Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)
Набиране
Силвия Гогова, Виктор Гугушев
Източник
Словото

Издание:

П. П. Славейков, Събрани съчинения в осем тома, том 1. Български писател, С. 1958.


Три орисници злокобни,

в полунощний мрак дълбок,

спряха се до златни люлки

при заспалия отрок.

 

Първа рече и нарече:

„Да живее ден за ден,

за живот да му е свидно —

от живота отчужден.

 

Сам на себе си омразен

и за другите недраг,

зарад милост да подлага

той ръка от праг на праг.

 

И в съзнание горчиво,

да кълне живота свой,

и себе си и твореца —

нека бъде Божек той!“

 

Втора рече и прирече:

„Пораз да го порази!

Неговий живот да мине

в пот и кървави сълзи.

 

Да не знай в умора отдих,

в люта зима, в летен зной —

не светът да го прехраня,

а светът да храни той!

 

До живот в калта притъпкан,

като църв — от църв по-слаб, —

да се гърчи и превива…

Нека той да бъде Раб!“

 

Третя рече и дорече:

„Орисии за света!

Но беди ли са бедите,

чийто свършек е смъртта?

 

С ваште орисии нека

на живот да бъде клет…

С моята и след живота —

нека бъде той Поет!

 

Нека тленна плът изтлее,

а живее дух терзан —

за да има що да хули

жадната за хули сган.“

 

Рекоха и отлетяха…

А злочестият отрок

заживя — за да изпълни

техния завет жесток.

Край
Читателите на „Орисия“ са прочели и: