Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

Жената на Интафрен

Наскоро след бунта на седемте перси срещу мага един от тях — Интафрен, намерил смъртта си, понеже извършил наглост. Той поискал да влезе в двореца по някаква работа с царя. И наистина, както било договорено между въстаналите срещу мага, те имали достъп до царя без предизвестие, стига да не се случел той в спалнята си с жена. Затова и Интафрен — нали бил един от седемте — не сметнал за нужно някой да обажда за идването му, а понечил да влезе направо. Ала пазачът и разпоредителят при вратите не го допуснали, понеже царят, рекли те, бил с жена в спалнята си. Тогава Интафрен, мислейки, че го лъжат, изтегля сабята си и им отрязва ушите и носовете, нанизва ги сетне на два ремъка от поводите на коня, увързва ремъците около шиите им и ги оставя.

А те отиват и се показват пред царя, разправят му по причина на какво са пострадали. Изтръпнал Дарий да не би шестимата да са сторили това в общо съгласие и ги привикал един по един, за да ги изпита и чуе одобряват ли извършеното от Интафрен. След като се уверил, че той е действал без тяхно знание, царят задържал Интафрен, децата и близките му, подозирайки го, че готви бунт заедно с родствениците си. Но когато всички те били задържани и оковани в окови като за обречени на смърт, пред вратите на царя дошла и застанала жената на Интафрен. Тя плачела и се окайвала непрестанно, докато накрая успяла да извика съжаление у Дарий, който изпратил да й кажат следното: „Цар Дарий ти дава да отървеш от смърт един от твоите близки — когото определиш от затворените.“ Преди да отговори, тя помислила малко, сетне рекла: „Ако царят наистина ми подарява живота на един, то тогава избирам брат си от всички.“ Зачудил се Дарий на нейния отговор, когато го чул, и изпратил да я запитат: „Царят иска да разбере как така ти подмина мъжа и децата си, а избра брат си да оцелее. За теб той не е тъй близък, както децата, по-малко драг е а от мъжа ти.“ „Царю — отвърнала тя, — да даде бог, могла бих да имам друг мъж и други деца, ако загубя тези… Но друг брат по никой начин не бих могла да добия, понеже моите майка и баща не са вече между живите. Такава ми беше мисълта, когато ти отговорих първия път.“ Тези нейни думи се сторили умни на Дарий и освен живота, за който го молела, пощадил и живота на най-големия й син, тъй като майката му се понравила много. Но убил всички останали.