Херодот
Исторически новели (11)

Отмъщението на Харпаг

Когато след време Кир възмъжал, станал най-храбър и обичан измежду връстниците си. Харпаг започнал да му праща подаръци, за да го спечели на своя страна, понеже жадувал да си отмъсти на Астиаг, а в положението, в което бил, той не виждал как може със свои сили да постигне това. Ето защо, като го гледал, че отраства, потърсил съюзник в Кир, чиито патила били подобни на неговите. Още преди това Харпаг успял да стори следното: срещнал се поотделно с всички мидийски първенци, които били недоволни от жестокото управление на царя, и сполучил да ги убеди, че начело с Кир трябва да свалят Астиаг от престола. След като извършил тези приготовления, Харпаг се решил да разкрие замисъла си пред Кир, който живеел в Персия. Но тъй като пътищата се охранявали и нямало как другояче да му съобщи, ето какво измислил: взел един заек, разпорил корема му, без да му порази козината, и както бил отворен, поставил вътре писмото, в което написал каквото трябва. Сетне съшил корема на заека, дал го на най-доверения си роб заедно с една ловна мрежа, та да може да мине за ловец, и го изпратил в Персия. Заръчал му да предаде заека на Кир и да му съобщи устно, че трябва да го разпори собственоръчно и докато прави това, да няма никой около него.

Заповедта била изпълнена незабавно, Кир получил заека, разпрал корема му, видял писмото вътре и го прочел. А в посланието се казвало следното:

„Сине Камбисов, ако не бяха боговете, които явно се грижат за теб, ти никога нямаше да преминеш през големите премеждия. Отмъсти сега на своя убиец Астиаг^[1]! Ти щеше да си мъртъв — Астиаг искаше това, ала остана жив с помощта на боговете и с моя помощ. Ти, мисля, отдавна си узнал всичко за това, как се отнесе с теб Астиаг и как аз самият пострадах от него, задето не те умъртвих, а те дадох на воловаря. Затова ме послушай и стига да поискаш, ще завладееш цялото това царство, което сега Астиаг владее. Накарай само персите да се разбунтуват и поведи войска срещу Мидия! Дали Астиаг ще посочи мен или друг знатен мидиец да командва войската срещу теб — все едно, онова, което сме намислили, ще стане. Защото индийците първи ще отстъпят от него и като застанат на твоя страна, ще се опитат да свалят Астиаг. Та при нас всичко е в пълна готовност, тъй че направи каквото ти казвам, и то колкото се може по-скоро.“

След като прочел писмото, Кир се размислил как най-хитро да накара персите да се разбунтуват, и като мислил, решил, че е най-целесъобразно да постъпи по следния именно начин: записал на свитък онова, което искал, после свикал събрание на персите, разгънал свитъка и прочел от него, че Астиаг го назначава военачалник на Персия: „А сега, перси, вървете — добавил Кир — и всеки да се върне със сърп.“ Тъй повелил той, а персийските племена са много. Кир успял да събере и накара да се вдигнат на бунт срещу Мидия онези племена, от които били зависими останалите перси, а именно — пасаргадите, марафийците и маспийците. От тях най-благородни са пасаргадите, към които спада и родът на Ахеменидите. От него пък водят началото си персийските царе. Останалите персийски племена, следните: пантиаляни, дерусиани и карманийци — те всички са земеделци, докато даите, мардите, дропийците и сагартийците са чергари.

Персите дошли със сърповете си, както им било наредено. Тогава Кир ги отвел в една трънеста местност, към осемнадесет-двадесет стадия дълга и широка, след което им наредил да я разчистят до края на деня. Когато свършили възложената работа, Кир издал втора заповед: на следния ден да дойдат изкъпани. Тогава той събрал на едно място овцете, козите и кравите от бащините си стада, заклал ги и ги приготвил за посрещане на персите. Доставил също вино и погачи от най-чисто брашно. Когато на следния ден персите дошли, Кир ги поканил да се разположат на една морава, да ядат и да пият, а като привършили с угощението, ги попитал коя работа им е харесала повече — вчерашната или днешната. Персите отвърнали, че била голяма разликата от едното до другото — предният ден им донесъл единствено тегла, а днешният — само блага. Тогава Кир се хванал за думите им и разкрил истинските си намерения: „Така ще стане с вас, перси — казал той. — Подчините ли се на мене, освен тези, ще имате хиляди други блага, без да сетите робска мъка. Не се ли подчините, очакват ви безброй мъки, подобни на вчерашните. Затова тръгнете след мен и бъдете свободни! Защото аз, уверявам ви, съм определен по божи жребий да поема в ръцете си това дело, пък и вие, мисля, не сте по-малко способни от мидийците както на бойното поле, така и във всичко останало. При това положение незабавно се вдигайте на бунт срещу Астиаг!“

А персите открай време роптаели против господството на мидийците, затова сега, когато се сдобили с предводител, го последвали на драго сърце. Щом Астиаг узнал какво върши Кир, изпратил човек да го повика, ала Кир накарал пратеника да предаде на царя, че ще се яви при него по-рано, отколкото сам Астиаг иска. Като чул тези думи, Астиаг въоръжил всички индийци и, сякаш богозаслепен, посочил за техен военачалник Харпаг, забравяйки какво му е причинил. Когато се смесили в битка с персите, едни от мидийците — ония, които не били в течение на нещата, приели боя, други минали направо на страната на персите, а мнозинството се престорили на уплашени и побягнали.

Като научил за позорното разпадане на индийската войска, Астиаг се заканил на Кир, казвайки: „Въпреки всичко Кир няма дълго да се радва!“ Това казал царят и веднага набучил на кол сънегадателите-маги, които го увещали да пусне Кир на свобода. Сетне въоръжил младо и старо от останалите мъже в Екбатана, извел ги срещу персите и дал битка, в която претърпял поражение, войската му била унищожена и сам Астиаг паднал в плен.

Тогава Харпаг, като застанал пред пленника, започнал да му се подиграва и да злорадства — какви ли не обидни думи отправил към него, ала особено наблягал на угощението, което му дал Астиаг с месото на собствения му син. После попитал как му се вижда робството след царуването. А Астиаг го погледнал в очите и на свой ред запитал защо иска да представи за свой успеха на Кир. Заслугата с пълно право се падала нему, казал Харпаг, понеже самият той бил написал посланието за бунт. Астиаг тогава го обявил за най-глупавия и непочтен човек — за най-глупав наистина, понеже предоставил властта другиму, макар че сам можел да стане цар, щом постигнатото се дължало тъкмо на него, а за най-непочтен, задето по причина на угощението превърнал мидийците в роби — ако царската власт на всяка цена трябвало да не остава в него, а да се вземе от друг, щяло да бъде по-почтено благо да се прехвърли на някой мидиец, а не на някои персиец. А то сега мидийците, без да са имали вина за това, от господари били станали роби, докато персите, доскоро — роби на мидийците, станали сега господари.

Ето по този начин Астиаг бил свален от престола, след като царувал цели тридесет и пет години, и мидийците, поради неговата жестокост, преклонили глава пред персите. Кир задържал при себе си Астиаг и не му причинил никакво друго зло до края на живота му.