Бари Хюгарт
Мостът на птиците (20)

20.
Пещерата на камбаните

Изминаха часове. Палмовото витло продължаваше да се върти над главите ни сред пламъци и дим. Невероятното бамбуково водно конче прекосяваше бързо солената пустиня. Използвахме наметалата си като кормило м заобикаляхме вихрушките. Горещината, излъчвана от пустинята, с огнени пръсти ни издигна високо в небето. На светлината на залязващото слънце Скъперника Шен забеляза дългата тъмна линия на хоризонта.

— Това са дървета! — възкликна тон. — Излизаме от Солената пустиня!

Най-доброто доказателство за истинността на думите му бяха тъмните облаци, натрупали се на хоризонта. В далечината проблясваха светкавици. Съмнявах се дали в пустинята беше валяло през последните хиляда години.

— Господа, за нас би било много неприятно, ако кошът се изпълни с вода — каза Ли Као.

Веднага измъкнахме три бамбукови пръчки от основата на коша, с което осигурихме не само отвор за оттичане на водата, но и дръжки за чадъри. С пръчки от стените на коша направихме рамки за тях, конто покрихме със собствените си панталони. Успяхме да свършим тъкмо навреме. Застигнаха ни блясъкът на мълнии, трясъкът на гръмотевици и пороен дъжд, леещ се сякаш из ведро, но благодарение на чадърите си продължихме пътуването си несмущавани от бурята.

— Открай време съм мечтал да прекося буреносен облак! — извика доволно Господаря Ли.

— Прекрасно е! — отвърнахме едновременно Скъперника Шен и аз.

Гледката бе наистина великолепна, така че изпитахме известно разочарование, след като бурята отмина и на небето се появиха отново луната и звездите. Вятърът свиреше покрай ушите ни, а далеч под нас се появи сребърният блясък на река. Бамбуковото водно конче продължаваше уверено полета си, бълвайки пламъци и дим, докато ние прекосявахме тъмночервеното небе на Китай подобно на малка искрица, чийто блясък се смесваше със сиянието на милион милиарда трилиона звезди. Скъперника Шен реши да подремне, а Господаря Ли го последва. Останах да наблюдавам сам звездите над нас и сиянието на осветената от лунните лъчи земна повърхност. Усещането за летене бе съвсем различно от това, което бях изпитвал по време на сънищата си. Ако трябва да бъда искрен, ще призная, че предпочитам полетите си насън. Тогава се чувствам като птица, носеща се по течението на вятъра и радваща се на пълна свобода. Сега бях просто обикновен пътник, наместил се в кош под няколко въртящи се перки. Мълчаливо се укорих, че съвсем по детински не съумявам да оценя както трябва едно изживяване, близо до чудото. Господаря Ли също се упрекваше за нещо, но очевидно по някаква друга причина. Говореше си насън.

— Глупак! — дочух го да измърмори. — Сляп като незрящ прилеп! Мързи те да си разчоплиш мозъка! — После се извърна и се почеса по носа. — Защо не на самия остров, а дебне на края на моста? Глупости! Безсмислена работа!

Отново замълча и аз реших, че ако сънуваше Невидимата ръка, имаше основания да бъде озадачен. Ако приемехме, че Ръката бе пазач на съкровищницата на княза, сиреч, че изпълняваше функцията на лабиринта, нямаше ли наистина да е по-логично чудовището-пазач тихо и невидимо да причаква пришълците от другия край на моста? Който и да се доближеше до съкровищата в такъв случай, щеше неизбежно да нахрани един голям и гладен паяк.

— Деца — продължаваше да мърмори Господаря Ли насън. — Игри. Глупави игри или детски игри? А малкото момче?

Въздъхна, дишането му се успокои и след малко чух единствено равномерно хъркане. Скъперника Шен също сънуваше и покрай кривия му нос се стече сълза. Бълнуваше съвсем тихо, така че се наложи да се доближа до него, за да го чуя.

— А Чен — шепнеше тон — Татко ти е тук.

Не каза нищо повече. След малко и аз заспах. Когато се събудих открих, че летим през розови и оранжеви облаци, носещи се из тюркоазеното небе. Утринното слънце осветяваше планинските върхове около нас. Ли Као и Скъперника Шен направляваха полета на бамбуковото водно конче с помощта на наметалата си. Минавахме през тесен проход, където единични вълшебни дървета простираха клоните си, опитвайки се да закачат с тях парченца от облаци, за да ги втъкат в пелената на мечтите, също като в картините на Мей Фей. Прозинах се и също прострях наметалото си. Минахме в такава близост до един остър планински връх, че не се удържах, присегнах и взех шепа сняг, чудесен на вкус. След като излязохме оттам се оказахме над прекрасна зелена равнина. От местата, където селяните изгаряха плевелите, се виеха кълба дим. Въздухът бе изпълнен о уханието на влажна пръст, дървета, цветя и трева.

По-късно през същата сутрин тръбите с огнената смес започнаха да горят по-слабо и неравномерно. Витлото намали скоростта си се снижихме в посока към малко селце на брега на широка река. Бяхме сигурни, че селяните от цялата околност се бяха събрали, за да наблюдават плавното приземяване на огнедишащата небесна птица. Бяхме тъкмо над селския площад, когато тръбите с огнената смес пуснаха за последен път няколко кълбета огън и дим, след което кацнахме без сътресения. Тълпата с широко разтворени очи зяпна тримата китайски господа, изящно облечени в набедреници и пояси, които важно слязоха от апарата с чадъри в ръце.

— Фамилното ми име е Ли, а собственото — Као, и имам лек недостатък на характера — каза Господаря Ли и учтиво се поклони. — Това е моят многоуважаван клиент, Вол Номер Десет, а този господин е Старата Щедрост, известен по-рано под името Скъперника Шен. Имаме удоволствието да подарим невероятното бамбуково водно конче на вашето многоуважаемо село. Оградете го с ограда и искайте пари за вход. Уверявам ви, че ще направите състояние. А сега имайте добрината да ни насочите към най-близката кръчма, защото имаме намерение да не изтрезняваме поне седмица.

Скъперника Шен навярно щеше да пожелае да направи именно това, но плановете ни бяха нарушени. По странна прищявка на съдбата летателният апарат се бе приземил в непосредствена близост до Пещерата на камбаните. Тъй като се намирала съвсем наблизо надолу по реката, закупихме лодка и се спуснахме по течението. След два дни Скъперника Шен ни даде знак.

— Това е Планината на каменната камбана — посочи той. — В Пещерата на камбаните се влиза откъм реката, така че ще можем да влезем в нея направо с лодката.

Ли Као ме стисна за ръката.

— Воле, чух че князът при събирането на данъци винаги минава покрай тази планина. Ако картината в Пещерата на камбаните е точно такава, каквато ни я описа Скъперника Шен, интересът на княз Чин към тази местност едва ли ще е случаен.

Сетих се за по-раншните му предупреждения и се огледах боязливо, търсейки с поглед крилати змии, дълги двеста стъпки. Междувременно малката ни лодка премина през тъмния отвор на пещерата и извиках от удоволствие. Бяхме се оказали внезапно сякаш в един от красивите подводни дворци, описвани в будистките приказки. От допира със слънчевите лъчи, проникващи откъм входа, изумрудената вода в пещерата сияеше като зелен огън. Други лъчи се отразяваха в повърхността й и осветяваха каменните стени, обсипани с кристали, светещи с всички цветове на дъгата. Беше свят, обвит в сиянието на небесни дъги. От водата стърчаха и от тавана висяха най-странните скали, които бях виждал в живота си. Приличаха на копия, обаче извърнати но такъв начин, че широката им част бе разположена откъм върха. Ли Као никога не бе посещавал тази пещера, но бе чел много за нея.

— Това са звънтящите камъни — поясни, — По време на прилив водата причинява трептения, от които камъните на дъното звънят като камбани. Предизвикват у камъните, висящи от тавана, ответни вибрации, и те за зазвучават със собствен глас. По-навътре в пещерата има други камъни, образувани от мека скална порода и изпълнени с много отвори. Когато водата преминава през тях предизвиква други звуци, които се сливат с тези на камбаните. Су Тун По е написал интересен труд по въпроса. Стигнахме до дървен кей и вързахме лодката за един кол. Изкачихме се по каменни стъпала и стигнахме до основното помещение в пещерата, използвано за светилище. Очевидно, бяхме единствените посетители. От четиримата монаси, които видяхме, трима бяха в черни одеяния, а четвъртият — в пурпурни. Именно той дойде да ни посрещне. Бе дребен мъж с висок писклив глас.

— Нека Буда да ви е на помощ — поздрави той и направи дълбок поклон. — Аз съм хранителят на Храма на вехтошаря, а тези трима братя са от друг орден, разположен в съседство с нас. Ако влезете в прохода откъм лявата ви страна ще видите свещената картина, на която е изобразено божеството на Пещерата на камбаните. Картината е много древна и тайнствена, и нито аз, нито моите предшественици можем да кажем, че сме я разбрали напълно. Безспорно обаче е от божествен произход, така че живея с надеждата, че някои леи някой посетител ще успее да ми обясни изобразеното на нея. Кой знае, може би пък именно вие ще се окажете тези посетители — добави той и направи повторно дълбок поклон. — А сега ще ви помоля да ме извините, че няма да мога да ви придружа. С братята сме потънали до уши в работа. Правим проверка на счетоводните книги.

След тези думи дребният монах се присъедини към останалите, а ние влязохме в прохода, конто ни бе посочил. В дъното му съзряхме блясъка на факли, осветяващи нещо. Скъперника Шен ни го посочи с пръст.

— Това е картината, за която ви разказах — рече, а ние с Ли Као се загледахме в призраците.

По това не можеше да има две мнения. На картината бе изобразен стар вехтошар с гръб към нас и с лице към убитата девойка, с чийто призрак се бяхме срещнали в замъка на лабиринта. От лявата й страна бе другата убита девойка, призракът на която ни се бе явил на острова. От дясната и страна бе застанала трета девойка, която можеше да мине за сестра на първите две.

Ли Као извади един от факлите от постамента му и започна внимателно да разглежда картината. Дрехата на вехтошаря бе покрита с цветни перли и лотосови цветя. Подпираше се на патерица, поставена под лявата му мишница. Ръцете му бяха протегнати към девойките. В лявата ръка държеше три малки бели пера, а в дясната, миниатюрни флейта и кристална топка, също като тези, които в момента се намираха в пояса на Ли Као, както и малка бронзова камбанка. Бе очевидно, че картината е много древна. Какво обаче изобразяваше.

— Емблемите върху дрехата на куция вехтошар обикновено означават Небесата. Ако е така, автор на тази картина би могъл да бъде Ти Куай Ли. Четвъртият безсмъртен — рече замислено Господаря Ли. — Две неща обаче не се връзват с това тълкувание. Първо, на гърба си вехтошарят би трябвало да е провесил голяма кратуна. Второ, не би трябвало да се е облегнал на дървена патерица. В края на краищата, името му означава „Ли с Желязната Патерица“.

Започна отново да оглежда картината съвсем отблизо, почти допирайки нос в нея.

— От друга страна, тези емблеми могат да означават и нещо свръхестествено, включително и нечестиви свръхестествени явления — промърмори той. — Известно ни е, че две от тези три момичета са били убити, а и съм готов да се обзаложа, че и третото едва ли е умряло тихо и кротко в леглото си. Това, което ме вбесява, е че не мога да открия никакви следи от нещо, което непременно би трябвало да присъства в картината.

Погледнах го въпросително.

— Имам предвид женшена — поясни Господаря Ли. — Воле, поради някакви странни причини съществува някаква тайнствена връзка между усилията ни да открием Великия корен, призраците на трите прислужници, детската игра, село Ку Фу. Възглавницата на Дракона, безсмислените на пръв поглед стихове, перата, птиците, които трябва да полетят, княз Чин, а може би и всичките князе Чин, а и само Буда знае какво още.

Изправи се и присви рамене.

— Ако въобще успеем някога да разкрием тази връзка, тя ще легне в основата на едно чудесно повествование — въздъхна той. — Хайде да отидем сега при тези монаси и да си изясним дали бихме могли да научим нещо полезно от тях.

Тримата монаси в черни одеяния вече ги нямаше, но затова пък дребният монах в пурпурното расо се оказа крайно любезен.

— Не, никога не сме съумявали ла се досетим какво е точното значение на дрънкулките и перата — каза ни той. — Озадачават ни най-много перата, защото навътре в пещерата има друга картина, на която са изобразени пера. Толкова е стара, че боята почти навсякъде се е олющила, но могат съвсем ясно да се различат перата п символът на съзвездието Орион. И за нея нямаме представа какво означава.

Очите на Ли Као заискриха.

— Воле, в древността йероглифът за съзвездието Орион се е означавал чрез знака за покрив, три лъча и числото три. Същият Йероглиф се е използвал и за означаването на женшена, особено когато към трите лъча се е добавял знакът за сърце. Тогава йероглифът се е четял и като „Сърцето на Великия корен на силата“.

Започнах да се заразявам от обхваналата го възбуда. Охотно последвахме дребния монах към отвора на друг тунел. Той свали два факела от поставките им и ни ги подаде.

— Картината ще откриете в дъното, а пък междувременно ще узнаете защо сме сигурни, че вехтошарят е бил божество — каза. — За щастие, пристигнахте тук в дъждовния сезон, когато водата в Пещерата на вехтошаря започва да повишава равнището си. Не след дълго тя ще накара каменните камбани да запеят и веднага ще разберете, че единствено Небесата са в състояние да създадат такава музика. Камъните са разположени дълбоко под тунела, обаче има странични проходи, през които ще чуете музиката съвсем ясно.

Скъперника Шен бе посещавал пещерата в сухия сезон и бе доста скептично настроен относно предполагаемите достойнства на музиката. Докато напредвахме но тесния и нисък тунел, към шума от стъпките ни се добави ромоленето на вода, блъскаща се в скали, разположени нейде вляво и под нас. Сетне водата достигна необходимото равнище и ние разбрахме, че монахът не ни бе излъгал. Музиката действително бе вълшебна.

Първо се чу звукът на една камбана. Тъкмо когато ехото му заглъхна, бе последвано от звука на друга — тих, мек и леко притъпен, сякаш се просмукваше през пчелен мед. Отговори му друга камбана, с висок и ясен звук, непълно хармониращ с предишния. Сетне безброй камбани се включиха една след друга в концерта: големи, малки, шумни, тихи, с ясен звук, с приглушен звук. Слушахме ги в захлас, докато удължените ни сенки се плъзгаха но каменните стени. Не МИ е по силите да опиша красотата на мелодията. Малко след това водата достигна меките скали п започна да тече през множеството им малки отвори. Песента на камбаните се сля със звуците, издавани от хиляда сребърни флейти, съпроводени от жуженето на милион пчели. Съчетанието от звуци бе родило толкова възвишена музика, че нашите души насмалко не се отделиха от телата ни. Пред нас се оказа страничен тунел, достатъчно голям, за да може да се влезе в него, и божествената музика се раздаваше именно оттам. Завихме по него, за да й се насладим по-пълно. По бузите на Скъперника Шен се стичаха сълзи. Той започна да тича с разперени ръце, сякаш искаше да прегърне музиката, а ние бягахме съвсем плътно до него, докато сенките ни подскачаха по стените. Внезапно един камък под крака на Скъперника Шен поддаде и чух изсвистяването на метал във въздуха.

Скъперника Шен подскочи и залитна към мен. Задържах го и се загледах глупаво в железния връх на стрелата на арбалет, стърчаща от гърдите му.