Оригинално заглавие
Something Wild Is Loose, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

11

В девет и половина вечерта измъченият доктор Мукерджи с възпалени от напрежението очи мъкнеше бремето на задълженията си. Работата му беше много. Шизоиден колапс, кататоническо вцепенение, Сатина с комата и, няколко най-обикновени истерички, два случая с парализа, афазия и още доста други болни, лечението на които поглъщаше шестнадесет часа на денонощие и изтощаваше до край телепатичните му способности.

Някога ще се премести оттука, ще напусне тази болница и ще се захване с частна практика на някой тропически остров, откъдето ще може да лети през почивките до Бомбай и заедно със семейството си да прекарва отпуската си по планетите на далечните звезди, по подобие на преуспяващите светила в медицината. Някога… Най-добре е да избие буйните фантазии от главата си. Ако трябва да се мечтае, каза си, то да е на сън. Трябва да легне. Сън, прекрасен и чудесен. А от утре всичко започва от ново: Сатина и комата й, шизоидите, кататониците…

Влезе в хола и започна да преминава от пациент на пациент, но по едно време го повикаха:

— Доктор Мукерджи, елате при доктор Бейли.

Бейли ли? Главният лекар на неврологичното отделение е още в болницата? Защо ли? Разбира се, не можеше и дума да става да пренебрегне повикването. Мукерджи съобщи в управляващия център, че прекъсва визитацията си и се насочи бързо към облицованата с интересна мозайка врата, на която се виждаше табела: „САМЮЕЛ Ф. БЕЙЛИ. Д. М.“

Вътре се бяха събрали поне половината от невропатолозите на болницата: четирима от основния институт, цяла тълпа от отделенията, сред които и няколко доктора от най-висша класа. Бейли, пухкав човек на възраст, с жълтеникав цвят на косите, имаше солидна тежест като специалист. Сега стоеше на масата и почукваше с пръсти по някакъв лист с цифри и се мръщеше. Като видя Мукерджи леко кимна за поздрав. Отношенията между тях не бяха от най-добрите. Бейли бе представител на старата школа и не вярваше много на телепатията като на метод за лечение на болен мозък.

— Току-що изясних следното — започна той, — тези доклади са се трупали през целия ден и сега изведнъж се струпаха на мен, но защо, един бог знае. Чуйте: двама сърдечно болни, когато се намирали под действието на успокоително, получили изведнъж силен шок, описан от лекуващия лекар като сетивно претоварване. При единия това завършило със спиране на сърцето, при другия — с кръвоизлив в мозъка. И двамата починали. На друг болен с нарушен ендокринен баланс, нивото на адреналина подскочило рязко, като на бегач на дълги растояния и пропаднали шест месеца лечение. И още един пациент, независимо от пълната упойка, се замятал по време на операцията и бил сериозно травмиран от лазерите. И така нататък. Подобни случаи днес са станали из цялата болница. Компютерната проверка на енцефалограмите показва, че четиринадесет пациенти, без да се броят споменатите, в течение на последните единадесет часа са сънували необикновено ужасни кошмари, при това така реални, че са довели до психически разтройства и почти навсякъде са съпътствувани от физически вреди. Управляващият център няма нито един описан случай в паметта си за епидемия от кошмари. Не е възможно да се смята и за следствие на развалена храна или просто случайност. Въпреки това, спящите пациенти продължават да виждат кошмари и тези, които са в лошо състояние, се подлагат на смъртна опасност. Приспиването на пациенти в критично състояние трябва веднага да се прекрати, а където е невъзможно, да се променят защитните средства. Но ако това продължи и утре, тези защитни мерки не са изход. — Бейли направи пауза, плъзна поглед по стаята и го спря на Мукерджи. — Компютърният център предлага следната хипотеза: в болницата се намира психопат със силни телепатични способности, нахвърля се на спящите пациенти и им предава видения във вид на ужасни кошмари. Мукерджи, вие какво ще кажете относно тази хипотеза?

— Всичко е логично — отвърна Мукерджи, — макар и да не мога да си представя, защо телепатът ще трябва да внушава тези вледеняващи кръвта кошмари. Между другото, компютърният център знае ли за случая в карантинния блок?

Бейли се взря в листа с цифрите:

— Какъв е този случай?

— Шестима астронавти, които днес са пристигнали, докладвали, че са ги мъчили хронични кошмари през време на целия път към Земята. Доктор Ри Накадаи ги изследва. Повика ме в качеството ми на консултант, но с нищо не можах да му помогна. Възможно е в кабинета ми да са дошли последните съобщения от Накадаи, но…

Бейли се намеси:

— Центърът се интересува само от ставащото в болницата, а не от целия космодрум. И ако тези шестима са се мъчили от кошмари по време на пътя, то малко вероятно е да се появят подобни симптоми…

— Точно това е — прекъсна го Мукерджи. — Кошмарите са ги мъчили в космоса. Но сега спят непробудно от самото утро и Накадаи твърди, че сънят им е здрав. Възможно от там е тръгнала тази вълна от халюцинации. Което означава, че нещото, което ги е безпокоило насън през полета, по някакъв начин се е оказало на свобода и скита из болницата. Това същество е способно да предизвиква такива ужасни сънища, че те са докарали нашите астронавти със солиден стаж в космоса до границите на нервното срутване, те могат да травмират сериозно и дори да убиват хората с по-слабо здраве — на това място той изведнъж видя, че Бейли, и не само той, го гледа някак си странно. Затова продължи, но по-сдържано. — Съжалявам, че звучи така фантастично. Обмислях тази идея през целия ден, когато имах свободно време. Едва сега детайлите се сглобиха в едно цяло. Не казвам, че хипотезата абсолютно съответствува на истината. Бих казал, че това е най-подходящият вариант, който се съвпада с хипотезата на астронавтите. Този вариант обяснява цялата ситуация. Според мойта хипотеза ние трябва веднага да влезем в контакт с това същество, ако желаем да прекратим по-рано това безобразие, което заплашва още човешки животи.

— Добре, докторе — неочаквано се съгласи Бейли. — Как предлагате да влезете в контакт?

Мукерджи бе направо разтърсен. През тоз ден беше ужасно изморен и едва се държеше на крака. А Бейли просто го подлагаше на зъбите на търсещото плячка чудовище, без дори да пита за съгласието му. Разбира се, не можеше да откаже. Сред целия персонал на болницата само той беше телепат. Ако предполагаемото същество се крие някъде в болницата, то само телепат може да го открие.

Като се стегна Мукерджи каза твърдо:

— Добре. За начало ми е нужен списък с всички случаи на кошмари, карта с местонахождението на всеки пострадал и приблизителното време на започване на халюцинациите.