Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Congo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 47 гласа)

Информация

Източник: Библиотеката на Александър Минковски

 

Издание:

КОНГО. 1996. Изд. Коала, София. Серия Крими. Превод: от англ. Тодор СТОЯНОВ [Congo / Michael CRICHTON]. Формат: 20 см. Страници: 320. Цена: 160.00 лв. ISBN: 954-530-004-3.

История

  1. — Корекция
  2. — Оправяне на грешни кавички от Мандор
  3. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Конго (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Конго.

Конго
Congo
АвторМайкъл Крайтън
Първо издание1980 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
ISBNISBN 0394513924

Конго (на английски: Congo) е роман на американския писател Майкъл Крайтън. Книгата е публикувана 1980 г. Сюжетът се концентрира около експедиция в тропическите гори на Демократична република Конго в търсене на залежи от диаманти. Книгата е филмирана през 1995 г.

6. Ейми кара нещо говори

В три следобед Елиът и Ейми се бяха укрили напълно в гъстата зеленина на склона на хълма. Единственият признак за присъствието им беше тънкият конус на микрофона щръкнал от храсталака. Микрофонът беше свързан към видеомагнитофона в краката на Елиът, който той използваше да записва звуците на горилите по хълмовете от другата страна.

Единствената трудност беше да определят към коя горила точно е фокусиран микрофона и в коя горила точно се е съсредоточила Ейми и дали това беше едно и също животно. Той никога не можеше да бъде сигурен, дали Ейми превеждаше вербализациите на същото животно, което записваше в момента. Най-близката група наброяваше осем животни и Ейми непрестанно се разсейваше. Една от женските имаше шестмесечно малко и в един момент, когато някакво пчела го ухапа, Ейми сигнализира Бебе пощръкляло. Елиът обаче записваше един мъжкар.

Ейми, сигнализира той. Не се разсейвай.

Ейми не разсейва. Ейми добра горила.

Да, сигнализира той. Ейми добра горила. Ейми обръща внимание мъж нещо.

Ейми не обича.

Той изпсува наум, и изтри половин час от преводите от Ейми. Тя очевидно се бе закачила не за тази горила, за която трябваше. Когато стартира наново магнитофона, той реши, че този път ще записва всичко, което наблюдава Ейми. Какво нещо наблюдава Ейми? сигнализира той.

Ейми наблюдава бебе.

И този път нямаше да се получи нищо, защото бебето още не говореше. Ейми наблюдава женско нещо, сигнализира той.

Ейми обича наблюдава бебе.

Тази зависимост от Ейми беше като кошмар. Намираше се в ръцете на животно, чието мислене и поведение той едва разбираше; беше откъснат от останалото общество на човешки същества и машинарии, като по този начин бе станал още по-зависим от животното; и въпреки това нямаше друг изход, освен да й се довери.

След още един час започна да се здрачава и той се върна с Ейми в лагера.

 

Мънро бе дал всичко от себе си.

Първо бе изкопал серия от дупки подобни на капани за слонове около лагера; представляваха дълбоки ями набучени с остри колове, покрити с листа и клонки.

Разшири рова на няколко места, и почисти мъртвите дървета и храсталаци които можеха да бъдат използвани като мостове.

Отряза всички ниски клони на дърветата надвиснали над територията на лагера, така че ако горилите използваха дърветата, щеше да ми се налага да скачат най-малко от тридесет фута височина.

Раздаде на трима от останалите носачи, Музези, Амбури и Харави, пушки заедно със запас от контейнери със сълзлив газ.

Двамата с Рос усилиха тока на оградата на защитния периметър до 200 ампера. Това беше максимумът, който можеше да издържи тънката мрежа, без да се разтопи; бяха принудени да намалят импулсите от четири на два в секунда. Допълнителният ток обаче превръщаше оградата от предупредително в смъртоносно оръжие. Първите животни, докоснали се до оградата, щяха да загинат за миг, макар че вероятността мрежата да се разкъса или даде на късо се увеличаваше значително.

На залез слънце Мънро взе най-трудното решение. Той зареди монтираните върху триножниците картечници с останалата половина муниции. Свършеха ли патроните, машините просто щяха да спрат стрелбата. От този момент нататък Мънро разчиташе единствено на Елиът и Ейми и техния превод.

А Елиът определено нямаше щастлив вид когато слезе от хълма.