Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (67)

6

След като Търл явно не работеше върху проблема с телепортацията, който беше ключ към цялата дилема, Джони също се зае с други неща за момента.

Все още имаше някаква надежда да проникнат в тайната на психлоската технология, ако психлосите, които бяха в базата, оцелеят и се съгласят да им сътрудничат. Ако успеят да извадят двата метални къса от главата на някой психлоски инженер, имаше вероятност да разрешат част от загадките, а това би увеличило шанса планетата да остане под техен контрол в бъдеще.

Доктор Маккендрик се бе завърнал. Двама от хората им в базата в Африка се бяха заразили от „малария“, както докторът определи болестта. Заразата се разнасяла от комари. Доктор Маккендрик бе осигурил хинин от южна Америка и ги накара да изпомпат водата от всички локви в базата. Поставиха мрежи на тръбите от въздушната инсталация и положението изглеждаше под контрол.

По-трудно бе да контролират състоянието на тримата пациенти-психлоси на доктор Маккендрик, двама от които бяха инженери. Състоянието им не се подобряваше. Не бе ясно дали ще оживеят.

Трийсет и тримата психлоси от лагера в Америка пристигнаха без произшествия. Настаниха ги в едно предварително приготвено за целта отделение в спалния етаж. Съобщиха, че са „безследно изчезнали при катастрофа над океана“.

Но докторът не хранеше големи надежди. Една вечер сподели с Джони в своето подземно хирургическо отделение:

— Опитах всичко възможно. Не може да се стигне до тези неща, без да се повреди структурата на черепа. При всички трупове, върху които съм работил досега, винаги се чупи или някоя основна кост, или се къса някой от възловите нерви. Металните предмети са били поставени в меките черепи на новородените и дори само след няколко месеца изваждането им е невъзможно заради втвърдяването на костите. Ще продължавам да работя, но нямам особени надежди.

След срещата с доктор Маккендрик, Джони продължи да мисли по въпроса. Напоследък проблемите явно бяха значително повече от разрешенията. Усещаше, че ако скоро не направи нещо, човешката раса може да бъде заличена от Земята.

Някой го извика по име. Минаваше край една от вратите, където бяха настанили новопристигналите психлоси от Америка. На вратата имаше малко прозорче и вграден радиопредавател.

Беше Чърк!

Никога не бе имал взимане даване с нея. Макар че беше празноглава и често си вадеше грешни заключения, досега не бяха влизали в конфликт.

— Джони — каза Чърк, — искам само да ти благодаря, че спаси живота ни.

Джони разбра, че някой е говорил с психлосите, най-вероятно Данълдин.

— Като си помисля само какво е смятал да направи ужасния Търл — да ни избие всичките — козината ми настръхва! Винаги си ми бил симпатичен, Джони. Знаеш го. А пък аз знам, че спаси живота ни.

Джони каза:

— Няма защо да ми благодариш. Мога ли да направя нещо за теб?

Изглеждаше доста разчорлена. Нямаше дрехи, само една наметка, козината й бе сплъстена.

— Не — каза Чърк. — Просто исках да ти благодаря.

Джини отмина и стигна почти до средата на коридора, когато се усети колко необичайно нещо се бе случило. Една психло да му благодари? Да изказва симпатиите си? И без да иска нищо? Невъзможно! Никога не бе имал работа с жени психлоси. В компанията нямаше много такива. Но благодарност от психло? Абсурд!

Реши да действа бързо. Само след десет минути главата на Чърк бе подложена на минерален анализ. След двайсет минутна проверка имаха отговора.

Чърк нямаше бронзов предмет в главата си. Имаше някаква сребърна капсула, но с различна форма и големина.

От лагера в Америка бяха пристигнали дванайсет жени психлоси и след доста шум и бъркотия установиха, че нито една няма бронзов предмет в мозъка. Всички имаха сребърни капсули като тази на Чърк.

Двама пилоти и Маккендрик, увит в кожи, отлетяха през облаците към моргата и след като студеният вятър добре ги продуха, намериха сред мъртвите три жени психлоси.

Още същата нощ Маккендрик показа на Джони и Ангъс сребърната капсула. Беше я извадил от черепа на една от жените.

— И тези не могат да се извадят — каза доктор Маккендрик. — Структурата на женския череп е още по-сложна. Мога само да заключа, че тези капсули подават различен сигнал на мозъка.

Явно бе така.

Както и да е, поне бронзовият фактор на жестокостта липсваше у жените. Тъй че, още на следващата сутрин Джони отиде да поговори с Чърк.

— Какво ще кажеш, искаш ли отново да работиш? — попита Джони.

Ами това би било чудесно. Джони наистина бе симпатяга. И без друго тя вече не може да се върне на Психло. Търл бе съсипал досието й в компанията и никога повече нямаше да я наемат на работа заради черните печати на неподчинението, които Търл бе лепнал на всяка страница от досието й. Ако й обещае, че няма да я изпраща обратно на Психло и ще й плаща двеста галактически кредита на месец, нямаше нищо против да работи, тъй като и без друго бездействието я подлудяваше, а и страдаше от липсата на козметика.

От известно време бяха започнали да изземат всички кредити от касите на компанията, от портфейлите на мъртви психлоси и от разни тайници. В момента имаха в обръщение около два милиона кредита, тъй че двеста кредита на месец нямаше да са проблем. Сключиха сделката.

Дадоха на Чърк дихателна маска и един часовой да я придружава и тя веднага намери няколко ярда плат. Придружиха я до езерото, където тя се изкъпа, без да обръща особено внимание на крокодилите. След това поиска достъп до стаята с мостри от минерали. Взе малко бял гипс, сложи го в хаван и го стри. Изсипа го в пликче. Взе малко мед, смеси го с киселина, кипна сместта и после проми утайката. Разбърка я с машинно масло и я изсипа в метален съд. После взе от склада тракторна боя, свари я, докато се получи пурпурно-червено, добави обикновена боя и доля малко разредител. Получената смес изсипа в бутилка.

След това отиде в шивашката работилница и набързо си скрои рокля. Направи си ботуши с високи токчета от кожена облицовка на седалки. След това поиска да иде обратно в стаята си.

За кратко време Чърк стана най-модерната жена, която улиците на Психло бяха виждали. Макар, че дихателната маска скриваше лицето й, можеше да се предположи, че е гримирана. Действително като се вгледаха през маската, виждаха се блестящо зелени костни устни, ослепително бяла носна кост и бели и зелени кръгове около очите. Ноктите на лапите й бяха боядисани в пурпурно. Бялата рокля завършваше със златиста яка и бе пристегната в кръста със златист колан. Ботушите й също бяха златисти с пурпурна подметка.

След това Чърк поиска да я заведат в една друга стая, където държаха останалите психлоски жени. От този момент нататък временният командир на базата бе затрупан от молби за работа за двеста галактически кредита месечно и ДРЕХИ!

Макар че Джони не очакваше от тях кой знае каква помощ, неочаквано я получи. Не след дълго щеше да си има неприятности, но в началото тръгна добре.

Чърк излезе в околността да намери кал. Наоколо имаше кал да се зариеш, но тя търсеше някакъв особен вид. Говореше си безгрижно с Ангъс, докато обикаляха насам-натам. Под мишницата си носеше двеста фунтов товар, сякаш бе дамска чантичка. Джони ги забеляза край едно блато — Ангъс, който изглеждаше като джудже край осемстотин фунтовата психла и двама часовои, които бяха дошли най-вече заради зверовете.

Джони се приближи до тях. Тя продължаваше да търси кал. Забиваше една лопата, докосваше с лапа калта, която се полепяше, поклащаше отрицателно глава и продължаваше. Явно нищо не я задоволяваше.

Джони забеляза нещо странно в поведението на животните. Когато той излезеше, дивечът не му обръщаше никакво внимание. Но какво ставаше около Чърк? Докъдето поглед стигаше, не се виждаха никакви животни. Нито слонове, нито лъвове, нито сърни, нищо! Реши, че може би е заради миризмата на психлосите. Докато на времето животните са бягали от хората, през вековете инстинктът им за оцеляване явно се е променил. Не допускаха психлоси на мили разстояние до себе си. Но от друга страна психлосите не бяха ловували тук, нито пък някъде другаде.

— О, психлоските мъже не се занимават с лов — обясни Чърк. — Глупавите същества намират едно животно и го проследяват, после сядат в кръг и за три дни го убиват малко по малко. Само че рядко разполагат с три почивни дни. Не и в тази компания. Глупави същества, мъжете.

Джони не я просветли какво ги прави „глупави“.

След известно време намери своята кал. Напълни една миньорска кофа и с лекота понесе обратно двеста фунтовата лопата и четиристотин фунтовата кофа.

Сложи калта в стъклени бутилки, доля ги със зеленикава течна храна и след това изплакна калта. Подаде бутилките на Маккендрик, който учудено ги погледна.

Чърк каза:

— Сложи я на раните, глупав човеко. Как можеш да се надяваш да оздравеят, ако не използваш противовирус! Това и децата го знаят!

Маккендрик схвана. Лекуваше ги главно със средства, които въздействаха на бактериите, а тяхната структура бе на основата на вируси. През следващите три дни всичките му пациенти психлоси започнаха видимо да се подобряват, забралите им рани се затвориха и много скоро тримата щяха да бъдат напълно излекувани.

Чърк се зае с библиотеката. Бе шокирана колко неподредени бяха книгите и цели два дни се занимава с подреждането им. Другите жени психлоси й помагаха, а някои се заеха с почистването на спалните помещения.

Един ден Джони работеше в кабинета си, когато изведнъж се появи Чърк.

— Твоята библиотека, — каза тя — е в отвратително състояние. Според разпоредбите на компанията, всяка мина трябва да разполага с определен списък книги и от този формуляр можеш да се убедиш, че тукашният управител е бил много небрежен и заслужава черен печат в досието си. Но сега работя за теб, тъй че трябва да ти обърна внимание върху формуляр 2,345,980-А. Ако пратиш поръчката на Психло, ще ти ги изпратят със следващата пратка. Това е много сериозно. Непълна библиотека!

Чърк не бе служител на компанията в момента, но бе попълнила формуляра.

Джони дори бе подозираше за съществуването му. Погледът му попадна на една от точките в списъка, отбелязани като липсващи: „Таблици за разпознаване на военни кораби на враждебни раси“. И на още една: „Каталог на възможностите на отделни бойни части на чужди раси“.

Чърк пак се зае с подреждането на книги върху лавиците, но след по-малко от половин час Джони бе строил трийсет човека, включително двама пилоти, да претърсват целия лагер. Може би щяха да успеят да идентифицират „посетителите“ отгоре и да намерят начин да се защитят!

Сър Робърт се бе върнал същата сутрин и тъкмо той се сети:

— Джони, тази групичка тук не е знаела кой атакува. Който и да е бил командирът, със сигурност бясно е прелиствал книгите. Претърсихте ли труповете?

Точно там бяха! В една чанта на рамото на бившия управител на мината, който лежеше горе в снега.

След по-малко от три часа, като сравниха снимките, направени от него и Стормълонг с написаното в книгите, Джони разбра, че си имат работа с толнепи, хокнери, болбоди и ховини. Освен това, разбра как изглеждат и с какви възможности разполагат. Всички бяха опасни и отблъскващи. Кръглият кораб с пръстена не бе отбелязан, нито се споменаваше за някакви дребни сиви човеци.

Но на следващия ден всичко тръгна наопаки с Чърк. Тя се справяше отлично, но Джони направи грешка.

Чърк седеше с всичките си осемстотин фунта на едно бюро в библиотеката и правеше някакви списъци. Джони разглеждаше лист с цифри, които бе изкарал.

Ставаше въпрос за разстояния между Земята и вражески бази, намиращи се най-близо до планетата и за скоростите на различните чужди космически кораби. Типовете двигатели бяха най-разнообразни. Повечето използваха енергия от различни слънца, но я усвояваха по различен начин. Джони се опитваше да изчисли на колко месеца разстояние бяха корабите от най-близките им бази. Прекопираха списъка на Търл на обитаемите планети и стана ясно, че в него са включени не всички системи и слънца, а само тези, на които Психло има интерес.

Джони с удивление прочете в книгите, че има четиристотин билиона слънца само в тази галактика. Тази вселена съдържаше повече от сто билиона галактики. А трябваше да прегледа ШЕСТНАЙСЕТ вселени.

По-лесно бе да си представи възможните враждебно настроени раси. От Земята до центъра на тази галактика имаше около трийсет хиляди светлинни години. А една светлинна година имаше около шест трилиона мили. Всички вражески кораби по един или друг начин се движеха със свръхсветлинна скорост, но пак трябваше да изчисли с колко скоростта им надхвърля скоростта на светлината и да я прецени в зависимост от местоположението на базите.

Това включваше ужасно много психлоска аритметика. Нямаше достатъчно търпение да смята на ръка. Без много да мисли, Джони каза на Чърк:

— Можеш ли да ми помогнеш да събера тези цифри?

Тя го погледна и за около минута не можа да каже нищо. След това изтърси:

— Не зная как се смята.

Джони се усмихна:

— Това е само аритметика. Ще ти покажа.

Очите на Чърк се изцъклиха. Тя падна върху бюрото.

Не издаваше никакъв звук. Беше в безсъзнание. Наложи се да вкарат мотокар и да я пренесат в стаята на леглото й.

След три дни Маккендрик каза на Джони:

— Тя просто лежи в кома. Може би с времето ще се оправи. Изглежда е преживяла тежък шок.

Макар че на Джони му бе съвестно, поне получи някаква представа какви бяха сребърните капсули в главите на жените психли. Не биваше никога да ги учат на психлоска математика!

Вероятно математиката бе ключът към цялата психлоска империя. А като оставим настрана елементарната аритметика, Джони си нямаше понятия от уравненията им. Сякаш се намираше в задънена улица.