Джовани Бокачо
Декамерон (77)

НОВЕЛА VIII

Едип съпруг започва Да ревнува жена си; тя завързва парче канап на пръста си, за да разбере кога идва нейният любовник; съпругът й забелязва тая работа, но докато преследва любовника, жена му поставя в леглото вместо себе си друга жена; съпругът набива тая жена, отрязва й плитките и отива да се оплаче на братята на жена си; а те, като виждат, че казаното от него не е вярно, почват да го ругаят.

Всички били на мнение, че мадона Беатриче е прекалила със злорадото си лукавство, за да измени на мъжа си, и се питали какъв ли голям страх е брал Аникино, докато дамата го държала здраво за ръката, а той я слушал да разправя на мъжа си как той — Аникино, се стремял да спечели любовта й. Когато забелязал, че Филомена млъкнала, кралят се обърнал към Неифила с думите:

— А сега разказвайте вие!

Тя се поусмихнала и започнала:

— Прелестни дами, няма да ми бъде лесно да ви разкажа една хубава новела, от която да останете толкова доволни, колкото от тия, дето разказваха преди мен; но аз се надявам с Божия помощ да се справя добре с това задължение.

И така, вие трябва да знаете, че едно време в нашия град живял богат търговец на име Аригучо Берлингиери; от глупост (нещо, което търговците и днес продължават да вършат, и то ежедневно) той намислил да стане благородник посредством брак и се оженил за една млада жена, на име мадона Сизмонда, която никак не му подхождала. Понеже той пътувал много, както обикновено правят търговците, и стоял малко при нея, тя се влюбила в един младеж, на име Руберто, който я ухажвал доста отдавна; но след като станали близки и връзката с Руберто й доставяла голяма наслада, дамата вероятно не ще да се е възползувала от тая близост с нужната предпазливост, защото Аригучо, дали задето подочул нещичко, или пък усетил работата, но изведнъж се превърнал в безумен ревнивец; прекъснал своите пътувания, зарязал всичките си работи и се отдал едва ли не на едно-единствено нещо — започнал да упражнява над жена си най-строг надзор и дори не си лягал, преди да се увери, че жена му е вече в леглото; а мадона Сизмонда се измъчвала, защото нямало как да се вижда със своя Руберто.

Тя дълго мислила и премисляла какво да стори, за да се среща с него (а и той настоявал непрекъснато за това), и най-сетне измислила. Тъй като стаята й гледала към улицата, а тя забелязала неведнъж, че Аригучо трудно заспивал, но след това сънят му бил дълбок, намислила следното: към полунощ Руберто да дойде пред входната врата, тя да слезе да му отвори, да го въведе и докато мъжът й спи дълбоко, двамата да прекарат известно време заедно. И за да може да разбере кога е дошъл Руберто, без никой друг да усети, тя решила да пусне през прозореца един канап, чийто долен край да стига до земята, а другия му край да прекара по пода до леглото си, като денем го крие под бельото, а вечер го завързва за палеца на единия си крак. Тя заръчала да обяснят на младежа всичко с най-големи подробности и да му кажат, щом дойде, да дръпне канапа: ако мъжът й спи, тя ще пусне капана и ще слезе да му отвори, ако ли още не е заспал, тя ще издърпа канапа към себе си — значи, да но и чака.

Това се харесало на Руберто и той почнал често да прескача до дома й, като понякога успявал да бъде с нея, а понякога — не. Двамата продължили да си служат с таи хитрост, ала за беда една нощ, докато жена му сияла, Аригучо протегнал крак и закачил случайно канапа; после го напипал, видял, че е вързан за палеца на крака на жена му и си рекъл: „Тая работа хич не ми се вижда чиста.“ Проследил канапа, забелязал, че се спуска през прозореца, и се уверил в своето предположение; затова го отрязал внимателно, вързал го за крака си и зачакал да види какво ще стане по-нататък.

Малко след това Руберто пристигнал, дръпнал канапа, както правел и друг път, и Аригучо го усетил; но той не бил завързал добре канапа за палеца си, а Руберто го издърпал толкова силно, че го изтеглил и изтълкувал това като знак да почака; така и направил. Аригучо побързал да стане, грабнал оръжието си и се спуснал към входната врата, за да разбере кой е дръпнал канапа и да му даде да се разбере. Макар и търговец Аригучо бил смел и силен мъж; като стигнал до вратата, той започнал да я отключва, но не така тихо и предпазливо, както правела жена му, затова Руберто, който чакал отвън, щом чул шума, решил (както и било), че самият Аригучо е слезнал да отваря вратата, поради което хукнал да бяга, а търговецът се спуснал да го гони. Руберто избягал доста далеч, но тъй като и той бил въоръжен, спрял се, измъкнал шпагата си и приел боя: единият нападал, другият се защищавал.

Когато Аригучо отворил вратата на стаята, дамата се събудила и като видяла, че канапът, който тя вързала за палеца си, е отрязан, веднага се досетила, че измяната й е разкрита; а щом разбрала, че Аригучо е хукнал да преследва Руберто, скочила от леглото и предполагайки какво може да я сполети, извикала слугинята си, която била в течение на цялата работа; убедила я да легне вместо нея в леглото и я замолила да не се обажда и да понася най-търпеливо ударите, ако Аригучо почне да я бие, пък после тя така щяла да й се отплати, че нямало да има за какво да съжалява. Дамата загасила свещта, която горяла в стаята, излязла, притаила се в едно отдалечено място на къщата и зачакала да види какво ще стане.

Когато Аригучо и Руберто почнали да се бият на улицата, съседите се събудили, станали и почнали да ги ругаят; Аригучо се изплашил да не го познаят и се прибрал у дома си гневен и сърдит, без да успее да стори нещо на младежа, нито пък да го разбере кой е. Втурнал се в стаята и викнал яростно: „Къде си, блуднице? Аха, загасила си свещта, за да не те намеря, но това няма да те спаси!“ Доближил се до леглото, хванал слугинята, мислейки, че е жена му, почнал да я рита и бие и тя изяла толкова ритници и юмруци, че била покрита цялата със синини; накрая й отрязал косата и продължил да я обсипва с най-обидните думи и ругатни, които могат да се кажат на покварена жена. Слугинята плачела, та се късала — нали имало защо, и от време на време се обаждала: „Олеле! Милост, за бога!“ или „Стига!“ Тя се задавяла от плач, а Аригучо бил заслепен от гняв, затова не можал да познае, че това не с гласът на неговата съпруга, а на друга жена. След като я пребил от бой и — както казах — отрязал косата й, той й викнал: „Блуднице! Няма какво повече да се разправям с тебе, ами ще отида при твоите братя и ще им разкажа какви благопристойни дела вършиш; а те да дойдат, да направят каквото сметнат, че ги задължава тяхната чест и да те отведат оттук, защото в тая къща за теб вече няма място.“ След като изрекъл тия слова, той излязъл от стаята, заключил я отвън и напуснал къщата.

Мадона Сизмонда чула всичко и щом разбрала, че мъжът й не е в къщи, отворила вратата, запалила свещта и отишла при слугинята, която била пребита от бой и продължавала да стене и ридае; успяла да я поутеши, завела я в стаята й, разпоредила се да я гледат и се грижат за нея, но така, че никой нищо да не разбере; после я възнаградила богато от кесията на самия Аригучо и слугинята останала предоволна. След като оправила слугинята, дамата се върнала в спалнята, побързала да оправи леглото, прибрала всичко и подредила стаята така, сякаш тая нощ никой не бил спал в нея; запалила светилника, облякла се, оправила се и тя, сякаш изобщо не си била лягала, запалила една лампа, взела някакви свои дрехи, седнала на горния край на стълбата и почнала да шие, очаквайки да види какво ще стане по-нататък.

В това време Аригучо, след като излязъл от къщи, хукнал към дома, където живеели братята на жена му, почнал да чука и да блъска по вратата, докато най-сетне слезли да му отворят. Щом разбрали, че е пристигнал Аригучо, братята на жена му — а те били трима — и майката на мадона Сизмонда станали, заповядали да запалят свещите и излезли да го посрещнат, като го запитали какво се е случило, та е дошъл съвсем сам по това време. Аригучо им разказал всичко от начало до край, като започнал от случайно открития от него канап, вързан за палеца на крака на мадона Сизмонда, и свършил с това, което бил разкрил и направил; а за да им докаже какво е сторил, взел, че им подал косата, която той мислел, че е отрязал от жена си; после ги подканил да дойдат да си я приберат и да постъпят както решат, че изисква собствената им чест, защото той нямал никакво намерение да я държи повече у дома си.

Като чули разказа на Аригучо, братята на жена му много се ядосали, понеже помислили, че той им е казал самата истина; закипели от яд и злоба и решили хубаво да я наредят, затова заповядали да запалят факлите и тръгнали с Аригучо. Но майка им, като разбрала какво става, тръгнала след тях, разплакала се и почнала да моли ту единия, ту другия, ту третия да не бързат да вярват на такива работи, без да проверят и се уверят дали е истина, защото мъжът на Сизмонда може да й се е разсърдил за друго, да се е отнесъл зле с нея, а пък сега да я клевети, за да се оправдае; тя се чудела как е могло да се случи такова нещо, след като познавала много добре дъщеря си — нали я възпитавала от най-ранното й детство, и изприказвала още много други подобни приказки.

И тъй, стигнали до дома на Аригучо, влезли и почнали да се качват по стълбата. Като чула, че идват, мадона Сизмонда запитала: „Кой е там?“ Единият от братята се обадил: „Ей сега ще разбереш, негоднице!“ А мадона Сизмонда възкликнала: „Какво значи това? Спаси, господи!“ После станала и казала: „Добре сте дошли, братя мои, какво ви е накарало да дойдете и тримата по това време?“ Като видели, че седяла и шиела, а по лицето й нямало никакви следи от побой (нали Аригучо им разправил, че я пребил от бой), те се позачудили, успели да овладеят гнева си и я запитали какво се е случило, та Аригучо е дошъл да се оплаква от нея; сетне я заплашили, че ако не им каже истината, зле ще си изпати. Дамата отвърнала: „Не разбирам какво трябва да ви обяснявам, не знам и за какво Аригучо ви се е оплаквал от мен.“ Аригучо, като я видял, останал като вцепенен, защото си спомнял много добре, че я ударил по лицето най-малко хиляда пъти, че цялата, я изпощипал и изподраскал и какво ли не още, а сега тя изглеждала така, сякаш нищо не се е случило.

Братята й разправили набързо какво им казал Аригучо за канапа, за боя и за всичко останало. Тогава дамата се обърнала към Аригучо: „Боже господи! Какво чувам, мъжо? Защо сам се опозоряваш, като искаш да ме представиш за блудница, каквато не съм, а себе си да изкараш лош и жесток, какъвто не си? Та ти тая нощ не спа в къщи, значи, и с мен не си спал. Кога си ме бил? Аз нищо не си спомням.“ Аригучо изръмжал: „Как така, негоднице, нали заедно си легнахме? Нали, след като подгоних твоя любовник, се върнах тук, нали те пребих от бой, нали ти отрязах косата?“ Жена му отвърнала: „Нощес ти не спа в къщи. Но да не говорим за това, тъй като освен моите думи не разполагам с други доказателства; да видим друго: ти каза, че си ме бил и че си ми отрязал косата. Ти не си ме бил; и ти, и всички, дето сте тук, можете да видите има ли по мен следи от побой, или не; пък и не бих ти препоръчала да се осмеляващ да вдигнеш ръка срещу мен, защото, кълна се в кръста господен, ще ти издера очите. Доколкото знам и доколкото видях, ти дори и косата ми не си рязал; да не би да си го направил, без да усетя? Я да видя дали е отрязана, или не?“ Тя смъкнала воалите от главата си и показала, че косата й не е пипната.

Когато братята и майката чули и видели всичко, обърнали се към Аригучо с думите „Какво ще кажеш за това, Аригучо? По то е съвсем различно от онова, което кача, че си направил, когато дойде в нашия дом; как ще докажеш и другите работи?“ Аригучо стоял като гръмнат, искало му се да каже нещо, но като видял, че се надявал да докаже едно, а излязло друго, не се решавал да заговори. Тогава жена му се обърнала към братята си и рекла: „Братя мои, аз виждам, че той сам иска да направя нещо, което иначе никога не бих се осмелила да извърша, сиреч да ви разкажа за всичките му жалки и недостойни дела и постъпки; но ще го направя. Напълно съм убедена, че това, което ви е разказал, се е случило с него, и ще ви обясня как; слушайте внимателно. Тоя почтен човек, за когото за голямо мое нещастие ме омъжихте, който се нарича търговец, който би трябвало да бъде и който иска да минава за по-трезв от монасите и по-благопристоен от невинна девойка, почти всяка вечер се напива по кръчмите и скита ту с тая, ту с оная развратница; а мен принуждава да го чакам до полунощ, че понякога и до зори, така както ме заварихте тая сутрин. Сигурна съм, че той се е напил здравата, след това е легнал с някоя от ония никаквици, а като се е събудил, е видял канапа, вързан за крака на блудницата, след което е извършил всичките си подвизи, за които ви е разказвал; после се върнал обратно, пребил я от бой, отрязал й косата и преди да дойде на себе си, е помислил (убедена съм, че и сега той продължава да си въобразява), че е извършил всичко това с мен. Ако се вгледате внимателно в лицето му, веднага ще разберете, че все още е полупиян. Въпреки всичко, което е казал против мен, аз ви моля да се отнесете към него като с пиян човек и да му простите, както и аз му прощавам.“

Като чула това, майката отново зашумяла и занареждала: „Ех, дъще, какво приказваш? Кълна се в кръста господен, че тоя човек не заслужава такова отношение; трябва да убием това гадно и неблагодарно куче, което не е достойно да има за съпруга жена като теб! Това е то! И от калта да те беше измъкнал, пак не трябваше да постъпва така с теб! Бог да го убие, задето си принудена да слушаш дрънканиците на това търговче, измъкнало се изпод магарешките лайна на някакъв си пладнешки разбойник, от ония негодници, дето ходят с груби романьолски наметала, с дълги и широки гащи, със забучено на задника си перо; дето, щом съберат два-три гроша, хукват да се женят за дъщери на благородници, изкарват си някакъв герб и после разправят: «Аз съм от еди-кой си род. Моите роднини са направили еди-какво си!» Ах, колко хубаво щеше да бъде, ако моите синове ме бяха послушали! Та те имаха възможност да те омъжат много добре, и то със съвсем малка зестра, за един от графовете Гуиди; а какво направиха? Дадоха те на тоя хубавец, дето не се посвени да дойде и да каже посред нощ, че ти — най-хубавата и най-честна жена на Флоренция — си била блудница, като че ли ние не те познаваме. Истина ви казвам, ако ме послушате, трябва така да го наредите, че да ви запомни за цял живот!“ После се обърнала към синовете си и продължила: „Нали ви казвах, чеда мои, че това не е вярно? Чухте ли как милият ви зет, това жалко и нищожно търговче, се отнася със сестра ви? Ако бях на ваше място и той кажеше на мен, каквото разказа на вас, или извършеше това, дето е сторил, нямаше да се успокоя и нямаше да се почувствувам доволна, докато не го пратя на оня свят! И ако бях мъж, а не жена, нямаше да позволя друг да се заеме с тая работа! Убий го, господи! Убий тоя безсрамник, тоя жалък пияница!“