в болницата не намери подходящо обяснение на тази смърт. Както и при мисис Малдонато, той спокойно спеше и жизнените му функции бяха нормални до мига на нещастието.

— Сякаш някой им е извикал силно на ухото „БАХ“! — измърмори един от лекарите, който си блъскаше главата над листа на болестта. Той посочи с показалец резкия скок на енцефалограмата. — Или са ги мъчили непоносими кошмари, от които не са могли да се отърват. Но никой от тях не е викал за помощ сестрата. А и от кошмари не може да се заразиш.