Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Историите на Господаря Ли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bridge of Birds, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 29 гласа)

Информация

Корекция
crecre (2008)
Сканиране и разпознаване
ССБ

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Манол Глишев)

10.
Едно наистина хубаво погребение

Ли Као наистина бе изпитал удоволствие от това, че бе съумял да убие някого, който съвсем определено си го беше заслужил. Желанието му да извърши убийство се основаваше на това, че Прародителката, макар и по един свой неповторим начин, бе дълбоко религиозна жена. Свидетелство за нейната богобоязливост бе огромният мавзолей, който си бе издигнала приживе, предполагайки навярно, че някой ден ще благоволи да се присъедини към боговете. Мавзолеят представляваше гигантски железен стълб, висок над сто стъпки, в средата на който бе разположена погребална камера. Пред входа му пък с огромни йероглифи бе изписано посланието, което тя искаше да отправи към бъднините. Ако някой ден историята на Прародителката се изгуби в хода на времето, бъдещите книжници навярно ще бъдат озадачени от съдържанието на нейната епитафия.

НЕБЕСАТА СЪЗДАВАТ БЕЗБРОЙ НЕЩА,

КОИТО ДА ХРАНЯТ ЧОВЕКА.

ЧОВЕК НИКОГА НЕ СТОРВА ДАЖЕ И ЕДНО ДОБРО,

С КОЕТО ДА СЕ ОТБЛАГОДАРИ НА НЕБЕСАТА,

УБИВАЙ! УБИВАЙ! УБИВАЙ! УВИВАЙ! УБИВАЙ!

УБИВАЙ! УБИВАЙ!

Друго свидетелство ти нейната богобоязливост бе слабостта към лоханите. Нямам предвид статуите на будистки светци, от които само в Лун Мен могат да се открият 142 289 Думата ми е за истинските лохани.

Истинският лохан е свят монах, освободил се от душата си по време на самосъзерцание. Смята се, че това е знамение на Небесата и когато открият някой покойник с поглед, вперен В собствения му пъп, с кръстосани крака и стъпала, обърнати нагоре и с ръце в скута с дланите обърнати в същата посока, тялото му внимателно се обвива с няколко пласта зебло. След това зеблото се покрива с няколко слоя лак и завършеният продукт е истински светец, чието тяло може да се съхрани столетия. Ако лакът е поставен особено старателно, а преди това тялото е накиснато във вода, практически се съхранява за вечни времена. Такива лакирани лохани се намират изключително рядко, но Прародителката притежаваше не по-малко от една дузина от тях. Някои люде с нечисти помисли подозираха, че поне неколцина от светиите са се отправили на оня свят, докато кротко са се самосъзерцавали, с помощта на нож, забит между ребрата им от някои телохранител на Прародителката. Така или иначе, но Прародителката безспорно се гордееше много с тях и не пропускаше случай да ги показва при всички по-важни церемонии.

В дните, последвали смъртта на Припадащата дева, р двореца се стекоха оплаквани от цялата околност. Най-личните сред тях издигнаха жертвени палатки по пътя, по който погребалната процесия щеше да премине към гробищата. Доведоха със себе си собствени оркестри, та даже и трупи от актьори и акробати. Хората с благороднически сан използваха случая за светско общуване. През това време не преставайте да приижда потокът от хора, между тях и безброй монаси, на които Прародителката бе наредила да се молят денонощно за спасението на душата й. Цялата работа заприлича по-скоро на фестивал.

Великият ден започна с ръмене. Небето бе покрито с тъмни облаци през цялата сутрин и ранния следобед. Времето бе горещо и влажно и във въздуха се носеше миризмата на сяра. Окълвания Хо, който охотно бе дал съгласието си да ни помогне, се кланяше наляво и надясно на разни князе и други знатни люде и в същото време разправяше, че имало зловещи предзнаменования. Из горите бродели страховити черни зверове с огнени очи, разправяше Окълвания Хо. Слугите били зърнали два злокобни призрака — жена в бели и жена в зелени одежди — които предупредили, че наоколо са се появили демони. И наистина, когато претърсили парка, открили изваянието на демон с железен обръч на главата и с верига на шията. В близост до Езерото на петото ухание през въздуха преминал бронзов свещник. Със седем пламъка, поясняваше съскайки Окълвания Хо. Надявам се никой да не съди строго този мил старец, след като чуе от мен, че погребението на дъщеря му бе за него едно великолепно изживяване.

Кънтенето на барабани даде знак, че наближава погребалното шествие. Започваше с конници, яздещи в две редици, придружени от слуги, развяващи знамена с феникси и музиканти, изпълняващи траурна музика. Следваха дълги върволици свещеници, размахващи златни кандила. Сетне идваше самият ковчег, носен от шестдесет и четирима носачи, както подобава на сана на княгиня. Аз, нароченият за годеник, бях се сдобил с почетно място в процесията. Вървях до ковчега, вайках се и си скубех косите. Следваха ни войници от армията на Прародителката, носещи огромен балдахин от жълта коприна, на които бяха извезани изображенията на феникси. Под балдахина имаше монаси, теглещи дванадесет украсени със скъпоценности колички. Във всяка количка, седнал в поза за размисъл, имаше по едни лакиран лохан.

Светиите бяха вперили одобрителни погледи в доказателствата за набожността и скръбта на Прародителката. Тя бе разтворила вратите на съкровищницата си, за да извади оттам подходящи дарове за духа на покойницата, така че пред краката на лоханите бяха подредени вещи с огромна стойност. Естествено, на всички бе ясно, че Прародителката няма и най-малкото намерение да зарови богатствата си заедно с Припадащата дева. Излагането на тези скъпоценности обаче бе нещо обичайно за такива случаи, пък и замисълът му беда накара по-незначителните смъртни да позеленеят от завист. Подир даровете вървяха четири войници, носещи родовия чадър на Прародителката. Под чадъра вървеше старшият и евнух, който държеше великата корона на династията Сун върху копринена възглавница. Следваше го самата знаменита дама. Цяло едно войнство от слуги стенеше под смазващата и тежест, поставена върху носилка. Последната бе покрита с балдахин от жълта коприна с изображенията на феникси, от двете и страни бяха закачени сребърни звънчета, а задната й част се красеше от златен герб.

Ако някой се зачуди защо тя използваше символите на феникса, подобаващи на съпругата на император, а не драконовите изображения, полагащи се на самия император, отговорът е прост. Императорските Дракони бяха бродирани върху огромна сребърна възглавница, върху която се бе наместила самата Прародителка.

Няма да описвам подробно цялата церемония, защото би трябвало да започна с описанието на трите хиляди и триста ритуала на протоколните правила „чу“, от което моите читатели ще започнат да стенат нощем. Ще спомена само това, че тялото на моята възлюбена бе покрито с живак и с драконов мозък. И че бях разочарован, когато разбрах, че той не бе нищо друго освен камфор от Борнео.

Припадащата дева нямаше как да претендира за място в мавзолея на Прародителката. Както всички останали представители на рода, бе заровена в обикновената пръст в поза, че да прекара вечността обърната към нозете на великата дама. От мен се искаше да посипвам главата си с пръст, да вия като ненормален и да се тръшкам върху гроба. По време на тези ми занимания аристократите коментираха критично артистичността на изпълнението ми. Около гроба имаше монаси с качулки, които дрънчаха със звънчета и гонгове и кадяха тамян във всички посоки. Най-старшият от тях бе притиснал почтително дланите си една в друга, или поне така ми се стори, докато видях как истинските му ръце се измъкнаха чевръсто изпод робата му и претършуваха умело джобовете на княз Цу.

Окълвания Хо бродеше из тълпата с налудничав поглед и фъфлещ глас и разправяше приказки за демони и зли духове. Как можеше да не му се вярва? В небето проблясваха мълнии и започнаха да се случват ужасни неща. Княз Хан Ли например допреди малко бе потънал в задълбочена богословска дискусия с един от качулатите монаси, а само миг след това се оказа в една канавка с голяма цицина на главата и освободен от кесията си, от скъпоценностите си, от своя украсен с изумруди червен кожен пояс, от посребрената си шапка с изящна дантела и от бялата ся траурна роба, върху която бяха извезани със златна нишка пет Дракона с настръхнали лапи. Откъм палатките на богатите хора се разнесоха писъци и гневни викове, тъй като скъпоценните им траурни украшения по някакъв чудотворен начин бяха изчезнали. Госпожа Ву, за чиято красота говореха, че можела да се мери с тази на полулегендарната царица Феи Йен, бе завлечена в храсталаците от същество, лишено от уши и нос и с очи, почти толкова жълти, колкото и зъбите му.

Никой от нас не е лишен от някои малки слабости, но според мен Мъдорезеца Ван сглупи, когато напусна компанията на качулатите си приятели монаси само и само, за да остане насаме с Госпожа Ву в храсталака. Изтърва много интересни неща.

Предупреждението на Окълвания Хо, че погребението на Припадащата дева ще бъде нападнато от демони се бе оказало основателно. Злите духове трябваше да бъдат незабавно прокудени и Окълвания Хо разкри цялото си великолепие, когато издири Великия майстор на магьосниците, за щастие оказал се там заедно със своите четиридесет и девет помощника. Не след дълго цялото гробище бе изпълнено с цели облаци от тамян. Окълвания Хо смело развяваше знамената, символизиращи петте посоки на Небесата, докато магьосниците с наметала, по които бяха изписани космологически знаци, и с високи шапки, на които бяха изрисувани но седем звезди, ръсеха гробовете със светена вода. Барабанният бой почти ни проглуши, докато Хо и магьосниците се бореха срещу невидимите демони, размахваха камшици с дръжки от кайсиево дърво и саби, на който бяха гравирани Осемте диаграми и Деветте небесни сфери. Натикаха лошавите демони в буркани и бутилки и ги запечатаха и облепиха с етикети, на които бе написана забрана да се отварят до края на вечността.

Насред суматохата стана чудо, способно да накара и най-закоравелия атеист да повярва в Бога.

Един свят лакиран лохан, който до преди малко се бе възхищавал на украсения с диаманти императорски скиптър, положен от Прародителката в нозете му, очевидно изпита опасение, че демоните могат да откраднат останалите погребални дарове. Наруши съзерцателната си поза, стана и тръгна да прави оглед на даровете. Монасите се разкрещяха и започнаха масово да припадат. Дори Прародителката, която дотогава крещеше „Отрежете им главите“, побледня и уплашено се отдръпна назад. Лакът блещеше като тъмно злато на слабата светлина и светецът сякаш плуваше сред облаците от тамян, докато минаваше покрай останалите си колеги лохани и оглеждаше даровете, за да се увери, че са на мястото си. Последният дар се намираше в малка нефритова кутийка, която светецът взе и отвори.

— Открих го! — възкликна щастливо.

За нещастие лакът бе изгладил бръчките на лохана, натрупали се през последните петдесет години, и това събуди някакви спомени у Прародителката.

— Познах те! — изкрещя тя. — Ти с тези твои богомолки насмалко щеше да ме провалиш пред император Вен! Войници, хванете това долно куче!

Господаря Ли си плю на петите без да изпуска нефритената кутийка, а аз скочих от гроба на Припадащата дева и го последвах. Войнството на Прародителката се втурна подир нас, което дойде като дар от Небесата за Ван Мъдорезеца. Измъкна се иззад храсталаците заедно с хората си и започнаха да крадат всичко, де що видят. Суматохата прерасна в пълен хаос. В същото време и бурята най-сетне се разрази, небето се изпълни със светкавици, а гръмотевиците се смесиха със звъна на барабаните на магьосниците и с вайканията на жертвите. Последва и проливен дъжд, който се оказа много по-добро прикритие от тамянените облаци. Успяхме да избягаме с лекота и се приютихме в нашето скривалище, естествена пещера на брега на реката. Там се съблякохме и започнахме да сушим дрехите си. Ли Као отвори кутийката и ми я подаде.

В нея се намираше най-великолепният женшенов корен, който бях виждал през живота си. Прародителката не случайно го беше включила в списъка на най-ценните си притежания. Уханието на корена бе толкова силно, че главата ми се замая.

— Воле, това е наистина нещо изключително, но Коренът на силата по нищо не прилича на Великия корен, описан ни от Окълцания Хо — рече Господаря Ли. — Хо се съмняваше дали въпросният корен е женшенов и дано този да ни свърши работа.

Не мога да опиша радостта, изпълнила сърцето мм след като реших, че вече сме спасили децата. Не след дълго дъждът спря, облаците се разсеяха и ние се отправихме на път през гъстата мъгла. На входа на гробищата ни чакаше Окълвания Хо. Очите му светеха така, както в момента, когато бе видял Сияйната звезда да преминава през вратата. Тръгнахме покрай гробовете. Когато наближихме мавзолея на Прародителката чухме шума на лопати.

— Хо, подозирам, че някои от тези негодници, които Мъдорезеца Ван мобилизира, са намислили да ограбят гроба на дъщеря ти — каза замислено Господаря Ли. — Имаш ли някакви възражения ковчегът и да бъде ограбен?

— Ни най-малко — отвърна Окълвания Хо. — Любимата ми съпруга и седемте и дебели сестри поставиха в него някои доста скъпи украшения. Съмнявам се дали скъпата ми дъщеря заслужава да ги вземе със себе си.

Под благовидната външност на Хо се криеше железен характер. Чухме как лопатите достигнаха повърхността на ковчега. След това някой махна капака му.

— Това ще свърши ли работа? — попита един глас, който ми се стори познат.

Настъпи кратко мълчание и след това друг един глас, също познат, отговори.

— Екстра работа.

Мъглата се бе разсеяла, така че успях да видя как в лунната светлина проблесна острието на нож.

— Ти използвай ножа — каза първият глас. — Мен ме е страх от трупове.

— Хо, не бива да им позволяваме да осквернят тялото на дъщеря ти — прошепнах аз.

— Коси и нокти — отвърна ми тихо той.

— Какво?

— Коси и нокти — рече тихо Господаря Ли. — Това е много стар обичай. Осквернителите на гробове изрязват коси и нокти от телата на знатни дами и след това ги продават скъпо на изтъкнати куртизанки. Те ги представят за свои и ги подаряват на богатите си любовници като знак за вярност. Любовникът е поласкан от това, че любимата му но този начин му предоставя пълна власт над себе си — всяка вещица може да използва косите и ноктите, за да причини смъртта на дарителката им. Естествено, любовникът отвръща на този жест, като дарява на куртизанката много скъпи подаръци. По този начин немалко покойни красавици и след смъртта си са довеждали някога до просешка тояга. Доста интересна форма на безсмъртие — коментира Господаря Ли.

Осквернителите вече сипваха пръстта обратно в гроба, за да прикрият деянието си. Надникнах иззад храсталаците и очите ми почти изскочиха от удивление.

— Кой изхвърля пръстта така сръчно, че тя образува спретната купчинка от другата страна на гроба? — изръмжа Лихваря Фан.

— Ще отговоря на въпроса ти, уважаеми колега — изсъска Мърлявия Ма. — Бих те посъветвал да се изпикаеш на земята и след това да погледнеш отражението си в локвата.

Ли Као също надникна и присви очи, когато забеляза благочестивата двойка.

— Странна работа — рече замислено. — Може би така е отредила съдбата. Лихваря Фан не е от хората, които биха написали в архивите си всичко, което знаят. Как изглеждам?

— В какъв смисъл? — попитах глупаво.

— Лакът държи ли?

Огледах го по-внимателно и потреперах. Лакът се бе напукал и Ли Као приличаше на труп, гниещ вече шести месец.

— Видът ти е ужасяващ — прошепнах.

— Внимавай с тази лопата! — изписка Мърлявия Ма и отскочи уплашено назад. — Насмалко да заровиш и сянката ми в гроба.

— Тогава защо не постъпиш благоразумно и не завържеш сянката си за тялото си? — изръмжа недоволно Лихваря Фан.

— Прекрасно. Суеверията могат да бъдат много полезно нещо — рече щастливо Господаря Ли.

Ли Као се измъкна иззад храстите и из мъглата започна да плава лакиран лохан.

— Уууууууу! — започна да стене страховитият призрак.

Мърлявия Ма припадна и тупна върху капака на ковчега. Лихваря Фан се свлече на колене и закри очите си с ръце. В нощната тишина се разнесе зловещ кух глас със силен тибетски акцент.

— Аз съм Цзо Джед Чону. Господарят на женшена. Кой се осмелява да краде моя Корен на силата?

— Призрако, пощади ме! — проплака Лихваря Фан. — Знаех, че Прародителката притежава такъв корен. Кълна ти се обаче, че не ми е известно къде е скрит.

— Не за малкия корен ми е думата — изрева Господарят на женшена. — За Великия корен ти говоря.

— О, призрако, в цял Китай съществува един единствен Велик корен на силата. Един клет дребен търговец като мен не би посмял дори да го докосне! — проплака Фан.

— У кого е коренът ми? Къде е скрит?

— Не-смея да кажа — завайка се Фан.

Цзо Джед Чону обърна отвратителното си лице към Небесата и започна да протяга ръка към Фан, за да го порази с мълния.

— У княз Чин е! — разпищя се Лихваря Фан. — Крие го в лабиринта си!

Отвратителният лохан се замисли близо минута. След това щракна с пръсти.

Мърлявия Ма само се бе престорил на припаднал. Скочи от ковчега и изпревари Лихваря Фан с двадесет крачки, докато тичаха към мъглата. Ли Као отправи замислен поглед към гроба, а след това коленичи и се присегна към нещо. Изправи се, държейки някаква вещ в ръка, огледа я на лунната светлина и след това я подаде на Окълвания Хо. Той извика от удоволствие. Бе къс от глинена плочка, покрита с древни йероглифи, също като тези, които Хо бе започнал да разчита преди шестнадесет години. Това парче обаче бе толкова голямо, че вероятно съдържаше цели завършени текстове.

В далечината се чуваха виковете на жена му и седемте й дебели сестри, които се бяха присъединили към Прародителката.

— Отрежете им главите! — крещяха. Хо се бе замислил какво ще му е необходимо, за да постигне пълно щастие.

— Ли Као, ти докато се разхождаше из имението откри ли и някъде другаде стари изоставени кладенци? — понита той обнадеждено.

— Бих те посъветвал да използваш брадва — отвърна Господаря Ли.

— Брадва. Всъщност да, прав си.

Отново се запътихме към стената до стария кладенец. Ли Као изкрещя като кукумявки и едно куче му отвърна с три излайвания и виене. На мястото на вратата сега имаше парче плат с изкусно изрисувана зидария. Сбогувахме се с Окълвания Хо, като аз се просълзих, а Ли Као се покатери на гърба ми. Отместих парчето плат и се затичах по празния коридор. Докато се изкачвах по една въжена стълба на стената, хвърлих поглед към Окълвания Хо. В едната си ръка държеше скъпоценната глинена плочка, а с другата размахваше въображаема брадва.

— Клъц, клъц! — тананикаше той щастливо. Клъц, клъц, клъц, клъц!

Мъглата го погълна и аз се оказах от другата страна на стената при Мъдорезеца Ван и неговата шайка негодяи. Казаха, че от двадесет години не се били радвали на такъв хубав обир н поканиха Господаря Ли да им стане главатар. Чакаше ни обаче друга работа. Понесох се със скоростта ни вятъра към село Ку Фу, докато Господаря Ли, покачен на гърба ми, стискаше скъпоценния корен.