Джовани Бокачо
Декамерон (70)

Новела I

Джани Лотеринги чува през нощта, че някой чука на вратата; той събужда жена си, а тя го уверява, че трябва да е някакво привидение; те стават, прочитат една молитва и чукането престава.

— Повелителю мой, щеше да ми бъде много по-приятно, ако с ваше съгласие не аз, а някой друг почнеше да говори пръв по тоя чудесен въпрос, по който ни предстои да беседваме; но тъй като вашата воля бе аз да вдъхна смелост на другите, ще го сторя на драго сърце.

И така, скъпи дами, ще се постарая да ви разкажа нещо, което да ви бъде от полза за в бъдеще, защото, ако и вие се плашите, както аз се плаша, и то най-вече от привиденията (Бог ми е свидетел, че не знам как изглеждат, пък и досега не съм срещала човек, който да знае нещо за тях, въпреки че всички еднакво се боим от тях), слушайки внимателно моята новела, вие можете да научите една хубава свята молитва (много полезна в подобни случаи), за да прогоните привидението, ако то рече да ви навести.

На времето във Флоренция, в квартала свети Бранкацио, живял предач, на име Джани Лотеринги; той си разбирал много добре от работата, но в другите неща хич го нямало, тъй като бил доста глуповат; въпреки това често го избирали за ръководител на певците на хвалебствени църковни песни от „Санта Мария Новела“ (той трябвало да ръководи техните спевки), възлагали му и други подобни длъжности, та се повъзгордял и почнал да се мисли за много нещо; обаче тия длъжности му били възлагани не за друго, а защото, бидейки заможен човек, той често гощавал монасите. Не стига това, ами те все успявали да измъкнат по нещо от него — кой чифт чорапи, кой качулка, кой наметало, и в замяна на това го учели на най-хубавите молитви, подарявали му „Отче наш“ на италиански език или песента за свети Алекси, или плача на свети Бернардо, или хвалебствената песен на дона Матилда и други подобни глупости, които той ценял особено много и ги съхранявал най-старателно за спасение на душата си.

Джани бил женен за много красива, прелестна жена, на име мона Теса, дъщеря на Манучо дела Кукилия, която била и умна, и твърде съобразителна; тя знаела много добре колко е глупав нейният мъж и бидейки влюбена във Федериго ди Нери Пеголоти — красив и як младеж, който също много я обичал, — с посредничеството на своята слугиня успяла да си уреди среща с него в живописното имение, което споменатият Джани притежавал в Камерата; тя прекарвала там цяло лято, докато Джани прескачал понякога да вечеря и пренощува, а на сутринта се връщал отново или в работилницата си, или при своите братя-певци. Федериго, който изгарял от желание да се срещне с дамата, дочакал определения от нея ден и привечер се запътил нататък; и тъй като вечерта Джани не пристигнал, Федериго останал на вечеря, после преспал с дамата за най-голяма своя наслада и удоволствие; а тя, докато се намирала в неговите обятия, за една нощ го научила на шест хвалебствени молитви от тия, дето пеел нейният мъж. И тъй като не възнамерявала тази първа нощ да бъде последна (същото мислел и Федериго) и за да не трябва да праща слугинята си всеки път при него, те се условили така: всеки ден, когато отивал в своето имение, което било малко по-нагоре, или на връщане оттам, Федериго трябвало да поглежда към лозето, намиращо се до нейния дом; ако види, че на някой от коловете е забучен магарешки череп, обърнат към Флоренция, можело той да дойде при нея още същата вечер, разбира се, по-късно; ако вратата е залостена, да почука тихичко три пъти и тя ще му отвори; но види ли, че черепът е обърнат към Фиезоле, да не й се обажда, защото това значи, че мъжът й е дошъл от Флоренция.

Двамата продължили да се срещат по тоя начин. Не щеш ли, един ден, когато Федериго трябвало да дойде на вечеря у мона Теса и тя наредила да сготвят два тлъсти петела, късно вечерта най-неочаквано пристигнал Джани. На дамата й станало много неприятно, за вечеря поднесла на мъжа си малко обелено месо, което наредила да сварят отделно, после накарала слугинята да завие двата петела в бяла кърпа, да сложи няколко пресни яйца и шише вино, ама от хубавото, и да отнесе всичко в градината, където човек можел да отиде, без да минава край къщата, и където понякога тя отивала да вечеря с Федериго; тя заръчала на слугинята да постави вързопа под прасковата, дето била на края на поляната. Мона Теса била толкова съкрушена от идването на мъжа си, че забравила да напомни на слугинята да дочака Федериго и да го предупреди, че Джани е дошъл от града, а също така да му каже да вземе приготвената храна от градината.

Поради това, след като и тя, и Джани (както и слугинята) си легнали, не минало много време и Федериго пристигнал; почукал тихичко на вратата, а тя била толкова близо до стаята, че Джани веднага чул, чула и жена му, но за да не възбуди някакви подозрения у мъжа си, се престорила на заспала. Федериго почакал малко и отново почукал; Джани се зачудил и побутнал жена си: „Теса, чуваш ли, каквото и аз чувам? Като че ли някой чука на вратата.“ Жена му, която чула всичко, и то не по-зле от него, се направила, че едва сега се събужда и запитала: „Какво? Какво казваш?“ Джани отвърнал: „Казвам ти, че някой чука на вратата.“ Жена му възкликнала: „Какво, чукат ли? Ах, Джани, нима не знаеш кой чука? Това е някакво привидение; през тия няколко нощи така се наплаших от него, че такъв страх през живота си не съм брала; щом почнеше да чука, завивах се презглава и не смеех да се покажа, преди да съмне.“ Тогава Джани казал: „Нищо, жено, не се бой, ако ще наистина да е привидение; преди да си легнем, аз прочетох «Te lucis» и «Intemerata», казах още няколко други хубави молитви, прекръстих и цялото легло от единия до другия край в името на Отца и Сина и Светаго Духа, затова няма от какво да се страхуваш; колкото и да е силно това привидение, нищо не може да ни направи.“

Но за да не би Федериго да си помисли друго и да й се разсърди, дамата намислила да му подскаже по някакъв начин, че Джани се е върнал; затова рекла на мъжа си: „Абе ти може да си казал каквото щеш, но аз няма да се успокоя и докато не го закълнем, все ще се страхувам; много добре стана, че си дойде.“ Джани запитал: „Как се прави това заклинание?“ Жена му отвърнала: „Аз знам как става тая работа, защото оня ден, като ходих до Фиезоле на отпущение, една отшелница — ама истинска светица, Джани, Бог ми е свидетел, че от нея по-света жена няма, — като разбра, че съм много изплашена, ме научи на една много хубава и света молитва; каза ми, че я била изпробвала много пъти още преди да стане отшелница и че молитвата винаги й помагала. Но Бог ми е свидетел, че ако съм сама вкъщи, никога не бих се осмелила да я изпитам; сега е друго — ти си тук, затова хайде да отидем да закълнем привидението.“

Джани казал, че ще го стори на драго сърце. Двамата станали и се доближили на пръсти до вратата, пред която Федериго продължавал да чака и вече си мислел какво ли не; щом стигнали вратата, мона Теса рекла на мъжа си: „Като ти кажа, ще се изплюеш.“ Джани отвърнал: „Добре.“ Тогава жена му започнала заклинанието така: „Привидение, привидение, дето бродиш по нощите, с навирена опашка дойде, с навирена опашка ще си отидеш; бягай в градината под голямата праскова, ще намериш благина и сто курешки от моята кокошка; надигни шишето и се махай, а мен и моя Джани не закачай!“ След като изрекла тия слова, тя казала на мъжа си: „Джани, изплюй се.“ Джани се изплюл. Федериго, който през цялото време стоял отвън и чул всичко, забравил всякаква ревност и макар да му било много неприятно, едва се сдържал да не се изсмее с глас, а докато Джани плюел, той шепнел: „Зъбите си да изплюеш!“ Мона Теса заклела привидението три пъти поред, после си легнала с мъжа си. А Федериго, който се надявал, че ще вечеря с дамата и не бил ял нищо, разбрал много добре смисъла на заклинанието, отишъл в градината, намерил под голямата праскова двата петела, виното и яйцата, отнесъл ги у дома си и се навечерял с най-голямо удоволствие. После, при следващите срещи със своята любима, той се смял много на това заклинание.

Вярно е, някои разправят, че всъщност мона Теса била объркала магарешкия череп към Фиезоле, но минавайки през лозето, някакъв ратай блъснал черепа с тоягата си, той се завъртял и като спрял, останал да сочи към Флоренция, затова Федериго помислил, че го викат и отишъл в къщата. Хората разправят и друго, а именно че дамата произнесла заклинанието малко по-иначе: „Привидение, привидение, върви си с бога; не аз, а някой друг е обърнал черепа, Бог да го убие! А аз съм тук с моя мил Джани!“ И Федериго си отишъл, като тая нощ останал и без вечеря, и без подслон. Но една моя съседка, възрастна жена, разказваше, че е вярно и едното, и другото; тя чувала за тая работа още като била съвсем малка, но твърдеше, че това се случило не на Джани Лотеринги, а на някой си Джани ди Нело; той живеел при Порта Сан Пиеро и не бил по-малък глупак от Джани Лотеринги.

Затова, мили мои дами, оставям на вас да изберете онова заклинание, което ви харесва най-много, а ако желаете — и двете; както можахте да се уверите, при подобни случаи те обладават огромна сила; научете ги добре, защото може и на вас да бъдат от полза.