Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)
Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII


Лидийски новели

Тщеславието на Кандавъл

През VII–VI век пр.н.е. експанзията на либийското царство в Западна Мала Азия довежда до първия исторически сблъсък между елини и народ от Изтока. За първи път елинските градове по малоазийското крайбрежие губят своята независимост, когато на лидийския престол застава цар Крез от рода на Мермнадите. Херодот разказва как век и половина преди това родът на Крез отнел царската власт от дотогавашния род на Хераклидите.[1]

 

Имало в Сарди един цар на име Кандавъл, потомък на Алкей, сина на Херакъл. Същият този Кандавъл се влюбил в собствената си жена и — нали бил влюбен — помислил, че има най-хубавата жена на света. Така са помислил, а в свитата си имал човек, който особено му допадал — Гигес, сина на Даскил. На този Гигес Кандавъл доверявал най-важните свои дела, а взел и красотата на жена си премного да хвали. Не минало много време и Кандавъл, комуто била отредена зла участ, казал на Гигес: „Останах с впечатление, че не ми вярваш, когато заговоря за красотата на жена си, затуй — нали ушите на хората са по-недоверчиви от очите им — направи тъй, че да я видиш гола.“ Ахнал Гигес и рекъл: „Господарю, какво недостойно нещо предлагаш, като ме караш да видя господарката гола! Със снемането на хитона жената снема и свяна си. А хората открай време са установили кое е хубаво и кое — не, и ние трябва да се учим от тях. «Всеки да гледа своето си» — туй е стара мъдрост. Аз вярвам, че царицата е най-хубавата от всички жени, и те моля, не искай нередни неща от мен.“

Тъй говорел, противейки се, Гигес — било го страх да не му се случи впоследствие нещо лошо. Царят отвърнал с думите: „Имай кураж и не се бой нито от мен, нито от жена ми, защото ти предлагам такова нещо не за да те поставя пред изпитание. А от нея пакост няма да стане — ще наредя всичко добре и тя няма да усети, че си я видял гола. Ще те поставя зад открехнатата врата на стаята, в която спим. След като вляза аз, жена ми също ще се прибере да си легне. Близо до вратата на спалнята има стол. Тя ще свали дрехите си една по една, ще ги сложи на него и ще ти даде сгода да я разгледаш на пълно спокойствие. Щом пристъпи от стола към леглото и ти останеш зад гърба й, оттук нататък да внимаваш да не те забележи като излизаш през вратите,“

Като нямало как да се измъкне, Гигес приел и когато дошло време за лягане, Кандавъл го въвел в стаята. Малко след това се прибрала и царицата. Гигес я видял как влиза, съблича дрехите си и пристъпва към ложето, подир което той тихомълком зад гърба й се измъкнал от стаята. Ала жената го зърнала, докато излизал, досетила се, че стореното е от мъжа й, но нито викнала от срам, нито се издала, че е усетила, понеже намислила да отмъсти на мъжа си. А за лидийците, както и за почти всички варвари[2], е голямо безчестие дори мъж да бъде видян гол. И тъй, царицата никак не се издала тогава и запазила спокойствие. А на сутринта, след като поставила нащрек своите най-верни слуги, тя повикала Гигес. Без ни най-малко да подозира, че царицата знае за станалото той отишъл, когато го поканили — приучен бил от по-рано, викнела ли го тя, да дохожда. Но като се явил тоя път при нея, царицата казала: „Давам ти да избереш по желание един от двата пътя пред теб: или убий Кандавъл — тогава аз и лидийското царство ще станем твои, или самият ти, загдето се подчиняваш безпрекословно на Кандавъл, ще трябва да умреш незабавно, та да не можеш занапред да гледаш онова, което не ти се полага. Във всеки случай или той трябва да загине, задето те е подучил, или ти, задето ме видя гола и престъпи обичая.“ Гигес останал известно време стъписан от казаното, после замолил царицата да не го принуждава насила към такъв избор. Не успял обаче да я разубеди и като видял, че наистина е изправен Пред неизбежността или да погуби господаря си, или сам да загине, той предпочел да запази своя живот. Сетне се обърнал към царицата с думите: „Щом ме заставяш пряко волята ми да убия господаря, нека видим тогава по кой начин да го нападнем.“ Тя рекла в отговор: „Ще пристъпим от същото място, гдето ме показа той гола, и ще го убием, докато спи,“

Та наговорили се те и когато нощта настъпила, Гигес последвал царицата в спалнята. Там тя му дала една кама и го скрила зад оная врата. Подир това, щом Кандавъл се унесъл в сън, Гигес се промъкнал незабелязано и го убил — така жената и царството станали негови.[3]

Бележки

[1] Съчинението на Херодот заема около хиляда страници в стандартните модерни издания. Състои се от девет книги, подразделени на параграфи. Мястото на представените в настоящия сборник откъси от „Историите“ на Херодот е указано в съдържанието с колонката римски и арабски цифри в скоби. Понеже нерядко се налагаше драстичен подбор, пред откъсите, нямащи нужната завършеност и пълнозвучне, е дадена в преразказ, напечатан с курсив, историческата рамка от Херодотовото повествование, от която са извлечени преведените откъси. Заглавията на отделните новели и рубрики също са от съставителя.

[2] „Варвари“ по това време означава не-елини и не е обидно прозвище.

[3] Около 660 г.пр.н.е.